Решение № 1052 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12437/2018 г.

Решение № 1052 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12437/2018 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 861 от 10.08.2018 г., постановено по адм. д. № 305/2018 г. по описа на Административен съд – София-област (АССО). Първата касационна жалба е подадена от Г. Гълъбов, чрез процесуален представител, срещу решението, в частта, с която е отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за сумата над 300, 00 лева до претендирания размер от 803, 50 лева, иска за присъждане на неимуществени вреди, изразили се във влошено здравословно психическо състояние от отменено като незаконосъобразно НП № 17-0262-000393/05.06.2017 г. за сумата над 250 лева до претендирания размер от 1000 лева и иска за присъждане на сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразили се в неудобство от невъзможността на управлява МПС, в резултат от отмененото наказателно постановление. Твърди неправилност на съдебното решение в обжалваните части като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. Претендира адвокатско възнаграждение. Ответникът по първата касационна жалба - Областната дирекция на МВР - София, чрез процесуален представител, изразява становище за нейната неоснователност. Втората касационна жалба е подадена от Областна дирекция на МВР – София, чрез процесуален представител, срещу решението, в частта, с която частично са уважени исковете на Г. Гълъбов и дирекцията е осъдена да заплати на ищеца сумата от 250 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2018 г. до окончателното й изплащане и сумата от 108 лева, представляваща разноски по делото. Иска отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени. Ответникът по втората касационна жалба - Г. Гълъбов, в писмен отговор счита същата за неоснователна. Решението, в частта, с която Областна дирекция на МВР – София е осъдена да заплати на Г. Гълъбов сумата от 300, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно НП № 17-0262-000393/05.06.2017 г. на началник група към Областна дирекция на МВР – София, РУ-Елин Пелин, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 21.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, не е обжалвано и е влязло в законна сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение АССО е осъдил Областна дирекция на МВР – София да заплати на ищеца сумата от 300, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно НП № 17-0262-000393/05.06.2017 г. на началник група към ОД на МВР - София, РУ - Елин Пелин, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба - 21.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил иска в останалата му част, относно присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер над 300, 00 лева до претендирания размер от 803. 50 лева. Също така АССО е осъдил Областна дирекция на МВР – София да заплати на ищеца сумата от 250, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразили се във влошено здравословно психическо състояние от отменено като незаконосъобразно НП № 17-0262-000393/05.06.2017 г., ведно със законната лихва считано от 21.03.2018 г. до окончателното изплащане и е отхвърлил предявения иск за размера над 250 лева до претендирания от 1000 лева. С оспорваното решение съдът е отхвърлил иска на Гълъбов за присъждане на сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразили се в неудобство от невъзможността на управлява МПС, в резултат от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, в периода от съставяне на АУАН на 03.05.2017 г. до издаване на постановлението. Съдът е вменил в тежест на Областна дирекция на МВР – София разноските по делото в размер на 108 лева. Предмет на първоинстанционното производство са обективно и субективно съединени искове предявени от Гълъбов за присъждане на обезщетения произтичащи от отменено наказателно постановление с влязло в сила решение по НАХД № 294/2017 г. по описа на Районен съд - Елин Пелин. Ищецът е претендирал имуществени вреди - 500 лева платен адвокатски хонорар, 3, 50 лева разходи за удостоверения и 300 лева разходи за пътуване от гр. Благоевград до гр. Елин Пелин. Предявил е също иск за неимуществени вреди в размер на 1000 лева представляващи претърпяно неудобство от невъзможността на ползва лекия си автомобил за времето от съставяне на АУАН до връчване на постановлението и иск също в размер на 1000 лева за неимуществени вреди поради влошено здравословно и емоционално състояние, до постановяване на съдебен акт по оспорване на наказателното постановление. За да стигне до този правен резултат, АССО след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният имуществен иск е основателен до размера на адвокатското възнаграждение и взетото предвид възражение за прекомерност на същото, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, издадено при упражняване на административна дейност, от отмененото НП за ищеца са настъпили част от твърдените от него имуществени вреди - ползване на адвокатска помощ при обжалването и отмяната но НП; налице е вреда и тя е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното НП и настъпилите вреди. Съдът е счел за недоказан иска за присъждане на имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи направени от ищеца разходи за пътувания със собствения му автомобил, управляван от други лица от гр. Благоевград до гр. Елин Пелин и до летище София, както и вредите в размер на 3, 50 лева за издаване на удостоверение от PC. Съдът е приел иска за неимуществени вреди, изразили се във влошено здравословно психическо състояние, за доказан по основание и предвид свидетелските показания, причинените вреди и характера на акта, който е отменен, е определил по справедливост неговия размер на 250 лева. Искът за неимуществени вреди, изразили се в неудобство от невъзможността на управлява МПС, съдът е приел за недоказан, тъй като отнемането на контролния талон не е причина за невъзможност да управлява МПС. Съдебното решение в обжалваните части е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. АССО е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Наказателното постановление е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, на което е заплатило съответното възнаграждение, а по същество това представлява имуществена вреда вследствие издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. Правилно административният съд, анализирайки събраните свидетелски показания е заключил, че неимуществените вреди в следствие на съставянето на акта, изразяващи се в стрес и безпокойство, са доказани по основание. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същия за правилно определен. Според чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Според трайната съдебна практика се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице за всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Ето защо предвид доказаната в процеса степен на тревога и стрес, определеното обезщетение в размер на 250 лева, осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на АССО за отхвърлянето на иска за неимуществени вреди, изразили се в неудобство от невъзможността Гълъбов на управлява автомобила. Не са налице основания за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради недоказаност на такива По изложените съображения решението в обжалваните му части следва да бъде оставено в сила. При този краен извод разноски в полза на страните не следва да бъдат присъждани. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение