Решение № 4660 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10423/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на РЗОК гр. Варна, чрез процесуален представител, срещу решение 1179 от 18.08.2023 г., постановено по адм. д. 1222/2023 г., по описа на Административен съд Варна. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Искането му е касационната инстанция да отмени решението, а подадената жалба от Университетска многопрофилна болница за активно лечение Света Марина ЕАД гр. Варна срещу издадената писмена покана РД-11-456/7/16.05.2023 г. за възстановяване на сумата 150 лева, получена без правно основание да бъде отхвърлена. Има искане за присъждане на разноски, направени в касационното производство по заплащането на държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, УМБАЛ Света Марина ЕАД, в приложен отговор към касационната жалба излага доводи за неоснователността й. Възведена е претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд Варна, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Варна град е Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. РД-11-456/7/16.05.2023 г. г на директор на РЗОК гр. Варна, с която на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО в бюджета на НЗОК/в полза на РЗОК - гр. Варна. / следва да се възстанови сумата от 150 лв., платена за три случая на извършена и отчетена амбулаторна процедура 5. С постановеното решение, административният съд е отменил писмената покана и присъдил разноски в полза на ответник по касационната жалба.. За да постанови посочения правен резултат съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на писмената покана по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК. Изложени са аргументи, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма и са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като административният акт е в нарушение на материалноправните разпоредби и в противоречие с целта на закона. Правните си изводи, съдът извежда от събраните по делото доказателства. В тази част, страните не оспорват кредитираните от решаващия съд фактически обстоятелства. Спорът е по прилагането правилата за заплащане на проведени в болничното заведение на ответника по касационната жалба три АПр 5, за които е установено, по отношение на същите ЗОЛ, но в различни болници да са отчетени такива процедури. На основание, установено от страна на касационен жалбоподател, след справки в националната информационна система, административният орган, приема че по отношение на една от процедурите, не са спазени правилата в чл. 351, ал. 1, т. 11 от НРД за МД за 20202022 г. (отм.); по отношение на другите две АПр 5 е прието нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от Договора. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка по спазване на процедурата от страна на административният орган, във връзка с издаването на заповед за проверка; назначаване на комисия в тази връзка; съставянето на протокол и съставянето на протокол за неоснователно получени суми. Установено е, че процесуални нарушения не са допуснати. По отношение на резултатите от проверката е подадено възражение, което не е уважено. Като краен акт от развилата се процедура е издаването на оспорваната писмена покана за възстановяване на получени без правно основание суми. По отношение на неспорните фактически обстоятелства, административният съд е проследил хронологията и ги обсъдил поотделно и в съвкупност. На основата на установеното е постановил решението си, което е правилно. Оплакванията на касационен жалбоподател са за незаконосъобразен съдебен акт. На първо място се сочи, че по отношение неспазването на изискванията на чл. 351, ал. 1, т. 11 от НРД за МД за 2020 2022 (отм.), установеното ЗОЛ е проследено за проведена хоспитализация по КПр 4 за период, предшестващ извършването на АПр 5 от ответника по касационната жалба. Според административния орган, платената сума на УМБАЛ Св. Марина за извършена АПр 5, след като такава е извършена по време на хоситализация по КПр 4 на същия пациент в МБАЛ Силистра е неоснователно получена и подлежи на връщане, защото е повторна в месечния период. Правилни са изводите на съда, че ЗОЛ е бил хоспотализиран в друга болница и друго населено място, по КП 75.1 в ДЛА на която се включва КПр 4. Диагностично-лечебният алгоритъм по КП 75. 1, включена в Приложение 17а към НРД за МД 20202022 г., и предвидените в КПр 4 диагностични и лечебни процедури не включват дейности по определяне на план за лечение на онкологично заболяване. В следващ времеви период, същото ЗОЛ е прегледано в болница Света Марина ЕАД, гр. Варна и за диагностицирането му като онкологично болен е проведена АПр 5. Оплакването за нарушение с провеждането на тази амбулаторна процедура в условията на сочената разпоредба е неоснователно, а и недоказуемо. Правилни са изводите на съда, че в различните БЗ ЗОЛ е бил във връзка с различни заболявания, които са диагностицирани по различни процедури в първото БЗ е извършена хоспитализация, като е изпълнен ДЛА по КП, по която е провеждано лечението. Следващо оказване на медицинска помощ, свързана с проведена АПр 5, във връзка с установено онкологично заболяване, както е отбелязал първоинстанционен съд, недоказано да е във връзка с предходната хоспитализация. По неизпълнението на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 20202022 г.(отм.) относно следващите подлежащи на възстановяване неоснователно получени суми се споделят изводите на първоинстанционния съд, че при извършената проверка е установено по отношение на две ЗОЛ да е извършена в месечен период в различни ЛЗ, АПр 5, но по различни диагнози. Касационен състав не споделя оплакванията в жалбата, че не били съществени наименованията на заболяванията, тъй като МКБ не бил относим в прилагането на чл. 348, ал. 1 от НРД. Административният съд се позовава на относимото приложение 12 към Наредба 9/10.12.2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, за които се осигурява комплексно лечение, както и обяснението към АПр 5 съобразно приложение 18а към НРД. От това е направен извод, че няма поставено условие или предвидена възможност за едновременно провеждане на една процедура за всички диагностицирани до момента заболявания, по отношение на едно и също ЗОЛ, от категорията на обхванатите от процедурата, тоест такава процедура се провежда поотделно за всяка диагноза на съответния пациент и е включена в пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Очевидно, както приема решаващият съд, диагнозите от различните БЗ, в месечния период, поставени от компетентни онкологични комисии са за различни заболявания. От това следва правилния извод, че осъществените амбулаторни процедури, не са излишни, без значение коя от двете, за съответното ЗОЛ. Плановете за лечение, определени при двете АПр 5 на съответния пациент в рамките на един месец, са за различни онкологични заболявания, за които са поставени различни диагнози по МКБ. Бланкетно развитите оплаквания на касационен жалбоподател, че за добро здравеопазване, не може неограничено да се финансират с публични средства различни медицински дейности, не намира опора в преценката по извършените амбулаторни процедури. Споделя се, извода на съда, че и в трите случая извършените амбулаторни процедури са обосновани от онкологичните заболявания, с които са диагностицирани ЗОЛ и провеждането им по необходимост, като гаранция за дължима добра медицинска помощ. Именно тази необходимост, опровергава изводите на касационен жалбоподател, че сумите по трите АПр. били получени без правно основание. Показателно е, че при проведените и в предходните ЛЗ е установено онкологично заболяване, с други кодове по МКБ и не може да се приеме оплакването на жалбоподателя, че това не било съществено при изпълнение на АПр. Предвид установеното онкологично заболяване, по отношение на ЗОЛ, както и диагностицирането по различни кодове от МКБ, проведените от ответника по касационната жалба амбулаторни процедури 5 са били необходими. Правилни са изложените от съда подробни и законосъобразни от които се извежда неоснователността и незаконосъобразността на изложените в касационната жалба твърдения, че проведената втора поред или извършената в рамките на хоспитализацията на пациента АПр 5 се явява излишно лечение, а на пациента е оказана медицинска помощ, изразяваща се в определяне на плана за лечение още с първата хоспитализация. Напълно се игнорира въпросът за това какво следва да направи лечебното заведение в случаите, когато в рамките на месеца се налага промяна на плана на лечение, при поставени различни диагнози. Неправилно се твърди, че гарантираната от закона помощ е получена с провеждане на първата АПр 5, при условие, че по обективни причини се налага промяна на лечението, което се осъществява с провеждане на последваща АПр 5. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, формирани при осъществения съдебен контрол, обосноваващи материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Неоснователни са възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Въз основа на изложеното, Върховният административен съд шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По направените искания за присъждане на разноски, основателно е това на ответника по касационната жалба. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата от 100 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от изложеното, състав на шесто отделение на Върховен административен съд