Решение № 7927 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4714/2011 г.

Решение № 7927 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4714/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация. Образувано е по касационна жалба на Вилям Костов Попов, от гр. София, против решение № 2732 от 23.02.2011 г., постановено по адм. д. № 4850/2010 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва по касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Вилям Костов Попов срещу решение № 13-001427 от 11.03.2010 г. на министъра на отбраната, с което на касатора е отказан достъп до обществена информация. За да постанови този резултат съдът е приел, че исканата информация по т. 1 - 7 от заявлението е държавна тайна по смисъла на т. 5 и 21 от приложение № 1, Раздел "Информация, свързана с отбраната на страната към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация, а по т. 8 е служебна тайна, съгласно т. 1 от Списъка на категориите информация, класифицирана като служебна тайна в Министерството на отбрана, обявен в МЗ № ОХ-944/29.12.2009 г. Направен е извод, че в случая са налице материалноправните основания на чл. 7, ал. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), поради което оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните норми на ЗДОИ. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че касаторът е поискал информация обхващаща 21 години и касаеща броя на закритите поделения; справка относно въоръжение и техника, негодна или с отпаднала необходимост по видове и родове войска с информация за брой, стойностна оценка с пояснения за всяка група, напр. унищожени, реализирани, дарени, в наличност; резервни части с отпаднала необходимост - обща стойност; снети от въоръжение боеприпаси; обявени за ненужни или с отпаднала необходимост вещеви, хранителни и санитарни запаси - количество и обща стойност; обявени за ненужни или с отпаднала необходимост ГСМ запаси; съкратени щатни бройки по групи звания; закрити промишлени предприятия към МО - списък с наименование, тип продукция и щат. Видно от становището на служителя по сигурността на информация, дадено по повод издаването на оспорения акт е, че исканата информация се намира в различни регистратури за класифицирана информация на различните структури на министерството на отбраната, обхваща голям период от време, съдържа се в многобройни документи и материали, които има различни създатели и не съществува във вида, в който се иска от заявителя. Тези документи и материали не са систематизирани по регистратури, години на създаване, нива на класификация и срокове на защитата им. Исканата информация не съществува в обобщен вид. За да е налице задължение за предоставяне на обществена информация, то същата следва да е налична. Искането на Вилям Костов Попов се отнася за предоставяне на обобщена информация за период от 21 години, която не съществува във вида, в който се иска, а следва да се създаде. В обяснителната записка към Препоръка (2002)2 на Комитета на министрите към държавите-членки относно достъпа до обществена информация в § III, т. 15 императивно е посочено, че правото на достъп до официални документи се ограничава до съществуващите документи. Държавните органи нямат задължение да създават нови документи, за да удовлетворят заявления за достъп. В случая със заявлението се иска именно създаването на нов документ, съдържащ огромен обем информация за 21 години. Такова задължение на субектите по чл. 3 от ЗДОИ законът не възлага. Ето защо като е направил извод за съответствие на оспорения административен акт с материалноправните норми на ЗДОИ, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил решение съответно на материалния закон. Доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, са неоснователни. За да се реализира задължението на съда по чл. 41, ал. 4 от ЗДОИ, а именно да се произнесе по законосъобразността на маркирането с гриф за сигурност, то следва искането за достъп, съответно постановения административен акт да касае конкретна класифицирана информация. За да се направи такава проверка исканата информация трябва да е налична, а не да се възлага на задължения субект да я създава, за да я предостави в искания вид. При постановяване на решението тричленният състав на Върховния административен съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с целта на закона. На тази база е и заключението за съответствие на акта с материалноправните норми на ЗДОИ. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Вилям Костов Попов да заплати на министерството на отбраната сумата 150 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,