Решение № 10942 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3848/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. С решение 1228 от 26.02.2024г., постановено по адм.д. 10956/2022г. Административен съд София град, трето отделение, 17-ти състав, е обявил за нищожен Ревизионен акт с per. СФД22-РД77-98/18.08.2022г., издаден от органи по приходите на Столична общинска администрация, потвърден с Решение СОА22-РД28-41/10.11.2022г. на кмета на Столична община и е изпратил преписката на кмета на Столична община за възлагане на нова ревизия на МИРАД ООД, ЕИК: 130982929 по ЗМДТ. С решението съдът е осъдил Столична община да заплати на МИРАД ООД сторените в съдебното производства пред АССГ разноски в общ размер на 1 830,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от В. Т. в качеството му на кмет на Столична община, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Ж. Пападопулу. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество. Претендира заплащане на разноски, включително юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество Мирад ООД, със седалище и адрес на управление [населено място] поле, община Елин Пелин, област София, Света София Голф клуб & Спа, представлявано от управителя М. Печев, чрез своя процесуален представител адв.Б. Петров взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна. С решението си Административен съд София град е обявил за нищожен Ревизионен акт с per. СФД22-РД77-98/18.08.2022г., издаден от органи по приходите на Столична общинска администрация, потвърден с Решение СОА22-РД28-41/10.11.2022г. на кмета на Столична община и е изпратил преписката на кмета на Столична община за възлагане на нова ревизия на МИРАД ООД, ЕИК: 130982929 по ЗМДТ. Съдът е описал фактическата обстановка по издаване на оспорения ревизионен акт издадената заповед за възлагане на ревизия, предмета на същата, съставения ревизионен доклад и ревизионен акт, както и проведеното административно оспорване на последния. Посочено е, че съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно производствените правила и материално- правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Първоинстанционният съд е посочил, че за установяване на материалната компетентност на органите издали ЗВР, РД и РА по делото е приложена Заповед СОА20-РД09-1362/14.02.2020г. /лист 67/ на кмета на Столична община, издадена при условията на заместване, с която на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ във вр. с чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ и чл. 8, ал. 5 от ДОПК са определени за органи по приходите служители от състава на Столична общинска администрация, заемащи определени длъжности в дирекция ОП при СО, които извършват производствата по установяването, обезпечаването, събирането и контрол по вземанията от местни данъци, местните такса за битови отпадъци и такса за технически услуги, имащи правата и задълженията на административни органи по местни приходи. След това на отделен ред административният съд е възпроизвел правната рамка на установяването на задълженията по ЗМДТ, като е възпроизвел относимите разпоредби на посочения закон и ДОПК. Налагайки правната рамка върху фактите по делото решаващият съд е посочил, че процесният ревизионен акт е издаден от Е. Костадинов, на длъжност началник на отдел Ревизии и събиране на вземания към дирекция Общински приходи - възложил ревизията и Н. Станкова, на длъжност главен инспектор в отдел РСВ към дирекция Общински приходи - ръководител на ревизията, органи по приходите - служители на Столична общинска администрация, определени да извършват производствата по установяване, обезпечаване, събиране и контрол на публичните общински вземания за местни данъци и такси по реда на ДОПК със Заповед СОА20-РД-1362/14.02.2020 г. Отбелязано е, че в последната заповед е посочено, че се отменя Заповед СОА20-РД-09-1072/15.01.2020г., която е цитирана в Решение СОА22-РД28-41/10.11.2022г. на кмета на Столична община /лист 11/, и в Разпореждане с per. СФД20-ВК66-16/16.01.2020 г. /лист 71/, издадено от директора на дирекция ОП на основание чл.4, ал. 5 от ЗМДТ във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, с което се определят органите по приходите, които да упражняват компетентността по възлагане на ревизии и проверки. В решението е възпроизведена нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като съгласно ал. 3 от същата разпоредба в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Добавено е, че съгласно разпоредбата на чл. 4 ал. 4 от ЗМДТ тези служители се определят със заповед на кмета на общината. На отделен ред е изграден извод, че въпросната Заповед СОА20-РД-1362/14.02.2020 г., е издадена в изпълнение на горепосочените изисквания на чл. 4, ал. 4 ЗМДТ и с нея са определени служителите от състава на Столична общинска администрация, заемащи посочените в т. 1-12 от заповедта длъжности в дирекция Общински приходи , на които е възложено да извършват производства по установяването, обезпечаването, събирането и контрола на публичните общински вземания за местни данъци и местни такси по реда на ДОПК, като същите имат правата и задълженията на органи по приходите в производствата по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Добавено е още, че Заповед СОА20-РД-1362/14.02.2020 г. е подписана от заместник кмета на Столична община А. Атанасова на основание Заповед СОА20-РД15-1941/13.02.2020г. /л. 103/, която беше допълнително изискана от съда и представена от ответника, като съдържанието на последната е видно, че същата е издадена на основание чл. 44, ал. 2, във връзка с чл. 39, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и с нея кметът на Столична община Й. Фандъкова е възложила на А. Атанасова - заместник-кмет на направление Социални дейности и интеграция на хора с увреждания , за времето от 12.00 ч. на 13.02.2020 г. и на 14.02.2020 г., да изпълнява функциите на кмет на Столична община, в т.ч. и на работодател по реда и условията на чл. 6, ал. 2 oт Закона за държавния служител и чл. 61 от Кодекса на труда. На основание гореизложеното административният съд е направил извод, че оправомощаващата издателите на оспорения РА Заповед СОА20-РД- 1362/14.02.2020 г. е издадена в условията на заместване. Отбелязано е, че в мотивите на Тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. ТР-4/2002 г. е посочено, че заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Възпроизведена е нормата на чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА, съгласно която кметът на общината, съответно кметът на района, определя със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината, съответно от района. В заповедта за заместване не е задължително да се посочи причината за отсъствието, но с оглед мотивите в горепосоченото тълкувателно решение съдът намира за задължителен елемент от надлежното учредяване на заместването наличието на доказателства за отсъствие на титуляра на административното правомощие, респ. за неговата обективна невъзможност за изпълнение на функциите. Като аргумент в тази насока е акцентирано, че именно това отсъствие е основание за заместването, в каквато насока бяха дадени на ответника изрични указания за представяне на доказателства. Според съда такива доказателства могат да бъдат болничен лист, заповед за отпуск или командировъчна заповед за фактическото отсъствие от общината на кмета на дата 14.02.2020 г., когато при условията на заместването му от зам. - кмета е издадена Заповед СОА20-РД09-1362/14.02.2020 г. за определяне на служителите с възложена компетентност на органи по приходите в производствата по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Съдът е посочил, че в изпълнение на дадени указания за ангажиране на доказателства за отсъствие на титуляра е представена Служебна бележка СБ-120/04.04.2023 г., изготвена от директора на дирекция Човешки ресурси при Столична община /л. 672/, в която посочено, че Й. Фандъкова - кмет на Столична община на 14.02.2020 г. е изпълнявала служебни задължения извън общината свързани с посещението на делегация на кмета на гр.Охрид, Република Северна Македония. Предвид изложеното в Тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. на ВАС и следващата съдебна практика, е прието, че правото на длъжностно лице, което е и административен орган, да бъде замествано от друго, изисква длъжностното качество на заместник , от една страна, и от друга, доказана обективна невъзможност на титуляр на длъжността да изпълнява функциите си. Административният съд е приел, че посоченото в заповедта за заместване основание отсъствие не изпълва съдържанието на обективна невъзможност за изпълнение на задълженията на кмета. Допълнено е, че друго не следва и от представената служебна бележка, тъй като същата не удостоверява, че на посочената дата кметът е бил възпрепятстван да изпълнява правомощията си или че е бил извън общината, а напротив, от нея става ясно, че реално на 14.02.2020 г. кметът на Столична общината Й. Фандъкова е изпълнявала служебните си задължения, а допълнителните й ангажименти не изпълват съдържанието на обективната невъзможност за изпълнение на задълженията. Изграден е извод, че изброените обстоятелства задължават съда да приеме за недоказан фактическият състав на заместването. Да се приеме друго означава да се допусне произволно заместване и в случаи, когато това обективно не се налага (какъвто очевидно е и процесният случай), което противоречи на основната цел на института на заместването - сигурност и яснота в действията на изпълнително-разпоредителната власт. В продължение е посочено, че при недоказаност на фактическия състав на заместването следва да се приеме, че заместник-кметът не е имал нито субективното право, нито правното задължение да действа като кмет на Столична община и да издава заповед по чл.4, ал. 4 ЗМДТ. Тази некомпетентност рефлектира върху валидността на издадения РА, доколкото издателите му черпят своята персонална компетентност именно от Заповед СОА20-РД09-1362/14.02.2020 г., а тя по изложените по-горе съображения не може да бъде годна правна основа за издаването на РА. Изграден е краен извод, че обжалваният Ревизионен акт с per. СФД22-РД77-98/18.08.2022г. е издаден в нарушение на чл. 146, т. 1 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, което налага прогласяването му за нищожен, като на това основание законосъобразността на акта не следва да бъде обсъждана. Решението на Административен съд София град е неправилно и незаконосъобразно. В касационната жалба на кмета на Столична община се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Правят се оплаквания, че необосновано на събраните по делото доказателства и при превратно тълкуване на закона първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е нищожен поради липса на компетентност на издателите му. Направените оплаквания са основателни. В чл. 9б ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 5 ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, които имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения на публични изпълнители. Съгласно чл. 4, ал. 4 ЗМДТ служителите от общинската администрация с такива правомощия се определят със заповед на кмета на общината. В конкретния случай по делото е установено, че заповедта по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, с която издателят на оспорения АУЗД е определен като орган по приходите по чл. 9б във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, е издадена от кмета на Столична община при условията на заместване от заместник кмета А. А. в периода от 12. 00 часа на 13.02.2020 г. и на 14.02.2020 г. съгласно заповед СОА20-РД15-1941/13.02.2020 г. Принципно вярно и в съответствие с тълкувателно решение 4/2004 г. на Върховния административен съд по т. д. ТР-4/2002 г., съдът е посочил, че фактическият състав на "заместването" при издаване на административни актове включва следните кумулативни предпоставки: 1. изрична писмена заповед, издадена от съответния компетентен според спецификата на случая административен орган, с която да е определено лицето, което ще изпълнява функциите на отсъстващия титуляр на длъжността и 2. доказателства за отсъствие/обективна невъзможност за изпълнение на възложените функции. Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че не е изпълнена втората предпоставка, тъй като не е доказано отсъствието на кмета на Столична община на 14.02.2020 г., когато е издадена заповедта по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ. По делото от представената служебна бележка СБ-84/27.02.2023 г. на директора на дирекция "Човешки ресурси" при Столична община е установено, че в посочения период кметът на СО е отсъствал, поради служебна ангажираност извън общината във връзка с посещение на делегация на кмета на гр. Охрид, Република Северна Македония. Тази служебна ангажираност обективно е препятствала титуляра да изпълнява възложените му от закона функции на кмет. В конкретния случай заместването от зам. кмета А. Атанасова е осъществено въз основа на изрична писмена заповед на кмета на Столична община. В случаите на заместване съгласно тълкувателното решение 4/2004 г. на ВАС по т. д. ТР-4/2002, заместникът действа от името на замествания административен орган, поради което заповед СОА20-РД09-1362/14.02.2020 г. на кмета на Столична община подписана от заместник кмета на Столична община е валидна и определя, че служителите на длъжност старши инспектор в отдел Общински приходи в "Столична община" упражняват правомощията на орган по приходите по чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 9б ЗМДТ. По делото няма спор, че издателите на ревизионният акт заемат длъжности в дирекция "Общински приходи" в Столична община. От тези доказателства следва да се приеме, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла по чл. 9б във връзка с чл. 4, ал. 1 и 4 от ЗМДТ. В този смисъл по идентичен спор е решение 5868 от 14.05.2024г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм.д. 11724/2023г. Като е приел друго и е прогласил оспорения ревизионен акт за нищожен поради липса на материална компетентност на органа - издател, първоинстанционният е постановил едно неправилно съдебно решение, като в него липсва произнасяне по останалите основания за законосъобразност на акта. Поради това на основание чл.222,ал.2,т.1 АПК постановеното решение следва да бъде отменено и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При този изход на спора следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски. По исканията на страните за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.2,т.1 от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,