Решение № 2043 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9409/2009 г.

Решение № 2043 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9409/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по три касационни жалби: От Кмета на община Варна против решение № 314/4.03.2009 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 1977/2007 г. Счита решението за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Втората е от Георги Петков Иванов, Живка Василева Атанасова, Николина Петкова Маркова, Петко Василев Георгиев и Десислава Георгиева Георгиева срещу същото решение на същия съд. Искат отмяна, обявяване заповедта на кмета нищожна или при условията на алтернативност незаконосъобразна. Трета касационна жалба е от "Черно море" АД срещу същото решение на Административен съд Варна с твърдение, че не се е съобразил с основното му възражение, че жалбоподателите не са активно легитимирани, с право на жалба, предвид обстоятелството, че не са собственици на обекта, предмет на административния спор, поради което за тях липсвал и правен интерес. Иска се обезсилване на решението или евентуално отмяната му. Заинтересованата страна Стойко Цанчев Марков поддържа жалбата, Цветан Кръстева Кръстев не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на трите касационни жалби, като счита, че не са налице сочените в тях касационни основания. Решението било съобразено с приетата експертиза относно застроените площи. Според него изследване законосъобразността на сградите в производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е недопустимо, поради което и съдът основателно е отказал да допусне експертиза със задача в този смисъл. Позовава се на съдебната практика. Възражението на единия от касаторите - "Черно море" АД, че физическите лица касатори нямат правен интерес да обжалват заповедта на кмета счита неоснователно. И трите касационни жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от страни участници в първоначалното производство, по което е постановено обжалваното решение, поради което са процесуално допустими. При преценката им по същество, по наведените в тях касационни доводи Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Производството пред административния съд е било образувано по жалба на касаторите физически лица Георги Петков Иванов, Живка Василева Атанасова, Николина Петкова Маркова и Петко Василев Георгиев срещу заповед № 2728 от 14.08.2007 г. на кмета на община Варна, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с която по тяхно искане са определени застроените части на триа имота - ПИ № 1570,ПИ № 1571 и ПИ № 1572,като съответно за първия при площ 5425 кв. м. застроени са определени 4032 кв. м., за втория при обща площ 1114,застроени 1083 кв. м. и за третия при обща площ 3174 - застроени 2592 кв. м. Претенцията им се свеждала до отмяна на заповедта като незаконосъобразна, тъй като е издадена въз основа на недействаща план, поради което следвало да се отмени и върне на административния орган за издаване на нова заповед по действащия план. Съдът след като е допуснал и приел заключение от вещо лице, което не е било оспорено от страните е изменил заповедта, като за ПИ 1570 е определила застроена площ 3501 кв. м., за ПИ 1571 - 1070 кв. м. и за ПИ - 1572 застроена площ 2596 кв. м. Според кмета на общината като касатор по първата жалба решението на административния съд е неправилно, тъй като е постановено при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствения материал. Въпреки дадената му от АПК възможност обаче не представя други доказателства, а оспорва констатациите на в. лице, дадени в приетата и неоспорена от него експертиза. Въвежда като довод за неправилност факти, свързани са невъзстановени на жалбоподателите части от имотите. Счита, че вещото лице не си е изпълнило определената му задача, тъй като не е посочило като застроени части от имотите, определени по регулация за улица. Върховният административен съд намира възраженията по първата касационна жалба неоснователни. Административният съд преди да изведе правните си изводи и постанови решението си е определила изрично, че се касае до производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, целта на което е единствено и само установяване застроеността на имотите, за които искателите, в случая жалбоподателите твърдят, че като техни собственици им предстои да искат възстановяването им. Обосновано и точно е посочено, че в това производство не се преценява законосъобразността на евентуално извършеното върху имотите строителство и неговите собственици. В тази насока е възложил и приела изготвената от вещото лице експертиза, която е била приета без възражение от страните. Същата е приобщена към доказателствата по делото като безспорна и е недопустимо касаторът да се позова на нея, за да мотивира довод за неправилност на обжалваното решение, след като не е сторил това в първоначалното производство, при нейното обсъждане и приемане. По тези съображения доводите на кмета на общината в касационната жалба не могат да се приемат за основателни, поради което и същата е неоснователна. Втората касационна жалба е от физическите лица, които оспорват решенето на съда до толкова, до колкото не е взето предвид, че застроеността на имотите не е преценява според действащ план, а взет предвид неприет, все още недействащ. Върховният административен съда невъзприема и наведените от тях съображения за неправилност. Както се посочи вече, целта на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е преценката за застроеност на имотите на място, към момента на проверката. В този случай не се изследва действащия план, нито законността на намиращите се в тях застроявания, а с оглед характера на същите и в съответствие с разпоредбата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ се прави извод за това дали имотът е свободен от извършени върху него строителни дейности, изброени в посочената правна норма. Преценка за възстановяване с оглед на констатираното на место не се прави, тъй като орган по възстановяването не е кметът на общината, а общинската служба по земеделие, която в производство различно от това по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, въз основа и на констатациите за застроеност издава друго решение, което подлежи на обжалване по друг ред, различен от този в провежданото производство. Тези съображения дават основание да се приеме, че и касационната жалба на физическите лица е неоснователна, тъй като с нея не се установяват твърдяните касационни основания за отмяна. Третата касационна жалба е от "Черно море" АД, участвало като заинтересована страна в първоначалното производство. Като такава се приема за страна с право на жалба по смисъла на чл. 210 от АПК. Следва обаче да се отбележи, че дружеството неправилно е прието за заинтересована страна и като такава участвало в процеса. Нещо повече съдът го е приел за такава без да постанови акт за конституираното му, да мотивира допускането му, въпреки че в мотивите на решението си изрично е разграничил и точно посочил страните, участници в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Според изложените в тази връзка съображения дружеството не е било заинтересована страна и не е следвало да участва в процеса. При това процесуалният представител на кмета непрекъснато е правил възражения в този смисъл, но съдът не е реагирал, в смисъл, не се е произнесъл с изричен акт. Независимо от това, след като дружеството е участвало в производството пред първата инстанция по смисъла на чл. 210 от АПК е с право на жалба. За същото както в първоначалното производство така и в касацията не е установен правен интерес от оспорването както на заповедта на кмета, така и на решението на административния съд. Твърденията за процесуалната легитимация на жалбоподателите като довод за неправилност и нищожност на решението не следва да се обсъждат, тъй като въпросът е ирелевантен за случая. Подобно възражение не води и до промяна в крайния извод за правилността на обжалваното решение. Цялостната проверка на същото по наведените в трите жалби доводи за неправилност не води до извод за наличие на отменителни основания. Същото е обосновано, постановено е в съответствие с наличните факти, подкрепени с доказателства, в съответствие с приложимата правна норма - чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и е законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение