Решение № 15139 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9039/2020 г.

Решение № 15139 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9039/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Етажната собственост на сграда "Битов комбинат"- град Мадан, представлявана от управителя Я. Керменов, против решение № 122/15.06.2020 г. по адм. дело № 82/2020 г. на Административен съд – Смолян, с което е отхвърлена жалбата на етажната собственост против заповед № ДК-11-СМ-01/13.02.2020 г., издадена от началника на РДНСК- Смолян. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на началника на РДНСК - Смолян да бъде отменена като му се присъдят направените по делото разноски пред двете инстанции. Ответникът - началникът на РДНСК - Смолян, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение на Административен съд - Смолян да бъде оставено в сила. Претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – главен архитект на община Мадан не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – Смолян е постановено в противоречие с материалния закон. Оспорената заповед № ДК-11-СМ-01/13.02.2020 г. на началника на РДНСК- Смолян, с която е отменено разрешение за строеж № 3/27.01.2020 г. на главния архитект на община Мадан, издадено за строеж: "Ремонт и реконструкция на покрив върху сграда с идентификатор 46045.501.395. 1", четвърта категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "в" и б. "д" ЗУТ, ведно с одобрените (съгласувани) инвестиционен проект, с възложител Етажна собственост "Битов комбинат"-гр. Мадан, е издадена след проведена по реда на чл. 156, ал. 2 ЗУТ служебна проверка за законосъобразност от органите на РДНСК – Смолян. При проверката са установени следните нарушения: разрешението за строеж е издадено на Етажна собственост на сграда "Битов комбинат" – град Мадан като единствен възложител, а не на отделните собственици на сградата; не е извършено обследване по реда на чл. 176в от ЗУТ; не са посочени всички фактически основания за издаването на разрешението за строеж и по-конкретно не са посочени в разрешението за строеж документите за собственост на сградата, състояща се от различни самостоятелни обекти; различно категоризиране на обекта съгласно разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти; одобреният и съгласуван инвестиционен проект по част "Конструктивна" е изработен от проектант с ограничена проектантска правоспособност, които са компетентни за обекти от пета и шеста категория. С оглед тези констатирани нарушения началникът на РДНСК – Смолян приема, че разрешението за строеж противоречи на разпоредбите на чл. 148, ал. 4 вр. с чл. 161, 176в, чл. 137, ал. 1 и чл. 230, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 7, ал. 3, т. 2, б. "в" и ал. 8 от Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, поради което със заповедта, предмет на оспорване в настоящото производство, отменя цитираното по - горе разрешение за строеж и одобрения инвестиционен проект. При тези факти изводите на административния съд за съответствие на оспорената заповед с нормативните изисквания, са направени при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Изводът на Административен съд – Смолян за материалната законосъобразност на заповедта само поради обстоятелството, че отмененото с акта разрешение за строеж за строеж от четвърта категория, е издадено въз основа на инвестиционен проект, който по част "Конструктивна" е изработен от лице с ограничена проектантска правоспособност, не се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбите на чл. 230, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и на чл. 7, ал. 3, т. 2, б. "в" и ал. 8 от Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП), на които се основава единственият извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на заповедта, са тълкувани формално и изолирано от останалите разпоредби, регламентиращи изработването, съгласуването и одобряването на инвестиционните проекти. От страна на решаващия съд не е съобразено, че в случая одобреният технически инвестиционен проект за обект "Ремонт и реконструкция на покрив върху сграда с идентификатор 46045.501.395. 1" в УПИ V-за пром. комбинат, кв. 42, гр. Мадан, въз основа на който е издадено отмененото разрешение за строеж, не се отнася за нов строеж, а за ремонт и реконструкция на покрив на вече изградена сграда и в този смисъл не може да се приеме, че при изработването на част "Конструктивна" е допуснато нарушение на чл. 7, ал. 3, т. 2, б. "в" ЗКАИИП. Дори да се направи извод, че такова нарушение е налице, то същото не представлява самостоятелно основание за отмяна на разрешението за строеж, тъй като всички изисквания на чл. 142, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ относно съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти са спазени. Обсъжданият инвестиционният проект по част "Архитектура" е изработен от лице с пълна проектантска правоспособност, съгласувало и конструктивната част на проекта (чл. 139, ал. 3 ЗУТ), а част "Конструктивна" на проекта е оценена за съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ от лице, упражняващо технически контрол по тази част, вписано в списъка на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Освен това всички части на инвестиционния проект са оценени за съответствие с основните изисквания към строежите по чл. 142, ал. 5 ЗУТ от общинския експертен съвет по устройство на територията на община Мадан съгласно чл. 142, ал. 6, т. 1 ЗУТ. Изложеното налага заключението, че дори да е допуснато нарушение при изработване на част "Конструктивна" на одобрения инвестиционен проект, то същото не е съществено и не може самостоятелно да обоснове отмяна на разрешението за строеж, тъй като след това инвестиционният проект е съгласуван и одобрен по реда на чл. 142 ЗУТ и е оценен за съответствие с основните изисквания за строежите съгласно чл. 142, ал. 6 ЗУТ от общинския съвет по устройство на територията. Всъщност целта на разпоредбите, регламентиращи инвестиционното проектиране, е изработване на проекти, съответстващи на изискванията за строежите по чл. 169, ал. 1 3УТ, включващи механично съпротивление и устойчивост, безопасност при експлоатация и пожар, икономия на енергия и топлосъхранение и др., които в случая са спазени. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменен. Липсата на проверка за законосъобразността на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания, както и обстоятелството, че останалите констатирани от административния орган нарушения, обосновали отмяна на издаденото разрешение за строеж, не са обсъдени от съда, а не са изложени и мотиви дали такива нарушения са налице (съдът отбелязва лаконично, че не споделя останалите мотиви за отмяната на разрешението за строеж), препятстват произнасянето на настоящата инстанция по същество. Поради това, при условията на чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд – Смолян за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с изложеното по- горе и да прецени законосъобразността на заповед № ДК-11-СМ-01/13.02.2020 г. на началника на РДНСК- Смолян на всички основания по чл. 146 АПК, като изложи съображения в подкрепа на направените изводи за компетентността на издателя, спазването на формата и на административнопроизводствените правила, както и за съответствието на административния акт с материалния закон и неговата цел. При преценката на материална законосъобразност на акта съдът следва да обсъди всяко едно от констатираните от административния орган нарушения при издаване на разрешението за строеж, като изложи съображения в подкрепа на направените изводи относно наличието или отсъствието на такива нарушения. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,