Решение № 3998 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7151/2017 г.

Решение № 3998 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7151/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 68 от ЗЗДискр. Образувано е по подадените касационни жалби от А. Станева от гр. София, чрез пълномощника й адвокат Т. Желязков и от Комисията за защита от дискриминация, чрез старши юрисконсулт М. Анчева, срещу решение № 2540 от 18 април 2017 г., постановено по адм. дело № 381/2017 г., по описа на Административен съд София – град, с което е отменено решение № 493 от 08 декември 2016 г., постановено по преписка № 94/2013 г. на Комисията за защита от дискриминацията, пети разширен заседателен състав. В касационната жалба на А. Станева се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че дискриминационното отношение спрямо нея е по признак "увреждане" от страна на Центъра за спешна медицинска помощ – град София, представляван от ръководителя му д-р Г. Гелев, в качеството му на работодател, при осъществяване на процедурата й по трудоустрояване. Иска отмяна на решението на Административен съд София – град и постановяване на ново по същество на спора, с което да се отмени първоинстанционния съдебен акт и вместо него съдът да се произнесе с друг в полза на касаторката. В касационната си жалба, Комисията за защита от дискриминация излага оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли за отмяната му. Ответната страна – директорът на Център за спешна медицинска помощ – гр. София, чрез пълномощника си адв. Куцарова, оспорва основателността на двете касационни жалби, като подробни съображения са развити в депозираната писмена защита по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и въведените с тях оплаквания, с оглед чл. 209 от АПК, във връзка с чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд София – град е отменил решение № 493 от 08 декември 2016 г., постановено по преписка № 94/2013 г. на Комисията за защита от дискриминацията, пети разширен заседателен състав, с което е установено, че работодателят ЦСМП, представляван от директора, е осъществил дискриминация под формата на "неблагоприятно третиране" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във връзка с параграф 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. спрямо А. Станева на основание признак "увреждане" като е издал заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение в нарушение на предвидената в закона процедура за трудоустрояване и на осн. чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр., за извършеното нарушение, на работодателя е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 250, 00 лв. (двеста и петдесет лева). За да постанови крайния резултат по спора, решаващият съд е възприел изцяло установената от административния орган фактическа обстановка, като е преценил, че същата съответства напълно на събрания в хода на административното производство доказателствен материал. По делото е установено, че считано от 13 юли 1998 г. А. Станева е заемала длъжността "акушерка" самостоятелно и в екипи в ЦСМП – гр. София. На 23 юни 2011 г. е претърпяла трудова злополука (ПТП) по време на нощно дежурство. При явяването си на работа на 20 декември 2012 г. в ЦСМП – гр. София е подала молба за трудоустрояване на базата на решение на ТЕЛК (обжалвано към този период от време), като е посочила, че е затруднено придвижването й при качването в линейка, поради използваното от нея помощно средство за придвижване "проходилка" и е поискала да бъде преместена на втория етаж на сградата, където се намира Районно – координационна централа (РКЦ). Установено е, че за периода от 20.12.2012 г. до прекратяване на трудовото й правоотношение служителката фактически е работила като медицински специалист в РКЦ. Предложено й е било да заеме длъжността "акушерка", но е отказала, с оглед здравословното си състояние. С експертно решение № 0849 от 15 декември 2012 г. на НЕЛК, на лицето е определена 84% намалена работоспособност, със срок на инвалидизация до 01 октомври 2014 г. с противопоказни условия на труд "тежки физически усилия, статично и динамично пренатоварване на гръбначен стълб и долни крайници, невротоксични вещества". Впоследствие с протокол № 1 от 25 януари 2013 г., назначената с нарочна заповед № 2 от 24 януари 2013 г. комисия по трудоустрояването е определила подходящи работни места и длъжности за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност при ЦСМП – София – общо 59 на брой, като 14 от тях са за трудоустроени на длъжност "медицинска сестра", "фелдшер", "акушерка" в РКЦ, ФСМП – Нови Искър, ФСМП – Банкя, ФСМП – Ботунец. Работодателят е поискал становище от Служба по трудова медицина [фирма] гр. София за пригодността на А. Станева да изпълнява длъжността "акушерка" в РКЦ, в което е посочено, че работещата не може да изпълнява посочената длъжност в РКЦ при ЦСМП – гр. София, поради което службата е предложила служителката да бъде трудоустроена на подходящо работно място с по-ниска степен на статично натоварване на опорно-двигателния апарат и с пригоден достъп до работното място за хора с увреждания. С протокол № 2 от 11 февруари 2013 г. комисията по трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност е взела решение, че подходящо работно място за трудоустрояване на лицето е "акушерка във ФСМП". Със заповед № 07 от 12 февруари 2013 г. на работодателя, служителката е трудоустроена чрез преместване на длъжност "акушерка във ФСМП" и въз основа на допълнително споразумение № 28 от 14 февруари 2013 г. е преназначена на посочената длъжност. Станева е отказала в присъствието на свидетели, в резултат, на което работодателят е издал заповед № ЗП – 06 от 14 февруари 2013 г., на осн. чл. 330, ал. 2, т. 5 от КТ за прекратяване на трудовото й правоотношение. За да се произнесе по същество на спора, административният съд е приел, че оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация е издадено от компетентен орган в рамките на правомощията му, в предвидената от закона форма и с оглед изискването за съдържание на акта и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Достигнал е до извод за липсата на предпоставките на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., във връзка с параграф 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., обуславящи осъществяването на дискриминация по признак "увреждане" от страна на работодателя ЦСМП – София спрямо Станева. Решаващият съд е посочил, че Комисията не е разграничила дискриминационното третиране от трудовоправния спор, представляващ неизпълнение от страна на работодателя да спази процедурата за трудоустрояване, с оглед дадените от здравните органи становища относно възможността Станева да работи на някое от определените места за трудоустрояване по списъка на работодателя. Преценката относно изпълнението на процедурата на трудоустрояване е трудовоправен, а различното третиране се приема при наличието на индиция за неравно третиране между съпоставими лица, като редът за осъществяване на правна защита при двата спора е различен. Решението е правилно. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, съдът е изградил законосъобразен изводът за отсъствие на осъществена дискриминация, с оглед предпоставките на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, във връзка с параграф 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по отношение касаторката Станева от ЦСМП – гр. София. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е въведена императивна забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на защитените признаци, визирани в разпоредбата. Законът за защита от дискриминацията цели установяване и санкциониране на всяко едно поставяне в неравностойно положение на лицата въз основа на защитен признак. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на параграф 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби, изразяващо се в установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по цитирания чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., в случая – "увреждане". След анализ на приложените доказателства и относимата материалноправна уредба, съдът обосновано е приел, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява касаторката да е третирана неравностойно, сравнение с другите служители в ЦСМП – София в сходно положение. Работодателят е осигурил и предложил работно място, пригодено към нуждите на служителката, в качеството й на лице с намалена работоспособност. Сградата на ЦСМП - София, където се намира работното място, което касаторката е претендирала да заеме, не осигурява достъп на лица с увреждане - няма изградена рампа за придвижване на хора с увреждания, а работното място се намира на втория етаж на сградата. Като причина за това фактическо положение, работодателят е изтъкнал, че сградата на ЦСМП притежава статут на групова недвижима културна ценност, съгласно удостоверение вх. № 2504 от 12 юни 2014 г. на Министерство на културата "Национален институт за недвижимо културно наследство", същата следва да спазва автентичния си вид, поради което е налице особен законов ред за получаване на разрешения за преустройство на обекта. С оглед невъзможността от преустройство на работното място, работодателят е предприел адекватни мерки по трудоустрояването на Станева при съобразяване на Кодекса на труда и Наредбата за трудоустрояване. В предложения списък на комисията по трудоустрояване са посочени длъжности, освен съответстващи на образованието и квалификацията на лицето с намалена работоспособност, така и на здравословното й състояние. Ето защо, доводите, наведени в касационната жалба на Комисията за защита от дискриминация относно бездействие на работодателя по отношение на предприемане на мерки за трудоустрояването на Станева са неоснователни и не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. В контекста на изложеното, по делото не са приобщени доказателства, които позволяват да се изгради извод, че служители в сходно положение - с намалена работоспособност и предписание за трудоустрояване, са третирани по различен, по-благоприятен начин при назначаване на определените свободните работни места. Правилно е прието от съда, че не е проява на дискриминация поддържаното от касаторката неравностойно третиране по признак "увреждане" поради това, че не е назначена на предпочитаната от нея свободна позиция и след отказ да заеме предложената й длъжност, определена за трудоустрояване, е прекратено трудовото й правоотношение. Преценката на работодателя относно предложената длъжностна позиция и работно място, на което да я изпълнява, съвпада с решението на оторизираните медицински органи. Следователно, работодателят не е предложил длъжност и работно място, които не са съответствали на здравословното й състояние и по този начин да е поставил служителката в невъзможност да приеме назначението и изпълнява съответните трудови функции. В производството по Закона за защита от дискриминация, за да се приеме, че прекратяването на трудовия договор е дискриминационен акт, е следвало да се докаже, че причина за същия е наличието на защитен признак за касаторката. Както правилно е приел съдът, това обстоятелство не е установено. В експертно решение на НЕЛК № 0384 от 065/10.05.2013 г. изрично е посочено, че жалбоподателката може да работи като мед. сестра - акушерка в РКЦ към ЦСМП - София и във ФСМП - Ботунец, която длъжност е определена като подходяща за трудоустрояването й. Експертно решение на НЕЛК № 0384 от 065/10.05.2013 г. е било оспорено от жалбоподателката, като с влязло в сила решение № 4995 от 18.07.2014 г. по адм. дело № 6346/2013 г. на Административен съд - София-град жалбата й е била отхвърлена като неоснователна. Преценката на оторизираните медицински органи, независимо, че решението на НЕЛК е издадено след прекратяване на правоотношението на служителката, също следва да бъде отчетено в подкрепа на извода, че работодателят не е осъществил дискриминация по отношение на жалбоподателката. Такива индиции не се извеждат и от съдебното решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение. Софийски градски съд, с решение от 25.04.2016 г. по гр. дело № 15684/2013 г., който е разрешил трудовоправния спор, е посочил, че към датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение липсват представени доказателства за произнасяне от компетентния здравен орган относно съответствието на здравословното състояние на ищцата с определените в списъка на работодателя работни места, подходящи за трудоустрояване. С последвалите експертни решения това обстоятелство е било изяснено и потвърдено, че предлаганото работно място, което служителката е отказала да заеме и довело до прекратяване на правоотношението й, съответства на здравословното й състояние. В допълнение на изводите на съда, че визираните обстоятелства са от значение за трудовоправния спор, по време на който се разглежда въпросът дали работодателят се е съобразил с предписанията на здравните органи, преценени на плоскостта на забраната за дискриминация, те не съдържат данни за неравностойно третиране на служителката. На следващо място, съдът правилно е посочил, че липсват данни в сходна ситуация на служители с намален процент работоспособност работодателят да е предоставил възможност да избират длъжността, на която да бъдат назначени и работното място, където да изпълняват трудовите си задължения, за разлика от ситуацията при касаторката. Ето защо, преценени по отделно и в съвкупност, данните по делото сочат, че по отношение на жалбоподателката не са осъществени елементи от фактическия състав на дискриминация по признак "увреждане" от обективна и субективна страна, тъй като не е установено, че тя е била третирана неблагоприятно по посочения признак при трудоустрояването й. Оплакванията, сочени в касационната жалба на Станева, че съдът не е анализирал обстоятелствата, свързани с конкретните условия за достъп до работно място, пътуването до него, общо натоварване на опорно-двигателния апарат, предлагани като условия за труд в хода на процедурата по трудоустрояване, са неоснователни. Тези факти са релевантни и отчетени при решението на здравните органи коя длъжност е подходяща за служителката и това решение е потвърдено от компетентния съд, като съдът в рамките на производството по Закона за защита от дискриминация не разполага с възможност да подлага на косвен съдебен контрол отново същия спор. По отношение на останалите й доводи за неравностойно третиране, съдържащо признаци на лошо отношение и тормоз от работодателя, те са били обсъдени от Комисията, която ги е оставила без уважение. Решението на комисията в тази част не е било обжалвано и съдът не се занимал със същото, поради което са извън предмета на касационна проверка. Предвид изложеното, постановено от първоинстанционния съд решение е правилно и обосновано и не страда от релевираните в двете касационни жалби пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,