Решение № 7198 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10278/2011 г.

Решение № 7198 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10278/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът началника на Митнически пункт Варна Запад моли да бъде отменено решение № 1819/15.07.2011 г. по адм. д. № 859/2011 г. на Варненския административен съд, с което са обявени за нищожни решение № 9300-122/16.02.2011 г. и решение № 9300-122-1/30.03.2011 г. в частта за определени мито 803 179,58 лв. и ДДС 575 918,95 лв, издадени от началника на МП Варна Запад и е отменено решение № 9300-122-1/30.03.2011 г. в частта за определени лихви 599,40 лв. като недопустимо и неправилно. Поддържа, че решението е недопустимо в частта, с която двете решения са обявени за нищожни и моли да бъде обезсилено. Спорът по делото е за дължимостта на 3 759,05 лв. ДДС и 599,40 лв. лихви. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на процесуалните правила. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението да бъде обезсилено в частта, с която двете решения на началника на МП са обявени за нищожни и да бъде отменено в частта, с която е отменено решението за определени лихви върху допълнително задължение по ДДС. Ответникът по касационната жалба "Девненски захарен завод" ЕАД по съображения в писмен отговор и писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожни решение № 9300-122/16.02.2001 г., с което са определени мито 803 179,58 лв. и ДДС 575 918,95 лв. и решение № 9300-122-1/30.03.2011 г. в частта за определени мито 803 179,58 лв. и ДДС 575 918,95 лв, издадени от началника на МП Варна Запад и е отменил решение № 9300-122-1/30.03.2011 г. в частта за определени лихви 599,40 лв. поради липса на мотиви. Решенията са постановени по ЕАД № 09BG002002Н0070646/24092009. Видно от жалбите по двете съединени дела № 859/2011 г. и № 1399/2011 г. на АС-Варна, пред съда са обжалвани решение № 9300-122/16.02.2011 г. и решение № 9300-122-1/30.03.2011 г. на началника на МП Варна Запад, с първото от които след проведена процедура за последващ контрол по чл. 78, ал. 2 МК и чл. 84 ЗМ е определена нова митническа стойност на доставената тръстикова захар, поради включен разход по фактура 051-00043135/16.10.2010 г., за която е дължим ДДС още 3792,05 лв. Върху този дължим ДДС в решение № 9300-122-1/30.03.2011 г. на началника на МП Варна Запад са определени лихви 599,40 лв. Основателен е доводът на касатора, че съдът се е произнесъл извън спора, с който е сезиран като е обявил нищожност на решение № 9300-122/16.02.2011 г. за определи мито и ДДС и решение № 9300-122-1/30.03.2011 г. в частта за определени мито и ДДС. Пред съда не са депозирани жалби против решенията в частта им за определено мито. Решението от 16.02.2011 г. е оспорено само в частта за определен ДДС 3792,05 лв, а решението от 30.03.2011 г. е оспорено само в частта за определени лихви 599,40 лв. Решението следва да бъде обезсилено в частта, с която са обявени за нищожни двете решение от 16.02.2011 г. и от 30.03.2011 г. в частта за определено мито и в частта за определен ДДС над 3792,05 лв. В тази част производството по делото следва да бъде прекратено. В нарушение на процесуалните правила съдът е приел, че за издаване на решенията от 16.02.2011 г. и 30.03.2011 г. е следвало да се приложи процедурата по чл. 99 и сл. АПК. В случая е приложим чл. 84 - чл. 84м ЗМ и чл. 78 § 2 и 3 МК. По чл. 84л ал. 1, т. 9 проверката за последващ контрол завършва с констативен доклад, който съдържа предложение за определяне размера на митните сборове и другите публични държавни вземания. По чл. 84л ал. 4 ЗМ докладът за проверката с доказателствата се предават на органа, възложил проверката за последващи действия. По чл. 78 § 2 МК митническите органи имат право след вдигане на стоките и с цел установяване истинността на данните от декларацията да извършват контрол на търговските документи данни за вносните и износни операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. По чл. 78 § 3 МК, когато последващият контрол установи, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим са били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, при спазване на приетите разпоредби, да уредят ситуацията, като отчитат новите данни, с които разполагат. Цитираните разпоредби са специални по отношения на общия чл. 99 АПК и изключват приложението му относно актове на митническите органи, издадени след извършен последващ контрол. В чл. 84 - 84м ЗМ и чл. 78 § 2 и 3 МК няма срок, който да ограничава извършване на проверките за последващия контрол, нито специални разпоредби за компетентността на митническия орган, който следва да издаде решение за установяване на определената след проверката нова митническа стойност и съответните на нея митни сборове и други публични държавни вземания. Предвид чл. 30 ППЗМ постановените решения са издадени от органа, пред който е възникнал проблемът и не са нищожни. Съдът като е обявил решенията за нищожни в обжалваната им част за определен допълнително дължим ДДС 3792,05 лв. е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и в тази част решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане на спора по същество от друг състав. Решението е неправилно и в частта, с която е отменено решението от 30.03.2011 г. в частта за определени лихви 599,40 лв. поради липса на мотиви. В решението е посочено, че се издава предвид издаването на решението от 16.02.2011 г., в което се съдържат данните за възникване на митническото задължение, посочено е основание за изчисление на лихвите по чл. 232 § 1 МК и съдът следваше да разгледа спора по същество след произнасяне по същество по спора за дължимостта на 3782,05 лв. ДДС. В тази част решението като неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Общо решението следва да бъде обезсилено в частта, с която са обявени за нищожни двете решения от 16.02.2011 г. и от 30.03.2011 г. в частта за определено мито и в частта за определен ДДС над 3792,05 лв. и в тази част производството по делото следва да бъде прекратено. Решението в останалата му част следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от съда при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,