Решение № 12792 от 15.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7804/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Златина 1989 ЕООД [населено място], представлявано от управителя Е. Кирякова против Решение 889/28.04.2021г., постановено по адм. дело 202/2021г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-261-0378743/02.04.2020г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности Пловдив в ГД "Фискален контрол", с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект склад за плодове и зеленчуци, находящ се в с. Първенец, СТ Родопи-95 АД, стопанисван от Златина 1989 ЕООД, за срок от 14 дни. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излага твърдения, че неправилно съдът не е приел, че е налице малозначителност на допуснатото нарушение, като доводите му са в разрез с други решения по идентични казуси. Сочи се, че е извършена покупка на незначителна стойност и, че не е налице неиздаване на касов бон, а последния е бил издаден но със забавяне. Посочените в заповедта наказателни постановления от НАП са били отменени от съдилищата като незаконосъобразни, но те не касаят неиздаване на касов бон при извършена покупка. Наложената мярка не е съразмерна с нарушението и ще доведе до негативни финансови вреди за дружеството с оглед вида на продукцията бързо развалящи се плодове и зеленчуци. По подробно изложени доводи в жалбата, претендира отмяна на решението и отмяна на оспорената ЗНПАМ, ведно с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, в представено писмено становище, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение в становище по съществото на делото, че касационната жалба е допустима, редовна, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 31.03.2020г., при осъществена контролна покупка на 1.35кг. банани на стойност 5.49лв., заплатени в брой, не е била издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство. Извършено е нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредбата, Наредба Н-18/2006 г. /, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Отпечатан е дневен финансов отчет с 000475/31.03.2020г., от който е видно, че продажбата не е отразена. При проверка на касовата наличност е установена разлика в размер на извършената покупка /5.49лв./ между наличните парични средства в касата и тези маркирани по ФУ. При определяне на срока на мярката органът подробно се е мотивирал с тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка 0378743/31.03.2020г., при която е присъствал управителя на дружеството. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на "Златина 1989 ЕООД против посочената заповед, с мотивите, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката. Решението е правилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006г. По силата на чл. 3, ал. 1 от същата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Обосновано и в съгласие със закона първоинстанционният съд е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено, при което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Наведените в касационната жалба доводи, че не е налице неиздаване на касов бон, а само забавяне при издаването му са неоснователни, като неподкрепени с доказателства в тази насока. Както се посочи по-горе при извършване на покупка в търговски обект, купувача има задължението да издаде касов бон веднага след извършване на покупката, а не на по-късен етап. При констатираните по делото факти безусловно се установява допуснатото от дружеството нарушение на чл. чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Правилни са изводите на съда, че в заповедта са изложени мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ и продължителността на срока й. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ, тъй като същият действа при условията на обвързана компетентност и при констатирано нарушение е длъжен да наложи съответната мярка. При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, органът е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. Срока на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Настоящия състав споделя мотивите в обжалваното решение, че заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона. В конкретния случай и предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели промяна в начина на извършване на дейността и реда и условията за нейната отчетност в конкретния обект, с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения. Неоснователен е довода, че е следвало в конкретния случай съдът да приложи института за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, начинът за приложение и редът за обжалване на принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон. Законът, който урежда налагането на ПАМ в конкретния случай е ЗДДС, като за обжалването и неуредените въпроси препраща към АПК. Не е предвидена възможност на органите по приходите след като установят извършено нарушение по чл. 186 от ЗДДС да не наложат принудителна административна мярка, а да преценят нарушението като маловажно такова. Тези твърдения биха имали значение при налагане на административна санкция, но не и при прилагане на принудителна административна мярка, какъвто е настоящият случай. Що се касае до довода, че сочените в заповедта наказателни постановления са били отменени от съда, то видно от представените от ответната страна доказателства НП 276826-F300275/17.07.2017г. и ЗПАМ 276884-F300275/10.07.2017г. са влезли в сила, като по този начин се обосновава от страна на издателят на акта извода, че дружеството не съблюдава фискалната политика и не е променило отношението си към спазването и. Неоснователни са доводите изложени в касационната жалба, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като наказателното постановление, издадено във връзка с наложената ПАМ е било отменено от съда, като по този начин отмяната на административно-наказателната отговорност на дружеството води и до липса на основание за налагане на принудителна административна мярка. Съгласно текста на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. В константната си практика ВАС приема, че налагането на принудителна административна мярка не е обвързано с образуването на административнонаказателно производство и издаване на наказателно постановление. Двете производства са самостоятелни и не е налице преюдициалност на административнонаказателното производство спрямо това за налагане на принудителна административна мярка. Нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Прекратяване действието на наложената мярка зависи от проявена от страната активност и изпълнение на наложената административна санкция, но посочените обстоятелства са ирелевантни при преценката за законосъобразността на заповедта за налагане на принудителната административна мярка. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Оспореното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като в тази връзка следва да се посочи, че наведените доводи за наличие на продукция плодове и зеленчуци, която при изпълнение на наложената ПАМ ще се развали и представените в тази връзка доказателства, са ирелевантни за настоящия случай с оглед факта, че лицето което понася правните последици от незаконосъобразното си поведение е недопустимо да черпи положителни за себе си права. Предвид изхода от спора и претенцията на ответника за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, настоящата инстанция намира, че следва да присъди сумата от 100 лв. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение