Решение № 7487 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5324/2016 г.

Решение № 7487 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5324/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв. М. П., против решение № 440/26.02.2016 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 1196 по описа за 2014 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 091304714/04.12.2013 г., издаден от Н. Ж. К. на длъжност началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и С. Д. Й. на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден изцяло с Решение № 255 от 24.03.2014 г. от Директора на Д "ОДОП" [населено място], за определени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 40 909,37 лева данък и 12 375,52 лева лихви, както и допълнително установен корпоративен данък за периода от 2007 г. до 2012 г. включително общо в размер на 1 557.70 лева ведно със съответните лихви по периоди. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. По съображения подробно изложени в жалбата и писмена защита касаторът моли за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски по делото за двете инстанции. Ответникът - Дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. На 07.06.2016 г. от юрк. Григорова е постъпила писмена защита, в която се излагат доводи по съществото на спора и се претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е основателна. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, АДмС - П. е отхвърлил като неоснователна жалбата на [фирма] против РА № 091304714/04.12.2013 г., издаден от Н. Ж. К. на длъжност началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и С. Д. Й. на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден изцяло с Решение № 255 от 24.03.2014 г. от Директора на Д"ОДОП" [населено място], за определени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 40 909,37 лева данък и 12 375,52 лева лихви, както и допълнително установен корпоративен данък за периода от 2007 г. до 2012 г. включително общо в размер на 1 557.70 лева ведно със съответните лихви по периоди. За да постанови този резултат административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. Според съда законосъобразно ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, защото е налице обстоятелството по т. 2 - установени данни за укрити приходи. Съдът е счел за доказано, че през ревизираните данъчни периоди дружеството не е отразило в счетоводството си фактури за покупка на различни количества стоки от 29 фирми доставчици, посочени в РД. Доставките по спорните фактури са приети за реално осъществени. Въпросните фактури са включени в дневниците за продажби, в справките-декларации и в съответните счетоводни регистри на доставчиците. Предвид заключението на ВЛ е прието, че има извършено плащане по процесните фактури. Този извод според съда не са разколебава и от липсата на съпътстващи фактурите документи с оглед на механизма на осъществяването на доставките - разносна търговия. Продажбите са свързани с основната дейност на дружеството. Решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу изводите на съда за реално получени стоки по неосчетоводени фактури, издадени от 29 фирми. Твърди, че след като не е доказано по безспорен начин получаването на стоките по процесните фактури, то не е установен реализиран приход, съответно незаконосъобразно органа по приходите са констатирали наличие на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и е начислил допълнително ДДС и КД за процесните периоди. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение преценява оплакванията на касатора като основателни. От страна на доставчиците са депозирани документи и писмени обяснения, от които е видно, че същите са издавали фактури за продажба на храни, тютюневи изделия и други с получател [фирма]. Фактурите са включени в техните дневници за продажби, справки-декларации по ЗДДС и в съответните счетоводни регистри. Доставките били платени в брой и по банков път, като една част от стоките са транспортирани и доставяни от доставчиците, до търговските обекти на купувача [фирма]. Друга част от стоките били вземани на място от обекти на фирмите доставчици, представляващи складове за търговия на едро. Установено е на база счетоводната отчетност на жалбоподателя, че стоките не са били налични към 31.12. на съответната година, през която са получени, не са констатирани и счетоводни излишъци или липси на стоки, в т. ч. и по неосчетоводените фактури. В резултат на гореизложеното е формулиран извод, че стоките от неосчетоводените и неописани данъчни документи, са реализирани на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ, съответно не са отчетени приходи при ревизираното лице от тяхната последваща реализация съгласно определения с нормативни актове ред. Неотчетеният приход от продажбата на тези стоки представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, което е наложило определянето на размера на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 и чл. 124 ДОПК. Съдът е възприел така описаната фактическа обстановка по спора, аргументирайки се с неопровергаване на презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. За да приеме за верни констатациите на приходните органи, съдът е длъжен да извърши задълбочена проверка дали са установени по категоричен начин цитираните в РА предпоставки, в случая тези по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. За да бъде обосновано законосъобразното или незаконосъобразното прилагане на цитираната норма следва да бъде установено по категоричен начин, реалното осъществяване на спорните доставки. Констатациите на приходните органи, съответно изводът на съда за реалност на доставките по фактурите от доставчиците, подробно изброени в РД, в случаят е изграден само въз основа проверка в базата данни за декларирани фактури в справките-декларации по ЗДДС и дневниците за продажби. Съгласно трайната практика, за да се признае право на данъчен кредит при доставка на такива стоки следва да бъде доказано и реалното прехвърляне на правото на разпореждане с вещите. Съгласно чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 "Доставка на стоки" означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик"/решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С- 78/12, [фирма], т. ЗЗ - 35/, което обстоятелство следва да се прецени от националния съд във всеки конкретен случай в зависимост от фактите по делото. Фактурата е частен документ, без обвързваща съда доказателствена сила, който следва да бъде преценен съвкупно с всички обстоятелства по делото. Административният съд не е съобразил обстоятелството, че издаването на фактури, които не са придружени от съпътстващи документи, не може да бъде разглеждано като реализирани сделки по доставки на стоки, по който начин да се формира подлежаща на облагане данъчна основа. Релевантният и подлежащ на доказване факт по делото е именно получаване на фактическото разпореждане със стоките, респективно наличието на приходи от последващата им реализация, които не са декларирани, за да се стигне до облагане на същите по особения ред на чл. 122 ДОПК както е извършено в РА. В конкретния казус фактурите за продадени различни видове стоки не са подкрепени с доказателства за прехвърляне правото на фактическо разпореждане, например приемо - предавателни протоколи, стокови разписки и каквито и да е било други документи. Липсват товарителници, пътни листа или други писмени доказателства, установяващи, че стоките именно от посочените доставчици са превозени до търговския обект на дружеството - касатор или, че са получени от него в обекти на доставчиците. Експедиционните бележки към фактурите, издадени от [фирма] според заключението на СГЕ не са подписани за приел от П. Д. Д. В заключението си на стр. 5, 6, 8 и 10 вещото лице, извършило ССчЕ е констатирало, че по отношение на всички посетени доставчици, първични счетоводни документи за плащане липсват. Не е доказано заплащане точно на процесните стоки. С оглед на посочените мотиви и във връзка със съответните фактури касационната инстанция на ВАС, Осмо отделение счита, че липсва прехвърляне на правото на фактическо разпореждане върху конкретните стоки. Съдът законосъобразно е разпределил доказателствената тежест при спазване на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, но е трябвало да бъде съобразено и, че цитираната норма изисква наличието на основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК да е подкрепено с доказателства. Позоваването само на протоколите за извършени насрещни проверки в ревизионното производство не се явява достатъчно, още повече, че оборването на констатациите в РА изисква в случая и произнасяне за начина на водене на счетоводството при ревизирания субект и неговите съконтрахенти. В същото време съдът е приел безкритично обясненията на представителите на доставчиците. Основателно е възражението на касатора, че органите по приходите, които твърдят, че ревизираното лице е получател по доставки, неотразени в счетоводството му, следва да докажат извършването им, обосновавайки предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. При установено доказване на тези факти е допустимо да се приложи и презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК. По изложените съображения, се явява неправилен извода на административния съд, че доставките по процесните фактури са осъществени, поради което незаконосъобразно са начислени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 40 909,37 лева данък и 12 375,52 лева лихви, както и допълнително установен корпоративен данък за периода от 2007 г. до 2012 г. включително общо в размер на 1 557.70 лева, ведно със съответните лихви по периоди. Постановеното решение на АДмС - П., с което е отхвърлена жалбата е необосновано и материалнонезаконосъобразно. Решението следва да бъде изцяло отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. Разноски: С оглед на резултата по делото делото, решението следва да бъде отменено и в частта относно присъдените в полза на дирекция "ОДОП" - П. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 190 лева. На касатора трябва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции общо в размер на 9075 лева, /ДТ, възнаграждения за СГЕ, ССч и адв. възнаграждение/. Водим от гореизложеното и в същият смисъл, на основание чл. 222, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,