Решение № 4901 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4640/2015 г.

Решение № 4901 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4640/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Охрана" гр. София против решение № 123 от 25.02.2015 г., постановено по адм. д. № 933/2014 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Ответникът - Антоанета Димитрова Иванова, чрез процесуалния си представител, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед № З-1411/30.10.2014 г. на главния директор на Главна дирекция "Охрана" гр. София, с която на Антоанета Димитрова Иванова е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от десет месеца. За да постанови този резултат Административен съд гр. Пазарджик приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е постановена в нарушение на предписаната от закона форма и на материалния закон. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Дисциплинарното наказание на Иванова е наложено за това, че на 28.08.2014 г. служителката не е взела участие и не е осъществила контрол при изпълнение на конвоирането на подсъдимия Иванов от помещението за временен престой и изолация на съдебната сграда в гр. Пазарджик до специализирания автомобил. Това деяние е прието от административния орган като дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на чл. 7, ал. 4 от Правила за условия и реда за осъществяване на конвойна дейност от служителите на ГД "Охрана" (Правилата) и е квалифицирано като бездействие и дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 вр. чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение второ ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание". В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е посочено още, че Иванова, в качеството й на началник сектор на ОЗ "Охрана" - гр. Пазарджик не е изготвила заповед № 336 от 28.08.2014 г. за конвоиране на лицето, съгласно утвърдения в чл. 21, ал. 1 от Правилата образец на заповед - Приложение № 5, с което според наказващия орган е извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 вр. чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". При така изложеното в заповедта изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, е правилен, но не по съображенията, изложени в обжалваното решение. Неправилни са изводите на съда относно липсата на достатъчно конкретно описание на задържаното лице и специализирания автомобил в оспорената заповед. В изготвената в дисциплинарното производство справка, която е част от административната преписка, същите са описани ясно, с оглед на което за служителя не е имало неяснота относно тези обстоятелства и не е нарушено правото му на защита в производството. Тази справка е цитирана в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, поради което съображенията в нея следва да се приемат за част от мотивите на административния акт, в който смисъл е тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК. Независимо от това заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, тъй като от същата не става ясно в какво качество на Иванова е вменено първото от нарушенията, описано в заповедта, както правилно е приел и първоинстанционният съд. От представените по делото доказателства е видно, че в посочения период Иванова е замествала началника на сектор Областно звено "Охрана" Пазарджик, като от заповедта не става ясно в какво качество е била наказана Иванова, и за неизпълнение на чии задължения - на тези на началник сектор ОЗ "Охрана" - Пазарджик или на тези на инспектор по конвоирането. Съгласно длъжностната характеристика на началник сектор ОЗ "Охрана" - Пазарджик, последният участва по изключение, само при необходимост, в конвоирането на лица затова при заместването на отсъстващия началник сектор "Охрана-Пазарджик", Иванова не е била длъжна да участва физически в конвоирането на подсъдимия Иванов на 28.08.2014 г. Освен това в заповедта не е описано в какво е следвало да се изрази контрола при изпълнение на конвоирането на подсъдимия Иванов, което нарушава правото на защита на служителката. Ето защо крайният извод на първоинстанционният съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, е законосъобразен. Нарушението на формата на административния акт обосновава и незаконосъобразност поради противоречието му с материалния закон. Както бе посочено от заповедта не става ясно в какво следва да се изрази осъществяването на контрол при конвоирането. По делото няма данни, от които да се установява по безспорен начин, че в конкретния случай Иванова в качеството на инспектор по конвоиране има задължение да участва пряко в конвоирането на подсъдимото лице. От приложената по делото длъжностна характеристика за тази длъжност е видно, че инспекторът по конвоиране следва да организира и контролира дейността по конвоирането, като той може да вземе физическо участие в конвоя само ако това е изрично посочено в заповедта и се налага. В настоящия случай видно от приложената заповед № 336 от 28.08.2014 г. Иванова е провела изискващия се инструктаж по конвоиране, с което е осъществила съответния контрол върху дейността на служителите като в посочената заповед липсва задължение за инспектора да участва пряко в конвоирането. Това се потвърждава и от обстоятелството, че с оглед личността на подсъдимото лице не се налага нейното участие в конвоя, което е и в съответствие с разпоредбата на чл. 17 от Правилата. В тази връзка правилни са изводите на първоинстанционния съд, че вмененото със заповедта нарушение не е осъществено от страна на Иванова и същевременно е останало недоказано от дисциплинарно наказващия орган, поради това, че последната не е имала задължение да участва и извършва пряк контрол над конвойната дейност. С оглед на изложеното правилно е прието, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон и на това основание следва да се отмени като незаконосъобразна. По отношение на второто нарушение в заповедта е посочено, че издадената от служителката заповед за осъществяване на конвой не е изготвена по утвърдения образец - приложение № 5. От приложената по делото заповед е установено, че същата е попълнена по приложение № 5.1. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Правилата на база на получените документи от заявител /възложител/ се издава заповед за конвоиране на лица, съгласно приложение № 5, ал. 2 регламентира, че в големите областни звена, когато при извършване на конвои на територията на звената, състава на конвойните наряди не е един и същ при конвоиране от първоначалната да крайна точка и обратно, вместо заповед приложение 5 се използва заповед приложение № 5.1. В случая независимо, че е попълнена бланка на заповед - приложение № 5.1, то от нея става ясно кои са конвоиращите и същите са получили инструктаж. Следователно извършеното нарушение е маловажно по смисъла на чл. 198, ал. 2 ЗМВР. Не такъв би бил случая ако при наличие на хипотезата на чл. 21, ал. 2 от правилата се издаде заповед по приложение № 5, вместо № 5.1., тъй като при тази хипотеза състава на конвоите е различен. Следователно нарушението е извършено, но същото неправилно е квалифицирано като такова по чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР, което обосновава незаконосъобразност на заповедта и в тази и част. Следва да се отбележи, че след като не са налице доказателства, установяващи, че Иванова е извършила първото от описаните в заповедта нарушения, а второто нарушение неправилно е квалифицирано, то наложеното общо наказание е несъразмерно с тежестта на извършеното нарушение, което също обосновава незаконосъобразността на оспорената заповед. Ето защо като прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, съдът постановява решение, което е съответно на материалния закон. Обжалваното решение е обосновано. Съдът обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства прави изводите за незаконосъобразност на оспорената заповед. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Главна дирекция "Охрана" да заплати на Антоанета Димитрова Иванова направените по делото разноски в касационното производство в размер на 420 лв., представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,