Решение № 353 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11990/2009 г.

Решение № 353 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11990/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 84, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Тодор Иванов Модев, в качеството му на областен управител на област София-град, срещу решение № 141 от 27.07.2009 г., постановено по преписка № 56/2009 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД (Комисията), с което на основание чл. 80, ал. 1 и чл. 84, ал. 2 от ЗЗДискр. му е наложено наказание глоба в размер на 250 лева. В жалбата са наведени оплаквания за недопустимост, нищожност, незаконосъобразност и необоснованост на оспореното решение, и се иска отмяната му. Процесуалният представител на ответника КЗД застъпва становище, че оспореното решение съответства на закона. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а оспореният административен акт - в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди релевираните оплаквания и законосъобразността на административния акт съобразно основанията по чл. 146 от АПК, намира жалбата за неоснователна. С оспореното решение КЗД е наложила на Тодор Иванов Модев - областен управител на област София-град, наказание глоба в размер на 250 лева за това, че в периода от 03.04.2009 г. до 14.07.2009 г. не е изпълнил произтичащите от разпоредбите на чл. 55, ал. 2 от ЗЗДискр. задължения за предоставяне на необходимите обяснения, становище и документи, изискани му за проучването по преписка № 56/2009 г., с което е нарушил разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗДискр. и е осъществил състава на административно нарушение по чл. 80, ал. 1 от същия закон. От доказателствата по делото се установява, че с писмо с изх. № 16-15-338/03.04.2009 г., връчено на 09.04.2009 г. по пощата с обратна разписка (изв. № 9112500002969), административният орган е изискал от Модев да представи в 7-дневен срок от получаването писмено становище и обяснения по фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата на девет физически лица, които твърдят пред Комисията, че спрямо тях е извършена дискриминация по признак "имуществено състояние". На същите са били отнети с влезли в сила съдебни решения имоти по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗВСОНИ, без да са надлежно обезщетени съгласно законовите възможности от страна на държавата и общината. В указания срок жалбоподателят не е предоставил исканите обяснения, становище и доказателства. Административният орган повторно с писмо с изх. № 16-30-18/14.05.2009 г. е изискал от Модев да изпрати исканата информация и обяснения. Лицето е предупредено, че ако в 3-дневен срок не изпълни задълженията си, произтичащи от чл. 55, ал. 2 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 56, ал. 1, т. 1, т. 2 и чл. 80 от ЗЗДискр., носи административнонаказателна отговорност. Писмото е получено от адресата по пощата с обратна разписка на 18.05.2009 г., видно от изв. № 9112500003899. В повторно дадения срок областният управител не е изпълнил законовите си задължения, в резултат на което Комисията му е изпратила трето писмо изх. № 16-30-23/06.07.2009 г., както и покана да се яви на 14.07.2009 г. в 9.30 часа, за да му бъде съставен на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Длъжностното лице е предупредено, че при неявяване на посочената дата актът ще бъде съставен в отсъствието му. При спазване на процедурните правила, на Тодор Иванов Модев е съставен АУАН № 5/14.07.2009 г., при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, който му е надлежно връчен. Същият не е подал възражение. Настоящият съдебен състав намира, че при безусловния факт за липса на съдействие от областния управител на област София-град, дължимо съгласно императивни законови разпоредби, наложеното му административно наказание се явява съобразено с материалния закон. Наложената глоба е в минимален размер, при диапазон от 250 до 2000 лева, съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр. Обстоятелството, че за един кратък период от време (от 15.06.2009 г. до 07.07.2009 г.) жалбоподателят не е изпълнявал длъжността областен управител, а е бил в отпуск във връзка с изборна кампания като кандидат за народен представител, не го оневинява и не може да го освободи от административнонаказателна отговорност. Поради изложеното, релевираните в жалбата оплаквания за отмяна на административния акт са неоснователни, поради което същият следва да бъде потвърден като постановен в съответствие с материалния закон, а жалбата следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски се явява основателно и жалбоподателят следва да се осъди да заплати на КЗД сумата 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 4 от АПК и чл. 143, ал. 4 във връзка с чл 78, ал. 8 от ГПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,