Решение № 16147 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7284/2009 г.

Решение № 16147 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7284/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 година). Образувано е по касационна жалба на Емилиян Ненов Пенев, ЕГН ХХХХХХХХХХ, с постоянен адрес гр. София, ул. "Юндола" № 7, ет. 3, ап. 6 против Решение № 5 от 6.02.2009 година по адм. д. 6374/2008 година по описа на Административен съд - София-град, с твърдение за наличие на касационните основания нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост по т. 3 на чл. 209 от АПК и искане за отмяна на решението. Наличието на касационните основания е обосновано с доводите, че жалбоподателя не е уведомен съгласно изискванията на чл. 261, ал. 1 от АПК, като е нарушено правото му на защита. Заповедта не е мотивирана в достатъчна степен. Редакцията на чл. 76, т. 2 от ЗБДС предоставя възможност за преценка за прилагане на забраната, което налага съобразяване с индивидуалните особености на всеки отделен случай, поради което приемането от съда за ирелевантно обстоятелството на служебна ангажираност на жалбоподателя извън страната е незаконосъобразно и е основание за отмяна на решението. В касационната инстанция не са представени доказателства в подкрепа на заявените касационни основания за отмяна. Съдът е сезиран и с частна жалба против определение на първоинстанционния съд, с което е отказано разглеждане на искане за спиране на предварително изпълнение на оспорения административен акт. Ответната страна Директорът на СДВР не е изразила становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата предвид постановяване на обжалваното решение при доказано наличие на основание за прилагане на принудителната административна мярка, като е обсъдил възраженията за нарушаване правото на защита. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С оспореното решение Административен съд - София град отхвърля жалбата на Емилиян Ненов Пенев против Заповед № З-967 от 22.01.2008 година, издадена от Директора на Столична дирекция "Полиция", с която му е наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната до 6.10.2001 година", на основание чл. 76, т. 2 от ЗБДС (Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г.) Фактите, въз основа на които са изградени изводите на съда, са безспорно установени в процеса. Административното производство започва по инициатива на административния орган, като по повод издаване на задграничен паспорт на жалбоподателя е изискана справка за съдимост, установила осъждането му с влезли в сила присъди за умишлени престъпления, изтърпяването на наказанието по които е отложено, но срокът не е изтекъл и реабилитация не е настъпила. Съдът преценява доказателствата, установяващи правомощията на издалия заповедта орган и обосновава изводите си за постановяването му от компетентен орган. В касационната жалба се оспорва законосъобразността на изводите на първоинстанционния съд по заявените пред него възражения. Съдът установява, че в административното производство не е изпълнено изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на жалбоподателя за началото на производството по налагане на ПАМ, но намира това нарушение за несъществено, предвид реализираната от лицето възможност за защита, както и с оглед крайните изводи при представените от него доказателства, поради което приема за неоснователно възражението за съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Касационният състав приема изводите в обжалваното решение. Обстоятелството, че жалбоподателя не е уведомен за започване на административното производство би било основание за отмяна в случай, че това нарушение е повлияло на крайните изводи на съда. При осъщественото съдебно обжалване, даващо възможност на жалбоподателя да реализира в пълен обем защитата си ангажира в своя защита съответни доказателства, посоченото нарушение правилно е квалифицирано от първоинстанционния съд като несъществено, поради което доводите в касационната жалба са неоснователни. В решението е извършена и преценка на мотивираността на обжалвания акт. Установената от съда влязла в сила присъда по н. о. х. д. 319/2006 година на Окръжен съд - Пловдив за умишлено престъпление, за което не е настъпила реабилитация според съда в достатъчна степен мотивира налагането на мярката предвид компетентността на органа да се произнесе по целесъобразност, която е извън правомощията за контрол на съда. Касационният състав споделя съображенията и изводите в обжалваното решение. Предоставената от закона компетентност на административния орган да взема решения по целесъобразност ограничава съдебния контрол по отношение самото властническо изявление до преценката за законосъобразност относно наличието на предвидените от закона предпоставки за прилагане на административната мярка. Правомощието на административния орган, неподвластно на съдебен контрол, включва и преценката за степента на обществена опасност на адресата, за вероятността да бъдат засегнати значими обществени отношения и интереси, поради което неоснователен е довода за незаконосъобразност на решението в тази част. Предявените възражения, основани на твърденията, че жалбоподателят реализира доходите си, необходими за издръжката на семейството му в чужбина, при което наложената принудителна административна мярка го поставя в невъзможност да издържа семейството си, са приети за неоснователни от първоинстанционния съд поради ирелевантност на обстоятелствата, на които те са основани. Касационният състав приема тези изводи за съобразени с приложимия материален закон. Посочените обстоятелства не са посочени между правно значимите факти, с наличието на които законът свързва предвидените в нормата на чл. 76, т. 2 ЗБЛД (Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г). последици, поради което и доводите в жалбата са неоснователни. Изложените съображения обосновават извода на Върховен административен съд, състав на пето отделение за недоказаност наличието на твърдените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.