Решение № 14389 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5201/2019 г.

ВАСVIII отделение28.10.2019 г.докладчик Свилена Проданова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1151/25.02.2019 г., постановено по адм. дело № 667/2018 г. по описа на Адмиинстративен съд София-град в обжалваната му част, в която е изменен ревизионен акт №Р-22002217000336-091-001/23.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в обжалваната и потвърдена част с решение № 1691/26.10.2017 г. на ДД "ОДОП" София като са намалени установените данъчни задължения по ЗКПО за 2015 г. от 61 024, 01 лв. на 19 302, 02 лв. главница и от 8698, 27 лв. на 4804, 80 лв. лихви за забава. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на "Неврокоп комерс 2" ООД със седалище и адрес на управление гр. Гоце Делчев, ул. "Драгоман" № 26, с ЕИК 101742728, сума в размер на 3500 лв. /три хиляди и петстотин лева/ за разноски в касационна съдебна инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14389 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5201/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София /ДД "ОДОП"/ при ЦУ на НАП срещу решение № 1151/25.02.2019 г., постановено по адм. дело № 667/2018 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, в частта, в която като е изменен ревизионен акт /РА/ № Р-22002217000336-091-001/23.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в обжалваната и потвърдена част с решение № 1691/26.10.2017 г. на ДД "ОДОП" София, са намалени установените данъчни задължения по ЗКПО за 2015 г. от 61 024, 01 лв. на 19 302, 02 лв. главница и от 8698, 27 лв. лихви на 4804,80 лв. Касаторът счита решението в обжалваната му част за необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материално незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Претенцията е за отмяна решението на съда в частта, в която е отменен РА и по съществото се претендира отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – "Неврокоп комерс 2" ООД, чрез адв. Е. Ядков, процесуален представител на управителя – в писмен отговор на касационната жалба и в писмена защита, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски в производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното решение АССГ е изменил РА № №Р-22002217000336-091-001/23.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в обжалваната и потвърдена част с решение № 1691/26.10.2017 г. на ДД "ОДОП" София, са намалени установените данъчни задължения по ЗКПО за 2015 г. от 61 024,01 лв. на 19 302,02 лв. главница и от 8698, 27 лв. лихви на 4804, 80 лв. Задължението по РА е установено в резултат на направено преобразуване на декларирания финансов резултат за 2015 г. в посока увеличение като при деклариран ФР 2359,93 лв. е установено 610 998, 98 лв. и съответно е определен корпоративен данък за внасяне за 2015 г. в размер на 61 099,80 лв. Увеличението на ФР е направено на основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО като е прието в РА от приходните органи, че извършените от РЛ продажби на недвижими имоти са на цени, по-ниски от пазарните такива и при позоваване на определените пазарни цени на същите имоти, въз основа на изготвена в хода на ревизионното производство оценителна експертиза от, въз основа независимия оценител Д. Бояджиев, е направени увеличение на декларирания ФР с разликата в цените на НИ. За да отмени РА в обжалваната част, административният съд е приел на първо място, че РА е издаден в редовно проведено повторно ревизионно производство, в което не са допуснати съществени процесуални нарушения и актовете са издадени от надлежно оправомощени, териториално и времево компетентни приходни органи. Приел е, че са налице предпоставките по чл. 16, ал. 1 ЗКПО за промяна на ФР, а именно, че е установено сделки, извършени от РЛ в качеството му на продавач да са сключени при условия- цена, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, при което данъчната основа се определя след като не се взема под внимание това условие, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но неводеща до отклонение от данъчно облагане. Законосъобразно съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса, отчитайки вида на извършената ревизия – по общия ред и приложимите процесуални правила за доказване, приемайки, че доказателствената тежест за установяване наличие на отклонение от данъчно облагане, в. т. ч. на условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, е върху приходните органи. С оглед релевантните за спора факти и обстоятелства правилно е прието, че в доказателствена тежест на приходните органи е да установят, че сделките за продажба на НИ, конкретно изброени в РД са сключени при цени, различаващи и значително по-ниски от пазарните цени на обичайни сделки от съответния вид за периода. Законосъобразно е прието, че при условията на пълно и главно доказване приходните органи следва да установят пазарните цени по реда на пар. 1, т. 14 ДР ЗКПО вр. с пар. 1, т. 8 и т. 10 ДР ДОПК и Наредба № Н-9/14.08.2006 г. От фактическа страна по делото се установява наличие на две съдебно-оценителни експертизи, първата от които е приета в хода на ревизионното производство, в която вещото лице дава пазарни цени на имотите, значително надвишаващи цените по сключените нотариални актове от дружеството, съответно по издадените фактури за продажбите. Втората експертиза е назначена и приета в хода на съдебното административно производство и също дава заключение за пазарна цена на имотите, по-висока от тази фактуриране, но от друга страна и по-ниска от дадената по заключението в ревизионното производство. Съдът, приемайки, че са налице основания за наличие на отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗКПО и позовавайки се на данните от приетата от него съдебно-оценителна експертиза и направения въз основа на тях счетоводен анализ от приета ССчЕ, изменя установените в РА задължение за корпоративен данък и лихва като ги намалява съответно на заключенията на приетите съдебни експертизи. Приходните органи обжалват с касационна жалба решението на АССГ в частта, в която като е изменен РА, са намалени размерите на установените с РА задължения. В останалата си част - за разликата до установения със съдебното решение размер на задълженията за данък и лихви, решението не се обжалва от дружеството и като необжалвано е влязло в сила в тази си част. Жалбата е неоснователна. Не е налице твърдяната от касатора незаконосъобразност. Решението на АССГ в обжалваната част се оставя в сила, при което касационният съд на основание чл. 221 ал. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Обосновано и законосъобразно АССГ е възприел за меродавни заключенията на приетите съдебно-оценителна и счетоводна експертизи. Обосновано е прието, че заключението на експертизата в ревизионното производство, работила по аналози, оферти и публикации, не съответства на изискванията на наредба № Н-9 и чл. 5 от нея, тъй като липсват конкретни данни за контролираните сделки и липсва съпоставка с конкретни неконтролирани сделки. От друга страна, приетата експертиза в съдебното производство – оценителната, както и комплексната съдебно-счетоводна такава обосновано са кредитирани, тъй като са използвали най-приложимия метод на сравнимите неконтролирани цени и са взели предвид конкретните релевантни характеристики на имотите, ползвали са реално осъществени сходни сделки като пазарни аналози и са направили позволените корекции по смисъла на чл. 20 вр. с чл. 11 от Наредба № Н-9. Обратно на твърдяното в касационната жалба, съдът не допуснал грешка в изчисляване на данъка, въз основа на приетите от него за данъчни цели нови пазарни цени на продажбите като основа за облагане. Определеният размер на данъка е в съответствие с даденото експертно заключение и ползваните специални знания при изготвянето му. Предвид изложеното жалбата на Д "ОДОП" се явява неоснователна, поради което обжалваното с нея съдебно решение следва да се остави в сила. Предвид неоснователността касационната жалби не се дължат разноски в полза на касатора. Разноски се следват за ответника по касация в заявения размер от 3500 лв. за адвокатско възнаграждение, така както са отразени в списъци на разноски и доказателство за извършени плащания. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1