Решение № 15616 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7982/2020 г.

Решение № 15616 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7982/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началник - отдел "Оперативни дейности" - София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, срещу решение № 2713/2.06.2020 г. по адм. д. № 9088 по описа на Административен съд София град за 2019 г. С атакуваното решение е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0417203 от 4.07.2019 г. издадена от същия административен орган, с която е разпредено запечатване на търговски обект представляващ офис за поръчка на алуминиева и ПВЦ дограма, находящ се в [населено място], [жк], до [жилищен адрес] стопанисван от [фирма] и забрана достъп до него за срок от 14 дни. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е необоснован и при постановяването му са допуснати нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизвоствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че макар да е въведено експлоатация ново ФУ от одобрен тип, това не е станало преди издаването на ЗПАМ. Пред административният орган не е представено доказателство за наличие на ново ФУ в обекта. Новите фискални устройства не се регистрират пред Дирекция "Фискален контрол" поради което преди издаване на заповедта за налагащият административната принуда орган не е било известно обстоятелството, че в обекта има ново ФУ. Възразява срещу изводите на съда, че след като е отстранено нарушението, то наложената ПАМ е в противоречие с целите за налагането й по чл. 22 от ЗАНН. Въз основа на горните аргументи, заявява искане обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго, по същество на спор, с което подадената срещу ЗПАМ жалба бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба – [фирма], чрез адв. Запрянова оспорва касационната жалба и намира, че е неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък на същите. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на проверка пред АССГ е била заповед за налагане на ПАМ № 0417203/04.07.2019 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е която е разпредено запечатване на търговски обект представляващ офис за поръчка на алуминиева и ПВЦ дограма, находящ се в [населено място], [жк], до [жилищен адрес] стопанисван от [фирма] и забрана достъп до него за срок от 14 дни за извършено нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 2 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. При извършена проверка на търговеца на 27.06.2019 г. е констатирано, че в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /за краткост по-долу Наредба Н-18/2006 г. / не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез фискално устройство, което да отговаря на изискванията на наредбата. В срока по § 71, ал. 1 от ПЗР към НИД на Наредба № Н-18/2006 г. -31.03.2019 г. е използва ЕСПФ, ИАСУТД и софтуер за управление на продажби. След анализ на представените по административната преписка доказателства и приложените в съдебното производство такива от търговеца, сред които договор за техническо обслужване и ремонт с [фирма] за закупеното ФУ от одобрен тип; заявление за регистрация на новото ФУ от 27.06.2019 г. и издадена фискална бележка от регистрираното устройство от същата дата. При тази фактическа установеност съдът е приел, че след като към датата на издаване на оспорената заповед констатираното нарушение е преустановено, то налагането на ПАМ не е в унисон с целите, посочени в чл. 22 от ЗАНН за прилагане на ПАМ и с принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6, ал. 2 от АПК. По тези съображения решаващият състав е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, с оглед на което е постановил нейната отмяна. Изложени са мотиви и за несъразмерно определен срок за ограничаване на достъпът до обекта. ПАМ е наложен за срок от 14 дни, които са неадекватен срок с оглед конкретно нарушение извършено от търговеца. Дори при определяне на срока административният орган наложил ПАМ не го е съобразил с целта на закона. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология. Срокът в който търговците е следвало да подменят касовите си апарати съгласно § 71, ал. 1 от ПЗР към НИД на Наредба № Н-18/2006 г. е 31.03.2019 г. Проверката в търговският обект стопанисван от [фирма] е извършена на 27.06.2019 г. и е установено, че ФУ не е от одобрен тип. Следователно търговецът е извършил нарушение. Въпреки това при налагането на ПАМ, административният орган не е съобразил целите на принудителните административни мерки, дефинирани в чл. 22 от ЗАНН и са свързани с предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и отстраняване на вредните последици от тях. При извършената преценка относно законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ, решаващият състав на АССГ обосновано е приел, че веднага след извършването на проверката и преди издаването на оспорената заповед за налагане на ПАМ, нарушението е преустановено чрез закупуване на ФУ от одобрен тип и въвеждането му в експлоатация. В резултат на това са реализирани както преустановителната, така и превантивната функция на ПАМ. След като легитимно признатите цели на принудителните административни мерки вече са изпълнени към датата на издаването на заповедта за ПАМ, то налагането й придобива характер на наказание за извършеното нарушение. ПАМ обаче не е наказание и няма превъзпитателна функция, нито е призвана да осъществява сочената от касатора генерална превенция. Както правилно е приел първоинстанционният съд, освен с материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, прилагането на ПАМ следва да е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН. Наред с това, споделят се и мотивите на първоинстанционният съд, че срокът на налагането на ПАМ следва да е съобразен с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Същият сочи, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. След като процесното нарушение е констатирано за първи път, отстранено е незабавно и не е установено от него да са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, то обосновано решаващият състав е приел, че налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Само така не би се засегнал в по- голяма степен от необходимото стопанският оборот, който е източник на приходи в бюджета. Неоснователно касаторът сочи, че регистрацията на ФУ не се извършва от Дирекция "Фискален контрол", поради което търговеца е бил длъжен да уведоми контролните органи, че е изпълнил задължението си за подмяна на ФУ. Заповедите за налагане на ПАМ, като индивидуални административни актове, се издават след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Изрично задължение на административния орган съгласно чл. 35 от АПК е да установи фактическите обстоятелства въз основа на които издава акта. Нещо повече съгласно чл. 9, ал. 2 от АПК, административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. Обстоятелството, че търговецът не е уведомил издателя на акта не може да се вменява в негова вина. Въз основа на горното, като е достигнал до извода, че оспорената ПАМ не е съобразена с целта на закона като издадена в нарушение на принципа по чл. 6, ал. 2 АПК и чл. 22 ЗАНН, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника се дължи присъждане на разноски, които са доказани в размер на 500 лв. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение