Решение № 6447 от 16.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2963/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, чрез процесуален представител - служител с юридическо образование А. Георгиева, срещу решение 2945 от 29.01.2025 г., постановено по адм. дело 11335/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), В ЧАСТТА, с която е отменено негово решение 10769/14.10.2024 г., в частта, с която е отказан хуманитарен статут на С. А. М., гражданин на Сирия, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молба на сирийския гражданин за предоставяне на хуманитарен статут. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател не споделя изводите на първоинстанционния съд, че е извършил неправилна преценка на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Счита, че приобщената към преписката справка, издадена от дирекция Международна дейност към ДАБ при МС, е била актуална към месец април 2024г., или осем месеца преди падането на режима на Башар Асад, поради което същата не придава актуалност на изложените в нея данни към момента на приключване на устните състезания в първоинстанционното производство. Сочи, че констатациите на съда по отношение на обстановката в Сирия са избирателно фокусирани и игнорират сведенията за оказваната на Сирия подкрепа от страна на Европейската общност, ВКБООН, ООН, СЗО и др. международни организации. В открито съдебно заседание, чрез юрк. Хичовски, се поддържат изтъкнатите в касационната жалба съображения и се прави искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част, при което да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, и в частта й срещу отказания хуманитарен статут. Ответникът С. А. М., гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител адв. Стоянов, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на С. А. М. срещу решение 10769/14.10.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С атакуваното пред касационната инстанция решение административният съд е отхвърлил жалбата на С. А. М., гражданин на Сирия, срещу решението на председателя на ДАБ в частта, с която му е отказан статут на бежанец, но приемайки наличието на материалноправната предпоставка по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, е отменил процесния акт в частта, с която му е отказан хуманитарен статут, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на чужденеца, търсещ международна закрила, в тази ѝ част, съобразно дадените в мотивите на съдебния акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя преценката на решаващия съд за наличие на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, обуславящо предоставянето на хуманитарен статут на сирийския гражданин. За да достигне до този извод, съдът е приел, че представената по делото справка МД-02-20/14.01.2025г., отразяваща актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, е изготвена въз основа на различни публично достъпни източници, но съдържащата се в тях информация е цитирана в справката непълно и избирателно. Като пример, съдът е проследил линк, използван като източник на информация, посочен в бележки под черта на стр. 5 от справката, и след анализ на съдържащата се в него информация, е приел, че в настоящия момент в Сирия се наблюдават наченки на започване на помирителни процеси, но все още няма сигурни данни, че продължилият десетилетие конфликт, ще бъде разрешен в близко бъдеще. Приел е, че това се отнася най-вече за североизточните части на Сирия, включително контролираните от SDF, където има данни за сблъсъци между тях и силите на управляващите джихадисти, както и че ситуацията, включително в провинция Дейр ал Зор, продължава да представлява предизвикателство за цивилните лица и вероятно ще повлияе на потенциалното решение за завръщане, пред което са изправени сирийците, живеещи извън страната. Посочената справка, изготвена от специализирана Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, чиято материална доказателствена сила не е била оборена по съответния ред. Ето защо отразените в справката факти за актуалната обстановка в Сирия, настъпили след издаването на оспорения акт, но безспорно имащи значение за делото, е следвало да бъдат съобразени от съда в съответствие с правилото на чл. 142, ал. 2 АПК. Вместо това, съдът е проследил източниците, въз основа на които са систематизирани данните в справката, като е проверявал дали съдържащата се в тях информация е възпроизведена в пълен обем и дали не е цитирана избирателно, като по този начин не е зачел формалната доказателствена сила на официален документ, а наред с това, по собствена инициатива е предприел проверка на неговата истинност. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав не споделя тезата на първоинстанционния съд, че органът по закрила не е предоставил информация за коренна промяна на обстановката в Сирия, настъпила след падането на режима на Башар ал Асад. В съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. За да е налице хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, следва да е установено безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в страната на произход, което поставя търсещото закрила лице в реален риск от тежки заплахи срещу живота и здравето му само и единствено поради самия факт на присъствието му на територията на тази държава, без никакво значение за личностните и индивидуалните му характеристики. От данните по делото се установява, че във връзка с подадена молба за предоставяне на международна закрила със сирийския гражданин е проведено интервю, по време на което същият е заявил, че е напуснал нелегално Сирия през м. юли 2024 г. за Турция, в която държава останал десет дни, след което нелегално влязъл в България. Заявил е, че е бил заловен след гр. София, в посока Сърбия, като крайната му цел била да стигне до Германия. Твърди, че преди да напусне родината си е живял в гр. Хасака, където преди имало война, но в момента нямало сражения и проблеми. Работил като плочкаджия, но не постоянно. Надницата му на ден била 3 евро и не му стигали да се издържа. Съпругата му останала да живее в гр. Хасака, заедно с роднините му. Не е участвал в партии и организации, не е служил в армията, не е участвал във военни действия, не му е оказвано насилие и не е имал проблеми с властите. Напуснал Сирия, защото там нямало добри условия за живот и му било трудно да се изхранва. При тези данни, преценявайки, че сирийският гражданин е напуснал Сирия, не за да търси международна закрила, а за да търси по-добър живот, председателят на ДАБ при МС е издал законосъобразно решение, с което е отказал да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта са изложени подробни мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Това е историята, която търсещият закрила, е разказал пред административния орган в проведеното интервю, която значително се различава от тази, която съдът е възприел в съдебното решение. Административният орган вярно е констатирал, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата по произход чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, както изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. При съобразяване и с актуалната обстановка в държавата по произход след напускането й от чужденеца въз основа на приобщената пред първата инстанция справка на Дирекция Международни дейности към ДАБ от 14.01.2025г., следва извод, че състоянието в държавата по произход на С. А. М. не предполага реална опасност от тежко посегателство, като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт . При отчитане на данните и от представената пред настоящата касационна инстанция справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г., а именно, че от 08.12.2024 г. /свалянето от власт на Башар Асад/ до 03.04.2025 г., 372550 сирийски бежанци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а към 27.03.2025 г. 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на произход, необоснован се явява изводът на решаващия съд, че нивото на сигурност в страната не се е подобрило. При това, по делото е безспорно установено, че съпругата и роднините на чужденеца живеят необезпокоявано на територията на Сирия, поради което не може да се счита за доказано, че не е възможно той да пребива там мирно. От представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя е претърпяла съществено негативно развитие. От съвкупните данни, които се съдържат в информационните източници, се налага извод, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Башар Асад е бил свален от власт, след падането на режима, ситуацията в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. От цитираната справка вх. МД-02-200/08.04.2025 г. става ясно и че е сформирано ново правителство с поставен акцент върху единството за възстановяване на държавата и са обявени основни приоритети в работата на новата власт. Налице са данни за посегателства на 08.03.2025 г. и 09.03.2025 г. върху цивилни лица от алауитското религиозно малцинство, към което молителят не се числи, но същевременно в публични изявления новият лидер на Сирия е обещал да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняването на цивилните, като е сформирана и комисия, която да разследва деянията. Следователно, от наличните по делото данни може да се направи обоснована преценка, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да остава усложнена, към момента не са налице данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Налице е информация за посегателства към цивилното алауитско малцинство, но молителят не се числи към него, а и официалната власт се е ангажирала да накаже тези прояви. Във връзка с така установената обществено - политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С- 465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намери приложение основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение в атакуваната му част, с която е отменено решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказан хуманитарен статут на търсещия закрила, е неправилно и следва да бъде отменено. След неговата отмяна в тази му част, предвид изяснеността на делото от фактическа страна, следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата на сирийския гражданин срещу решението на административния орган в частта, с която на лицето е отказан хуманитарен статут. В необжалваната му с касационната жалба част, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,