Решение № 12860 от 19.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4020/2020 г.

Решение № 12860 от 19.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4020/2020 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на р-н "Централен" при община Пловдив, чрез процесуалния му представител - К. Сухоруков, нач. отдел "АПО" при община Пловдив, против решение № 154 от 16.01.2020 г. постановено по адм. дело № 2354/2019 г. на Административен съд Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: М. Живкова, чрез пълномощника й - адв. Попова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът: Г. Тенов, редовно призован не се явява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС Пловдив, по жалба на М. Живкова, е отменил Заповед №РД-19-439/16.05.2019 г. на кмета на р-н "Централен" при община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Приобщаване на част от празно дворно място към сграда" в имот с идентификатор 56784.522.685 по КККР на гр. Пловдив, за който е отреден УПИ IX-685, кв. 150 по плана на ЦГЧ на гр. Пловдив. Прието е от съда, че незаконният строеж представлява част от жилищна сграда, обект на основно застрояване в имота, изразяващо се в зазиждане на тераса по издадено РС № 340/28.06.1952 г., изпълнено извън допустимите очертания, с допълнително застроена площ към затворената тераса от 13, 16 кв. м., извън разрешеното, с цел разширяване жилищната площ на сградата. Предвид липсата на строителни книжа за тези 13, 16 кв. м., застроена площ към жилищната сграда, е прието, че е налице незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед данните за времето на извършване на строителството /периода 1954-1973 г. /, е изведен извод, че строежът е търпим, в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, тъй като е допустим по одобрения ПУП и правилата и нормативите, приети с протоколно решение на ЕСУТ при община Пловдив от 19.07.2019 г., съобщено в ДВ, бр. 70/03.09.2019 г. Установено е, че тези правила и нормативи са приети при условията на чл. 36 ЗУТ, позволяващи намаляване на изискуемото по ЗУТ отстояние на сградата до дъно на имота, каквото намаление в случая е установено от заключението на СТЕ. Изведен е и извод, че разпореденото със заповедта премахване на строежа противоречи на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, както и на чл. 8, ал. 1 КЗПЧОС за неприкосновенност на частната собственост. С тези мотиви заповедта е отменена като незаконосъобразна. Решението е правилно, като краен резултат, но с други мотиви. Неправилен е изводът на съда, че процесния строеж, установен по заключението на приетата СТЕ, е търпим, на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Приложението на разпоредбата изисква строежът да е допустим и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, което условие в случая не е налице. Извършеното пристрояване към жилищната сграда от североизток и югоизток, в повече с 13, 16 кв. м. от разрешеното зазиждане на терасата по РС от 1952 г., е в нарушение на тези правила и нормативи. Установено е, че отстоянието на жилищната сграда до дъното на УПИ IX, след извършване на строежа, възлиза на 1, 20-1, 30 м., което противоречи на § 12 от СПНИНМ /обн. Изв. бр. 75/1959 г., отм. 1977 г. /, действащи в п-да 1959-1973 г., както и на чл. 31, ал. 1, т. 2 ЗУТ, допускащи минимално такова разстояние от 5 м. Позоваването на т. 1 от решение на ОбЕСУТ, взето по протокол от 19.07.2019 г., с който е одобрен ПУП-ПРЗ и са приети правила и нормативи за ЦГЧ на гр. Пловдив, което допуска намаляване на тези отстояние на основание чл. 36 ЗУТ, е неправилно, тъй като това решение на ОбЕСУТ е част от процедурата по одобряване на ПУП и на правила и нормативи, като няма данни да е издаден крайния административен акт - решение на ОбС Пловдив по чл. 129, ал. 1 ЗУТ, пораждащ правни последици. Ето защо разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ за случая е неприложима. Въпреки това, настоящият състав намира, че оспорената заповед е отменена правилно, поради допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи и до нарушение на материалния закон. В нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК, заповедта не съдържа ясно описание на строежа, позволяващо индивидуализацията му. Строежът е наименован като "приобщаване на част от празно дворно място към сграда". Коя е тази сграда / основно или допълващо застрояване в имота/ и за какво приобщаване става въпрос, не е уточнено. Изразът "приобщаване" не означава строеж, а действие по присъединяване, на едно нещо към друго, в случая на дворно място към съществуваща сграда. Това описание обаче не удоволетворява изискванията за "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и прави невъзможно определянето му като такъв по цитираната разпоредба. С посоченото описание обектът на премахване не може да бъде индивидуализиран като строеж, а това възпрепятства и преценката за наличието на материалноправните предпоставки на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, определящи го като незаконен, съответно наличие на правомощие у касатора за издаване на акт по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Посочените нарушения са такива и на съставения КА № 16/25.02.2019 г., в който строежът е описан по същия неразбираем начин, а окомерната му скица и параметри на незаконния строеж са опровергани от заключението на приетата СТЕ. По тази окомерна скица в площа на незаконното пристрояване към жилищната сграда неправилно е включена площа на зазиданата тераса /за която има РС от 1952 г. / и неправилно е посочена площа - 26 кв. м., вместо 13, 16 кв. м. Допуснатите от органа нарушения обосновават наличие на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 АПК, за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Ето защо като я е отменил, съдът е постановил правилно по своя резултат съдебно решение, което следва да се остави в сила. При този резултат и направеното искане, на ответника М. Живкова следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, в размер на 700 лева заплатено адвокатско възнаграждение, видно от договора за правна защита и съдействие /стр. 19 и списък на разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение