Решение № 3304 от 28.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Н. Русинов, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], за отмяна на основание чл. 239 АПК на Определение 339 от 19.05.2022 г., постановено по адм. дело 213/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, потвърдено с Определение 478 от 15.07.2022 г., постановено по адм. дело 447/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора. В искането не се сочат конкретни основания по чл. 239 АПК. Като основания за искането се твърдят нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът Началникът на Затвора [населено място], в писмено възражение, развива съображения за неоснователност на искането. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 т. 6 АПК. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Искането за отмяна е подадено в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. По същество е неоснователно при следните съображения: С определението, чиято отмяна се иска, Административният съд Стара Загора (потвърдено с Определение 478 от 15.07.2022 г., постановено по адм. дело 447/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора) е оставил без разглеждане, като недопустима, жалбата на Н. Русинов против Заповед Л-784/17.02.2022 г. на началника на Затвора [населено място] и е прекратил производството по адм. дело 213/2022 г. по описа на същия съд. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Н. Русинов е страна в производството развило се пред Административен съд Стара Загора, като постановените определения са неблагоприятни за него. Ето защо този молител може да искат отмяна на постановеното определение. Текстът на чл. 239, т. 1 АПК предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая нито се твърдят нови обстоятелства, нито се представят нови писмени или каквито и да са доказателства. Доколкото липсват конкретни основания за отмяна, съдът взе предвид и останалите, визирани в нормата на чл. 239, т. 2, 3, 4, 5 и 6 от АПК материалноправни предпоставки, предвидени като правни основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В процесното искане за отмяна няма наведени твърдения за осъществени от фактическа страна обстоятелства по посочените разпоредби, а по образуваното по искането за отмяна дело не се съдържат данни, сочещи на наличие на някоя от предвидените предпоставки. Поради това не се установява съдебният акт да е основан на неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещото лице, нито е налице престъпно действие на страна, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаване не делото; съдебното определение не е основано и на признат по надлежния ред за подправен документ; не е налице влязло в сила съдебно решение между същите страни и на същото основание, противоречащо на съдебното определение, чиято отмяна се претендира; не се установяват нарушени права на страна по делото, накърнили правото й на участие; нито има произнасяне на Европейския съд за защита правата на човека във връзка с нарушение на Конвенцията за защита правата и основните свободи. В разглеждания аспект посочването на съдебна практика и представянето на статия, касаеща съдебния контрол на административни актове по жалби на лишените от свобода, не е сред посочените основания за отмяна, а несъответствието с материалния и процесуалния закон е основание за касационен контрол при невлязъл в сила съдебен акт, а не основание за отмяна като извънреден способ за ревизия на влезли в сила съдебни определения. При липсата на условията за отмяна, визирани в чл. 239 АПК, искането на Н. Русинов, като неоснователно, ще следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 239 АПК Върховният административен съд, трето отделение,