Решение № 1175 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11793/2019 г.

Решение № 1175 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11793/2019 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производството е по реда на чл. 208 и сл от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 46а вр. чл. 44, ал. 8 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Образувано е по касационна жалба от М. Лукман, [гражданство] чрез адв. П. Димитрова срещу решение № 5245/31.07.2019 г. по адм. дело № 5382/2019 на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 5364 з-821/15.04.2019 г. на Директор "Миграция" в МВР относно продължаване на принудителното му настаняване в Специален дом за временно настаняването на чужденци [населено място]. С жалбата се сочи, че съдебното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, материалния закон и необоснованост, иска се неговата отмяна, а по същество отмяна на оспорваната заповед и настаняване на г-н Лукман в конкретно посочен недвижим имот, находящ се в [населено място]. Обосновава се неправилност на фактическите изводи на решаващия съд, предвид че е пренебрегнал в анализа си писмата на българския гражданин Б. Александров, от които е видно че на г-н Лукман има, както осигурен подслон, така и финансова подкрепа. Сочи още, че административният орган е издал оспорената заповед въпреки, че не са били налице кумулативните предпоставки за прилагане на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, предвид че жалбоподателят е с установена самоличност, както и че не са изложени никакви мотиви, че лицето ще се укрие или отклони от изпълнението на наложената мярка. Касаторът е редовно призован за съдебното заседание, явява се лично и с преводач и се представлява от адв. Димитрова. Поддържат жалбата по съображенията изложени в нея и искат отмяна на съдебното решение и спорната заповед на Директор "Миграция" в МВР. Ответникът е редовно призован, се представлява от юрисконсулт Миланова. Намира касационната жалба за неоснователна. Обосновава правилност на съдебния акт и иска оставянето му в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура, счита жалбата за неоснователна. Съдът правилно е установил фактите възоснова на наличните по делото доказателства, подвел ги е към приложимите правни норми и е достигнал до правилни изводи, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Оспореното решение е било съобщено на страната чрез адв. Димитрова на 8.08.2019 г., а жалбата срещу него е депозирана на 16.08.2019 г. Следователно е подадена в установения от закона срок и от лице с правен интерес от оспорването, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна. Решаващият съд е приел от фактическа страна, че: Настоящият касаторът е гражданин на [държава], [дата на раждане] Същият има статут на незаконна пребиваващ в страната чужд гражданин, тъй като с влязло в сила решение му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут /решение № 529/19.02.2018 г./. Спрямо него няма висящи производства по ЗЧРБ и закона за убежището бежанците. Със заповед № УРИ 5392 ПАМ- 928/18.10.2018 г. на Началник сектор "Миграция" му е наложена принудителна административна мярка – "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Във връзка с изпълнението на тази мярка е издадена заповед УРИ 5392 ПАМ -929/18.10.2018 г. на Началник сектор "Миграция" при СДВР, с която е наредено на основание чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, настоящият касатор да бъде настанен принудително в Специализиран дом за временно настаняване на чужденци за срок не повече от 6 месеца. Лицето реално е настанено на 18.10.2018 г. Приел е още, че са налице два влезли в сила отказа за настаняване на касатора в жилището на българския гражданин Б. Александров, поради което спрямо чуждия гражданин не може да бъде приложена по-лека мярка. С г-н Лукман многократно са провеждани беседи от служители на дирекция "Миграция" и са предприети всички възможни действия за установяване и потвърждаване на самоличността му и снабдяването му с документ за пътуване, като органите не срещат съдействие, нито от настоящия касатор, нито от Посолството на Ислямска република Пакистан. Към 15.04.2019 г. все още няма получен отговор от Посолството на Ислямска република Пакистан и не е получен пасаван. Последното е основен от мотив за издаване на заповед № 5364 з-821/15.04.2019 г. на директора на дирекция "Миграция" при МВР, с която е продължен срока на принудителното настаняване на лицето в специален дом за временно настаняване на чужденци на основание чл. 44, ал. 8, изр. трето от ЗЧРБ за още 6 месеца, считано от 18.04.2019 г. Именно тази заповед е била предмет на съдебен контрол за законосъобразност по адм. дело № 5382/2019 г. на АССГ и е намерена за правилна и законосъобразна. Като правно основание за издаване на последната заповед е посочен чл. 44, ал. 8, изр. 3 ЗЧРБ. Същият предвижда, че "по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца". Следователно правилен и съответен на закона е изводът на решаващия съд, че спорната заповед е издадена от компетентен орган. Споделя се и изводът, че при постановяването на тази заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спорно е единствено налице ли са били материално правните предпоставки за продължаване на срока за настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/. Административната мярка принудителното настаняване в СДВНЧ е въведена с цел да обезпечи изпълнението на приложена принудителна административна мярка – "връщане в страната на произход...". С оглед характера и предназначението й първата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на принудителната мярка. Задържането следва да се основава на обективна причина, свързана с възпрепятстване на извеждането, което се дължи изключително на поведението на адресата на мярката. Пряката цел, която преследва обезпечителната мярка, е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на приложената по-рано принудителна мярка. Посоченото следва от анализа на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, респ. чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, право на държавата е да задържи в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени със съюзното право. Следователно общите предпоставки за прилагане на обезпечителната мярка са: 1) Наложена принудителна административна мярка "връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" 2) Конкретни данни, че лицето може да се укрие или възпрепятства по друг начин изпълнението на принудителната мярка. Налице е принципна забрана за продължаване на задържането, която може да бъде преодоляна при наличието на допълнителни предпоставки - чл. 15, ал. 5 и 6 от Директива 2008/115, а именно: когато, независимо от положените от специализираните органи разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. Разпоредбата от Директивата е транспонирана в националното право в чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ. По този начин, както общите, така и допълнителни условия следва да са налице, за да бъде законосъобразно приложена мярката – продължаване на принудителното настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци. Решаващият съд е приел, че всички материални предпоставки за продължаване на срока на настаняването са налице. Изводът е неправилен, поради неправилно оценяване на доказателствата по делото от съда. По делото са налични две писма от ответника до българския гражданин Б. Александров /л. 32 и л. 59 от делото на АССГ/. Нито едно от тях не може да бъде прието, като отказ по същество за замяна на приложената мярка – принудително настаняване в СДВНЧ с по-лека /напр. ежеседмично явяване в териториална структура на МВР по местопребиваване"/, издадени по повод декларираната готовност Б. Александров да осигури на г-н Лукман подслон в собственото му жилище и средства за издръжка. Първо по време е писмото, приложено на л. 59 от делото /22.11.2018 г/, като от него се установява, че молбата на българския гражданин е отхвърлена, защото не отговаря на определени процедурни изисквания, включително към нея не са приложени необходимите доказателства, като няма данни дали е осигурена възможност на допълнително им представяне. Второто писмо е от 25.02.2019 г. /л. 32 от делото/ и има уведомителен характер, като ответникът уведомява г-н Александров, че по отношение на г-н Лукман текат процедури по установяване на самоличността, след което ще бъдат предприети мерки за извеждането от страна съгласно заповед от 18.10.2018 г. В това писмо няма волеизявление на административния орган за отказ за замяна на мярката – настаняване в СДВНЧ в по-лека. Няма и указание дали и пред кого подлежи на оспорване този акт. Както административният орган, така и решаващият съд са приели, че посочени писма представляват влезли в сила откази за замяна на мярката в по-лека. Изводът е неправилен, като не съответен на приетите доказателства, тяхното съдържание и характер. Писмата не отговарят на изискванията за индивидуален административен акт – чл. 21 от АПК, поради което не могат да бъдат ценени, като влезнали в сила такива. Не отговаря на действителното положение и посоченото в писмото от 25.02.2019 г от ответника, че към тази дата спрямо чуждия гражданин все още се осъществяват действия за установяване на самоличността му. Видно от писмо рег № 53640-12743/11.07.2019 г. /л. 80 от делото на АССГ/ чуждият гражданин М. Лукман, [дата на раждане], [гражданство] е с потвърдена самоличност още от м. юли 2017 г. В заповедта, предмет на съдебен контрол липсват мотиви, защо се приема, че чуждият гражданин М. Лукман, [дата на раждане], [гражданство], който е с установена самоличност, може да се укрие или възпрепятства процедурата по извеждането му, липсват и мотиви защо е неприложима по-леката мярка - ежеседмично явяване в териториалната структура на МВР по местопребиваване, при наличието на доказателства за осигурен подслон и средства за издръжка на чуждия граждани от страна на българския такъв Б. Александров. Такива мотиви липсват включително в предложението за издаване на заповедта /л. 20-22 от 15.04.2019 г., което следва да се счита за допълнителни мотиви за издаването на спортната заповед. По тези съображения настоящият състав приема, че не са налице материално правните предпоставки за продължаване на срока на настаняване на г-н М. Лукман в СДВНЧ и издадената заповед за това е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменена. Решаващият съд, като е достигнал до обратния извод е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а по същество следва да се отмени и Заповед № 5364 з-821/15.04.2019 г. на Директор "Миграция" в МВР относно продължаване на принудителното настаняване в Специален дом за временно настаняването на чужденци [населено място] на г-н М. Лукман, [дата на раждане], [гражданство]. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд