Решение № 10308 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10373/2017 г.

Решение № 10308 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10373/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 176 АПК. Образувано е по искане на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за допълване на решение № 3975/19.03.2019 г. по адм. дело № 10373/2017 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. Кадровият орган на съдебната система претендира допълване на съдебното решение със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона с оглед приложението на чл. 173, ал. 2 АПК. Ответниците по искането Д. Урумова и А. Николов не изразяват становища по същество. Върховният административен съд, шесто отделение намира искането за процесуално допустимо, а разгледано по същество за неоснователно. С решение № 3975/19.03.2019 г. по адм. дело № 10373/2017 г. Върховният административен съд е отменил по жалба на Д. Урумова, от [населено място] решение по т. 7. 5 от Протокол № 30 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 19.07.2017 г., с което не е повишена в длъжност "съдия" в Административен съд София – град и решение по т. 7. 6 от Протокол № 30 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 19.07.2017 г., с което на основание чл. 160, във връзка с чл. 193, ал. 6 ЗСВ А. Николов е повишен на длъжност "съдия" в Административен съд София – град. Присъдил е разноски. На заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 02.04.2019 г. е взето решение да се сезира Върховния административен съд с искане по чл. 176 АПК, а като основание за това процесуално действие е изтъкнато нерешаването по същество на въпроса, с който е бил сезиран кадровият орган. От направените изказвания е видно, че част от членовете на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет настояват да получат указания от Върховния административен съд по прилагането на материалния закон в конкретния случай. Обобщена по този начин дискусията в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е приключила без да отговори на важните за производството по чл. 176 АПК въпроси за предмета на административното производство; за предмета на съдебното производство (делото); възможна ли е идентичност или припокриване; представлява ли изпращането на административната преписка произнасяне по предмета на спора или е процесуално действие (последица от произнасянето по предмета на спора); в кои случаи изпращането на административната преписка е възможно. Интересен нюанс в дискусията е била априори лансираната теза, че Върховният административен съд не може да реши въпроса по същество, а следва да изпрати административната преписка на кадровия орган с указания за издаване на нов акт. Насрочено в открито съдебно заседание искането за допълване не получи допълнително обосноваване. Искането е неоснователно. Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Предметът на делото пред Върховния административен съд е свързан със спор по повод неправомерно развитие на административни правоотношения. Това характеризира съдебното производство по АПК като правосъдие, за разлика от производството по издаване на административни актове, които нямат за предмет защита на нарушени субективни права. Съдебният процес влиза в действие винаги по повод правен спор и той цели да издири действителното правно положение между спорещите и да го потвърди със сила на пресъдено нещо. Разпоредбата на чл. 168 АПК сочи като предмет на съдебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт, т. е. като предмет на доказване по делото. Всеки конкретен порок на акта е самостоятелно основание за оспорването, а съдът не е обвързан от основанията, въведени от оспорващия. С отмяната на решение по т. 7. 5 от Протокол № 30 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 19.07.2017 г., с което Д. Урумова не е повишена в длъжност "съдия" в Административен съд София – град и решение по т. 7. 6 от Протокол № 30 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 19.07.2017 г., с което на основание чл. 160 във връзка с чл. 193, ал. 6 ЗСВ А. Николов е повишен на длъжност "съдия" в Административен съд София – град, Върховният административен съд се е произнесъл по субективното материално право да се иска отмяна на оспорените актове (необходимо е да се отчита разликата между него и правото на достъп до съд (право на оспорване)). С това предметът на спора е изчерпан, освен ако не се приеме, че естеството на издаваните от ВСС актове са такива, че въпросът по тях може да бъде разгледан по същество от Върховния административен съд (чл. 173, ал. 1 АПК), нещо което априори Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е приела за невъзможно и което до настоящия момент трайната съдебна практика на Върховния административен съд също споделя. Съгласно чл. 173, ал. 1 АПК когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. Съгласно чл. 173, ал. 2 АПК извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет неправилно приема, че административната преписка се изпраща на органа със задължителни указания и в двете хипотези на обвързана компетентност, уредени в чл. 173, ал. 2 АПК: 1.) когато актът е нищожен поради некомпетентност на издалия го административен орган и 2.) когато естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество. При езиковото тълкуване, използваният съюз "или" вместо "и" не формира кумулативно изброяване на основанията за изпращане на административната преписка, т. е. и в двата случая. В предложение последно от чл. 173, ал. 2 АПК изрично е посочено, че административната преписка се изпраща на компетентния административен орган. В хипотезата когато "естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество", какъв е смисъла да се изпраща административната преписка на орган, който и без друго я има. Към канцеларското досие на съда административните (компетентни) органи прилагат заверени копия от оригиналните административни преписки, а последните се съхраняват при тях (чл. 152, ал. 2 АПК). Различна е хипотезата при издаване на акт от некомпетентен орган. Когато се е произнесъл некомпетентен орган, пред който порочно се е развило административното производство, при компетентния административен орган не е налична административна преписка и затова тогава е необходимо изпращането ? на същия. В тези случаи се касае за процесуално действие, което няма самостоятелно битие на предмет на спора. В мотивите на решение № 3975/19.03.2019 г. по адм. дело № 10373/2017 г. Върховният административен съд, шесто отделение е направил ясен анализ по приложението на чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт. От същия е видно, че не може да бъде толериран порок, касаещ неточното прилагане на материалноправни разпоредби, отчитайки единствено правния резултат от акта. За разлика от съдебните актове, които се ползват от сила на пресъдено нещо и затова могат да бъдат оставяни в сила по съображения различни от изложените в тях, актовете на администрацията се ползват от сила на решено нещо (терминология, въведена в теорията от проф. К. Лазаров) и съдът не може да замести административния орган в мотивирането им. Правилно Комисията по атестирането и конкурсите при Висшия съдебен съвет е приела за сведение съдебното решение по спора и е предложила на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет приключване на висящите процедури по исканията по чл. 193, ал. 6 ЗСВ. По посочената правна проблематика се натрупа сериозна юриспруденция и практически опит (виж решение № 12/27.07.2018 г. по к. д. № 1/2018 г. на Конституционния съд на Република България; решение № 915/22.01.2019 г. по адм. дело № 8592/2017 г. на Върховния административен съд, петчленен състав; многобройна съдебна практика на тричленни състави на Върховния административен съд, както и административния опит на двете колегии на ВСС ), които значително облекчават кадровия орган в тази негова дейност. По изложените съображения искането по чл. 176 АПК е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 176, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение