Решение № 1981 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11206/2008 г.

Решение № 1981 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11206/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на инж. Огнян Христов Хинов, в качеството му на управител на "Водоснабдяване - Дунав" ЕООД, срещу Решение № 47 от 30.07.2008 г. по адм. дело № 205 по описа за 2008 г. на Административния съд - гр. Русе. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - кметът на община Сливо поле не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - гр. Русе е бил акт за установяване вземания от такси под № РД-09-10 от 9.01.2008 г. на кмета на община Сливо поле, потвърден с решение № № 01 от 13.03.2008 г. от областния управител на област с административен център гр. Русе. Същият е издаден във връзка с получена покана за доброволно изпълнение изх. № 111 от 26.11.2007 г. на гл. специалист МДТ при община Сливо поле за заплащане за дължими данък недвижими имоти и лихва за забава за периода 2000 г. - 2007 г., и такса битови отпадъци и лихва за забава за периода 2001 г. - 2007 г. Срещу нея е подадена жалба от търговското дружество и по повод на нея него е установено задължение за такса битови отпадъци общо в размер на 9 542.96 лв. и лихва за забава в размер на 2 417.85 лв. Понеже с влязло в сила съдебно решение е определено същото по вид задължение за 2004 г., то по административен ред е обжалвано това за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. в размер на 8 519.29 лв. и съответната лихва. Спорните задължения са определени с оглед последна подадена декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 18040087 от 8.04.2003 г. Към същата има приложение-справка относно декларираните имоти, подлежащи на облагане с данък недвижими имоти, както и отчетната стойност на същите, която определя основата за формиране на спорната такса. В мотивите на обжалваното съдебно решение тази страна на спора е обсъдена, като е установено също по делото, че общинският съвет Сливо поле е определил размера на ТБО в размер на 5 промила с четири броя свои решения, подробно посочени по години, съответно взети с протоколи, подробно цитирани по години. Съдът е обсъдил обжалвания акт, а именно АУВ от 9.01.2008 г. на кмета на община Сливо поле, като е приел, че е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ. Според него са спазени императивно установените изисквания относно предвидената писмена форма на акта, като са включени всички задължителни и законовоустановени реквизити и са изложени подробно фактическите и правни основания за издаването му. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя пред него, като е приел, че не е налице нарушаване на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, според която не се събира такса за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. За да обоснове изводите си съдът е анализирал разпоредбите на чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ, на чл. 63, ал. 1 и чл. 71 от ЗМДТ. По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, експертът по която е дал заключение, че правилно е определен размерът на процесната такса с обжалвания административен акт. Съдът е кредитирал заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза, която установява, че не е налично депо или друго съоръжение за обезвреждане на отпадъци, но че край с. Бабово има площадка. Освен това се е позовал и на представените актове за общинска собственост № 1144 и 1145 от 3.12.2001 г. и № 1840 от 12.07.2008 г. относно наличието на площадка за битови отпадъци (сметище) в с. Бабово и в с. Кошарна. По делото няма спор, че извън границите на районите в тези населени места се намират двата процесни имота на касатора. За да обоснове преценката си за законосъобразност на обжалвания административен акт се е позовал изцяло на чл. 71 от ЗМДТ, а именно че няма условие за освобождаване от процесната такса, понеже е налице съображение за обезвреждане на битови отпадъци. Според него е без значение дали конкретният субект ползва това съоръжение с оглед дейността си, като към битови отпадъци се приравняват и тези от търговска и занаятчийска дейност, от обекти за отдих и туризъм, както и отпадъци които нямат опасен характер. След като смята, че не дължи обсъжданата такса, то дружеството - жалбоподател е следвало да обжалва взетото решение на общинския съвет в тази насока. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя за всяка услуга по отделно. Общинските съвети сами определят размерите на местните такси, като в чл. 6 и сл. от ЗМДТ са уредени общите правила и принципи за образуването на таксите и цените за услугите, предоставяни от общините. Съгласно чл. 63, ал. 2 от същия закон, видът на услугите и границите на отделните райони, в които ще се предоставят услугите, се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година, а съгласно ал. 1 от същата разпоредба за имоти, които се намират извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Както беше посочено по-горе определянето на размера на таксата, диференциран по отделните видове услуги е от компетентността на общинския съвет на съответното населено място, като това се осъществява и по силата на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ. Освен това в чл. 71 от ЗМДТ е предвидено, че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; както и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В процесния случай е установено, че е налице съоръжение за обезвреждане на битови отпадъци и няма основание касаторът да се позовава на цитираната разпоредба, която му дава възможност да бъде освободен от този вид такса. С цитираните от първоинстанционния съд Решения № 216 от 23.12.2004 г., № 392 от 31.01.2006 г. и № 520 от 29.01.2007 г. на общинския съвет Сиво поле, той е определил за недвижимите имоти, от категорията на която са и процесните имоти на касатора, за което няма спор, само такса за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци в размер на 5 промила. Касационното възражение е насочено към неправилна преценка от страна на съда за начина на прилагане на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, което се обосновава от неправилното тълкуване на чл. 63, ал. 1 от същия закон. Това възражение е неоснователно, понеже двете посочени разпоредби са категорични, че за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Освобождаването от тях може да се осъществи когато услугата не се предоставя в едната хипотеза и когато няма депа за битови отпадъци или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци в другата хипотеза. В последната няма изискване за престиране на услуга, а това се установява именно поради липсата на депа или други съоръжения. По делото безспорно е установено, че има такова друго съоръжение - площадка (сметище), съответно такава се престира. Без значение в случая е, че в процесните имоти не се генерират отпадъци, както и че таксата се дължи при наличието на реално извършени услуги. От една страна първия факт подлежи на доказване от страна на задълженото лице, което оспорва административния акт и в него е доказателствената тежест, което по делото е частично реализирано, а по втория настоящият състав изложи доводи. Освен това същите тези две обстоятелства следва да бъдат преценявани в хипотезата на освобождаване от такса за битови отпадъци, а конкретните такива хипотези на освобождаване и редът за освобождаване от такса за битови отпадъци са предмет на регламентиране от актовете на общинските съвети, наредби и др., издавани на основание чл. 9 от ЗМДТ, съгласно чл. 8, ал. 5 и ал. 6 от ЗМДТ. Върху конкретния спор не рефлектира начина на формиране на план-сметката, която се одобрява, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ, каквото възражение има в касационната жалба, още повече че размера на задължението е правилно определен според заключението по съдебно-икономическата експертиза. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение