Решение № 6851 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4203/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба / по своята правна същност касационната жалба/, подадена от А. А. М., гражданин на Република Сирия, чрез пълномощника си адв. П.Николаев, против решение №10158/16.03.2026 г., постановено по адм. дело №7804/2025г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на нов съдебен акт по същество на спора, с който да се отмени административния акт и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Представи писмена молба. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че поддържа касационната жалба, както и че излага съображения по същество на спора. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Хичовски в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. А. М., срещу решение № 3890/10.07.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основани е чл. 75, ал.1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл.9 от ЗУБ му е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на административния акт, представени са и справки относно актуалната обстановка в Сирия. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, административния съд е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържание. Административния съд е приел, че административният акт е издаден в съответствие с чл. 35 от АПК, при липсата на установено нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ, както и че при издаването му е приложен правилно материалния закон. Административния съд е приел за правилен извода на административния орган, че изложените от лицето причини не представляват материалноправно основание по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Съдът счита, че е законосъобразен и обоснован извода на административния орган, че заявените от А.М. обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от причините за преследване съгласно закона. На следващо място административния съд е приел, за обоснован извода на административния орган, че за А.М. не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал.1 – 3 от ЗУБ, при завръщането му в Сирия. Съдът е приел, че не е нарушена забраната на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, при връщането в Сирия на А.М. няма да бъде застрашени неговият живот или свобода по причина раса религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Същия няма да бъде изложен на опасност от изтезание или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Нито от личната му бежанска история, нито ситуацията в Сирия възпрепятства връщането в страната по произход, при спазване на чл.4, ал. 3 от ЗУБ. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити чрез отразяване на фактическите и правните основания за издаването му, без допуснато нарушение на административнопроизводствените правила противно на твърдяното от касатора. Действително изложената бежанска история не установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от чужденеца история при провеждане на интервюто на 04.04.2025 г., първоинстанционният съд правилно приема, че А. М. не е бил обект на преследване. В бежанската си история чужденецът е заявил, че е напуснал Сирия поради войната, нямало къщи, тъй като всичко е било бомбардирано. Изразява опасения, че новото правителство ще упражни религиозен натиск върху населението. Заявил е, че е получавал повиквателна за военна служба, но се е криел, нямал близки и роднини в Сирия. Излага твърдения, че баща му е бил издирван, защото е посещавал места, където не управлявали опозицията, докато търсел работа. Пред интервюиращия орган чужденецът не твърди да е бил арестуван, осъждан, да е имал проблеми заради принадлежността му към етническа група и религия, не е участвал в секти, религиозни организации, общности. Твърди, че не членувал в политически партии или организации, не е бил член на въоръжена групировка и не е влизал във взаимоотношения с армията или полицията в Сирия. Срещу него не е оказвана заплаха. Заявил е, че не иска да се завърне в Сирия, тъй като положението не е стабилно, нямал близки и роднини там, нямало къде да живее. Пристигнал в България за да работи и да създаде семейство. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по–добри условия за живот. В тази връзка настоящият съдебен състав, приема за правилен извода на първоинстанционният съд, че чужденеца, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което законосъобразно е отхвърлена молбата за предоставяне на бежански статут. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателя. Данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилно Административен съд – София-град е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от чуждия гражданин бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административен съд – София-град е обсъдил данните, дадени със справки с вх. № МД-02-159/14.03.2025г. и №МД-02-528/30.09.2025 г., като е направил правилен извод, че настъпилите нови обстоятелства водят до положителна промяна в обществено политическия живот в Сирия и подобряване на ситуацията със сигурността. Така установеното се подкрепя и от представените справки в настоящото производство. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, не са били отправяни заплахи срещу него. С молба от 19.05.2026г., процесуалния представител е депозирал актуална справка за състоянието на Сирия, която е изработена лично от него. Така представената справка не може да промени горните изводи за липсата на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като същата не произхождат от официални източници, а представлява непълни извадки от медийни публикации. Тук е мястото да се посочи, че е недопустимо за първи път в касационното производство да се твърдят опасения от преследване по смисъла на ЗУБ, тъй като Върховният административен съд не е съд по фактите и преценява прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Поради това изложените в касационната жалба пред настоящия съд твърдения за наличие на опасения за живота и сигурността на кандидата следва да бъдат оставени без обсъждане. По изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че атакуваното решение е правилно, което при липсата на установени други отменителни основания, налага оставянето му в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,