Решение № 88 от 6.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2370/2012 г.

Решение № 88 от 6.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2370/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Г. П. Б. (чрез адв. З. Т.) за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 1287/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, отмяна на решение № 339 от 12.11.2012 г. и оправдаване на осъдения, или връщане на делото за ново разглеждане Искането се позовава на посоченото в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основание за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Изложени са твърдения, че въззивният съд не е отговорил обосновано на възраженията на жалбоподателя и не бил извършен доказателствен анализ. Наложеното наказание било явно несправедливо, тъй като не съответствало на обществената опасност на деянието и на дееца, който бил млад, неосъждан и трудово ангажиран. В съдебно заседание осъденият Г. П. Б. не взема становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като не е допуснато посоченото процесуално нарушение и наказанието е справедливо. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 339 от 12.11.2012 г. по в. н. о. х. д. № 1287/2012 г. Пловдивският окръжен съд е потвърдил присъда № 133 от 26.03.2012 г. по н. о. х. д. № 4084/2011 г. на Пловдивски районен съд, с която осъденият Г. П. Б. бил признат за виновен в това, че на 02.02.2009 г. в гр. Пл., в съучастие като съизвършител с Т. М. Ф., отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 024,81 лева, от владението на френския гражданин Ж. Ф. А., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода. Със същата присъда Г. П. Б. бил признат за виновен в това, че на 16.09.2009 г., при условията на продължавано престъпление в гр. Пл. и в село Я., без надлежно разрешително придобил и държал високорискови наркотични вещества - марихуана, на обща стойност 7,84 лева, като за извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК били определени наказания от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лв., а също бил признат за виновен и в това, че на 16.09.2009 г. в с. Я. придобил и държал боеприпаси - 10 бр. бойни патрони, кал. 5,6 мм, без да има за това надлежно разрешение, като на основание чл. 339, ал. 1 НК било определено наказание от осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК, на осъдения Г. П. Б. било наложено едно общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 2 000 лв. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, наложеното на осъдения Б. общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода било отложено за изтърпяване с изпитателен срок от пет години. Съдът извършил разпореждане с веществени доказателства, а направените по делото разноски били поравно възложени в тежест на двамата подсъдими. Процесуално допустимото искане на осъдения Г. П. Б. е неоснователно. То съдържа в голяма част анализ на доказателствените факти и обстоятелства, които не подлежат на касационен контрол. Въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, посочени в искането за възобновяване на делото. В решението си окръжният съд е изложил убедителни и логични съображения, с които е обосновал изводите си по възраженията, направени с въззивната жалба. Осъденият не е посочил конкретни доводи в подкрепа на това свое твърдение и по кои от въпросите, повдигнати с жалбата, не е получил отговори. Неоснователно осъденият Б. поддържа, че въззивната инстанция е нарушила материалния закон (основание по чл. 348, т. 1 от НПК), след като не е посочила доказателствата, установяващи признаците от обективната и субективната страна на осъществените три престъпления. Подобен пропуск може да води до съществено нарушение на процесуалния закон (основание по чл. 348, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК), ако са били нарушени правата на подсъдимия (респ. осъдения). Нарушението не е налице. Не е необходимо въззивната инстанция да преповтаря доказателствения анализ, изложен в мотивите на обжалваната присъда. Окръжният съд е приел за правилни изводите на първата инстанция, считайки ги за задълбочени и аргументирани (стр. 7 от решението). Изложил е допълнителни съображения по направените възражения, приемайки оспорените от жалбоподателя факти за несъществени (мястото на посрещане на постр. А. от свид. К.; от кого била наета квартирата на подсъд. Ф.; кой от двамата нападатели поискал огън от свид. К.; у кого били цигарите и др.). Въззивният съд е направил собствена проверка на доказателствата и е извел (на стр. 8) аргументи в подкрепа на обвинителната теза за участието на подсъдимия Б. в извършените престъпления. Определеното наказание от три години лишаване от свобода не е явно несправедливо. То е наложено при условията на чл. 23 от НК като едно общо за цялата негова престъпна дейност, разглеждана по делото. Предпоставено е от престъплението по чл. 198 от НК, като подбраният срок е в минималния размер, предвиден от закона. Съдът не е намерил изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства (такива не са изтъкнати и в искането за възобновяване), които да налагат приложението на института по чл. 55 от НК, затова и санкцията е определена по общите правила на чл. 54 от НК. Посочените от осъдения Б. обстоятелства, като: младата му възраст, неосъждан и трудово ангажиран, са взети предвид при индивидуализацията и не са изключителни. Разликата в наказанията на двамата съпроцесници е аргументирана в съдебните актове, включително и с довод за охраняване на принципа reformatio in pejus. Искането на осъдения Г. П. Б. за възобновяване на делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Не са налице посочените в него основания за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, нито за оправдаване на осъденото лице. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК