Решение № 14152 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4789/2019 г.

Решение № 14152 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4789/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Мигел Палма" ООД, ЕИК 148069943, подадена чрез пълномощника адв. Ковачева от АК - Варна, против решение № 238 от 14.02.2019 г., постановено по адм. дело № 2699 по описа за 2018 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на "Мигел Палма" ООД против ревизионен акт № Р-03000317006239-091-001/16.05.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 193/24.08.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, с който е ангажирана солидарна отговорност по чл. 177 от ЗДДС на дружеството за дължим ДДС по доставки от "Булстрой 2005" ЕООД за данъчните периоди м. 11.2014 г. в размер на 10868,00 лв. главница и 3773,22 лв. лихви; м. 07.2016 г. в размер на 19400,00 лв. главница и 3449,16 лв. лихви и м. 07.2017 г. в размер на 15700,00 лв. главница и 1199,40 лв. лихви. В жалбата се сочат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира се възражение за нищожност на ревизионния акт, обоснована с липсата на квалифициран електронен подпис на органите, участвали в ревизионното производство. Сочи се, че Т. Великов е съдружник с 50 % дружествени дялове от "Мигел Палма" ООД и не може да взима самостоятелни решения на общото събрание на дружеството, поради което се твърди неправилност на аргументите на съда за приложимост на чл. 177 от ЗДДС в процесния казус. Допълнително се сочи, че формата на управление на ревизираното юридическо лице е "заедно" като решенията се вземат от двамата съдружници. Искането от съда е да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени изцяло ревизионния акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по касация – директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба като неоснователна в представено писмено становище, подадено от упълномощен процесуален представител. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2161,69 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е бил ревизионен акт № Р-03000317006239-091-001/16.05.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Варна, с който са установени задължения за ДДС на "Мигел Палма" ООД общо в размер на 45 968 лв. и съответните лихви в размер на 8421,78 лв., на основание чл. 177 от ЗДДС, за дължимия данък по сделки с прекия доставчик "Булстрой 2005" ЕООД. В хода на ревизията е установено, че през процесните периоди дружеството е осъществявало дейност свързана със строителството на обект: "Жилищни сгради с външно водопроводно отклонение", в землището на с. Приселци, местност "Азман дере". Теренът, на който се строи е собственост на дружеството. Строителството е извършено от "Булстрой 2005" ЕООД. Между "Мигел Палма" ООД и "Булстрой 2005" ЕООД, които са свързани лица съгласно § 1, т. 3 от ДР на ДОПК – Т. Великов е представляващ и управител на двете дружества, е сключен договор за строителство от 5.01.2008 г. и анекс към него от 23.04.2010 г. За всяка от сградите е съставен протокол образец 19 за установяване завършването и разплащането на натурални видове строително-монтажни работи, въз основа на които "Булстрой 2005" ЕООД е издало фактури на "Мигел Палма" ООД. Ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 11.2014 г. по фактури № 201/5.11.2014 г. и № 202/17.11.2014 г. с предмет на доставка - услуга; за данъчен период м. 07.2016 г. по фактури № 173/11.07.2016 г. и № 175/11.07.2016 г., с предмет на доставка - услуга; за данъчен период м. 07.2017 г. по фактура № 176/1.07.2017 г. с предмет на доставка - услуга. По посочените фактури доставчикът "Булстрой 2005" ЕООД е начислил ДДС в общ размер на 45 968 лв. Органите по приходите са приели, че между ревизираното лице и доставчика му са налице реално осъществени доставки на услуги. За да отхвърли жалбата, решаващият съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Въз основа на установените факти е достигнал до обоснован извод, че са изпълнени предпоставките за ангажиране солидарната отговорност по чл. 177 от ЗДДС на ревизираното дружество за дължимия и невнесен ДДС от неговия пряк доставчик. Приел е, че може да се направи обосновано предположение, че "Мигел Палма" ООД, управлявано от Т. Великов, е знаело, че "Булстрой 2005" ЕООД, притежавано и управлявано от Т. Великов, няма да внесе начисления ДДС по процесните фактури. Счел е, че възможността едно и също лице да сключва договори и да съставя счетоводни документи, да оперира с банковите сметки на двете насрещни страни по доставките, да съставя и подписва ГФО, са обективни данни, че действителните отношенията между двете търговски дружества надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставката и не могат да се разглеждат като независими. Наличието на един и същ управител, едно и също лице, което притежава капитала, т. е. взема управленските решения на двете дружества, не само улеснява възможността за съставяне на документи и извършване на разплащания, но и обективно и логично предполага, че това лице разполага с цялата информация относно дейността на дружествата, включително наличието, респективно липсата на плащания. В заключение е обосновал извод за знание у получателя по спорните доставки за имущественото и финансово състояние на доставчика, за дейността му, както и за липсата на плащане на данъка по фактурите. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата законосъобразност. В касационната жалба се преповтарят изложените възражения пред първата инстанция досежно липсата на квалифициран електронен подпис на органите, участвали в ревизионното производство, на които съдът е отговорил. Издадените ревизионен акт и заповед за възлагане на ревизия са подписани с квалифициран електронен подпис съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като за валидното им подписване от органите по приходите са представени доказателства, от които е видно, че към момента на подписване длъжностните лица са разполагали с валидно удостоверение за квалифициран електронен подпис. В съответствие с установеното съдът правилно е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Нормата на чл. 177 от ЗДДС предвижда солидарна отговорност, установена по силата на закона на регистрирано по ЗДДС лице - получател по доставката за невнесен ДДС от друго лице, доколкото е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността се реализира при следните кумулативни условия: лицето, чиято отговорност се ангажира да има качеството получател по облагаема доставка; да е ползвало данъчен кредит пряко или косвено свързан с доставката, дължимият ДДС да не е внесен в бюджета като резултат за съответния период и лицето да е знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗДДС. В случая отговорността на "Мигел Палма" ООД е ангажирана в качеството му на пряк получател по облагаеми доставки, предмет на пет фактури, издадени от "Булстрой 2005" ЕООД в данъчните периоди м. 11.2014 г., м. 07.2016 г. и м. 07.2017 г., за дължимия от прекия доставчик ДДС, в хипотезата на чл. 177, ал. 2, предложение първо от ЗДДС, при която получателят е знаел, че данъкът няма бъде внесен от доставчика. Спорът по делото е относно наличието на знание у получателя, че данъкът няма да бъде внесен. За приложението на чл. 177, ал. 2, предложение първо от ЗДДС е достатъчно от доказателствата по делото да се установят обективни данни, които да сочат, че действителните отношенията между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставка и не могат да се разглеждат като независими. Правилно решаващият съд е приел, че е установено предварително знание у ревизираното лице, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик, след като е доказана тясната обвързаност между страните, предполагаща, че същите взаимно са наясно с търговската си дейност, включително с финансовите затруднения на "Булстрой 2005" ЕООД. Съдът е установил свързаност по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗДДС, във връзка с § 1, т. 3, б. "д" от ДОПК, тъй като Т. Великов е съдружник и управител на "Мигел Палма" ООД и същевременно едноличен собственик на капитала и управител на "Булстрой 2005" ЕООД. Подписал е годишните финансови отчети за 2014 г. от името на двете дружества, които през целия ревизиран период се обслужват от една и съща счетоводна къща, имат един и същ адрес за кореспонденция и електронен адрес за кореспонденция с НАП. Парични средства от касата на "Булстрой 2005" ЕООД са предоставени на Т. Великов през м. 01.2017 г. под формата на дивидент в размер на 72 500 лв., както и на отговорно пазене в размер на 35 00 лв. и 66 360 евро. Подписал е еднолично, в качеството на представляващ "Мигел Палма" ООД и "Булстрой 2005" ЕООД, сключения между двете дружества договор за строителство от 5.01.2008 г. и анекс към него от 23.04.2010 г., съставените протоколи образец 19 за установяване завършването и разплащането на натурални видове строително-монтажни работи и издадените фактури. Създаването и притежаването на търговски дружества от едно и също лице, с общи адрес за кореспонденция, общо счетоводно обслужване, съдружници в едно дружество са такива и в другото такова, възможността едно и също лице да сключва договори и да съставя счетоводни документи, да оперира с банкови сметки на двете насрещни страни по доставките, да подписва годишните им финансови отчети правилно са възприети от първоинстанционния съд за обективни данни, сочещи, че действителните отношенията между двете търговски дружества надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставка и не могат да се разглеждат като независими. Всички тези обстоятелства обосновават проявление в правната действителност на хипотезата по чл. 177, ал. 2, предложение първо от ЗДДС - знание от страна на "Мигел Палма" ООД, че "Булстрой 2005" ЕООД няма да заплати задълженията си към бюджета, и че ДДС няма да бъде внесен. Освен това, при безспорната липса на реално плащане по спорните фактури, получателят по тях не може да има обосновано очакване, че доставчикът ще изпълни задължението си за внасяне на начисления ДДС по сделката, за което задължение всъщност е ангажирана солидарната му отговорност. При установеност на всички кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки по чл. 177 от ЗДДС, обуславящи ангажирането на солидарната отговорност на получателя, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2161,69 лева, изчислени съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,