Решение № 4816 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10740/2013 г.

Решение № 4816 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10740/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Варна, подадена чрез юрк. Ивелина Апостолова, срещу Решение № 1744 от 01.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1863/2013 г. по описа на Административен съд - Варна. С решението е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 13-46524/03.04.3013 г. на зам. директора на ТД на НАП Варна, упълномощен със Заповед № ЗЦУ - 28/06.01.2010 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - "П енд П проект 15" ООД, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор, изготвен от адв. Ковачева, в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба, както и искане за присъждане на разноски за двете инстанции. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 13-46524/03.04.3013 г. на зам. директора на ТД на НАП Варна, упълномощен със Заповед № ЗЦУ - 28/06.01.2010 г., с която е наложена принудителна административна мярка: "запечатване на обект - павилион" "Бърза закуска", находящ се в гр. Варна, бул. "Сливница" № 160, стопанисван от "П енд П проект 15" ООД, както и забрана на достъпа до него за срок от 15 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да обоснове този резултат съдът е анализирал приложените по делото доказателства и установената въз основа на тях от приходните органи фактическа обстановка. Приел е, че процесната заповед не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в акта не се съдържат фактическите и правните основания за издаване на акта, което представлява съществено нарушение на административно производствените правила и е отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Административно наказващият орган въз основа на установената фактическа обстановка е обосновал извод за допуснато нарушение на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите и чл. 118 от ЗДДС, издал е НП и наложил оспорената принудителна мярка. От данните по делото е видно, че оспореният административен акт е издаден на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, като наложената принудителна административна мярка е "запечатване на обект, както и забрана на достъпа до него за срок от 15 дни". В акта е записано, че нарушението е извършено за първи път, както и, че търговецът няма задължения към бюджета съгласно данъчно осигурителната му сметка към 08.03.2013 г. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в нейното качество на индивидуалния административен акт трябва да отговаря на всички законови изисквания. В процесния случай в заповедта не са изложени мотиви защо при първо нарушение и при липса на данъчни задължения, е направен извод, че ще бъде затруднено събирането на наложената административно наказателна санкция. Отбелязването от органа само на факта, че мярката е с оглед защита на обществения интерес и изпълнение на целта на закона, не съставлява изпълнение на законовото задължение за посочване на мотиви в оспорения акт, без конкретно да е отразено в какво точно се изразява защитата на обществения интерес или спазване на целта на закона. Поради това са правилни изводите на съда в същия смисъл. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка е нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 АПК, поради което правилно е прието, че издадената заповед е незаконосъобразна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Разноски: В касационното производство дружеството не е ангажирало доказателства за направени разноски. Искането му, формулирано в писмения отговор, за присъждане на разноски пред първоинстанционния съд, е недопустимо за разглеждане в настоящото производство, тъй като не е съобразена разпоредбата на чл. 248 ГПК. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,