Решение № 2432 от 15.3.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9345/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Попово, чрез адвокат Р. Денева, срещу Решение 88 от 29.07.2021 г., постановено по адм. д. 154 по описа на Административен съд Търговище (АС Търговище) за 2021 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Задължителни предписания, дадени в Констативен протокол 05-04-11 от 15.04.2021 г., изготвен от И. Иванов и Р. Раденков, старши инспектори в Главна инспекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях, Регионален отдел (РО) Североизточна България, офис Шумен при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост, а предвид изложените в нея аргументи и поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната му и отмяната на оспорените задължителни предписания. Претендира се присъждането на деловодните разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък на разноските и доказателства за извършването им. Касационната жалба се поддържа и в представено по делото преди съдебното заседание писмено становище. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответниците - И. Иванов и Р. Раденков, старши инспектори в Главна инспекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях (ГД НЯСС), РО Североизточна България, офис Шумен при ДАМТН, чрез упълномощен процесуален представител, оспорват касационната жалба в представено по делото писмено становище, а по същество молят обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендират присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответниците по касация не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред АС - Търговище е образувано по жалба, подадена от Община Попово срещу Задължителни предписания, дадени в Констативен протокол 05-04-11 от 15.04.2021 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията на експлоатацията от 15.04.2021 г. от представители на ГД НЯСС при ДАМТН, съставен от старши инспектори в РО, ГД НЯСС в Североизточна България, офис Шумен. За да постанови обжалваното решение, АС Търговище съобразил приобщените по делото доказателства относно материалната компетентност на съставителите на констативния протокол от 15.04.2021 г. и изброил останалите документи, приложени по административната преписка, представена по делото. От правна страна съдът приел жалбата за неоснователна и я отхвърлил. За да мотивира този правен резултат съдът се позовал на разпоредбите на чл. 190, ал. 4 и чл. 190б, ал. 1 3 ЗВ като приел, че процедурата по известяване на заинтересованите лица е спазена. Като съобразил разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и 2 и чл. 5 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние съдът направил извод, че първото и основно задължение на собственика (Община Попово) е да поддържа техническото състояние на язовира и на съоръженията към него в изправност. Посочил, че мотивите, изложени в обжалвания акт водят до извод, че констатациите се дължат на неполагането на грижа от страна на общината и неизпълнение на нормативните й задължения като собственик на водния обект. Намерил за неоснователно възражението на Община Попово, че срокът за изпълнение бил кратък, доколкото поддържането в изправност е непрекъснат процес, който не е в рамките на една календарна година и е следвало да се предвиди като бюджет на по ранен етап. В заключение съдът направил извод, че актът е издаден от компетентен орган, в установената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост. При постановяване на решението първоинстанционният съд не е формирал никакви фактически изводи на база приетите по делото писмени и гласни доказателства, с изключение направените такива по въпроса относно компетентността на издателите на констативния протокол, в който са обективирани дадените на Община Попово задължителни предписания. Изброяването на приетите по делото писмени доказателства в мотивите на съдебния акт не представлява изясняване на спора от фактическата страна. Отделно от това, макар да е допуснал събирането на гласни доказателства, в нарушение на съдопроизводствените правила в мотивите на решението съдът не ги е отразил и не ги е обсъдил, респективно не е извел въз основа на тях фактически и правни изводи. В този смисъл неоснователно се поддържа от представителя на Върховната административна прокуратура в становището му по съществото на спора, че показанията на свидетелите Николаев и Христов са обсъдени задълбочено и съдът извел въз основа на тях съответните правно-релевантни факти. Ето защо, решението, предмет на касационна проверка, страда от липсата на изложение на фактите по делото, въз основа на които съдът е направил правните си изводи. Разрешаването на спора по същество предполага извършването на преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с доводите и възраженията на страните от съда по негово вътрешно убеждение с оглед формирането на фактически изводи. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата, тоест за излагане на мотиви, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите на решението, предмет на контрол, не се съдържа преценката на писмените и гласни доказателства и изложение на фактическите констатации, направени въз основа на тях (чл. 236, ал. 2 ГПК), респективно на фактите по делото, съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК. Наред с това, доколкото с протокола, който е бил предмет на проверка за законосъобразност от първоинстанционния съд, са дадени задължителни предписания във връзка изпълнението на дадени на Община Попово в предходен момент задължителни предписания, обективирани в Протокол 05-04-60 от 04.11.2019 г., от настоящият състав се установи, че същият не е приобщен към делото като доказателство, макар да е част от административната преписка. Предвид всичко изложено, по причина несъответствие на обжалваното решение с изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 172а, ал. 2 АПК и допуснатите от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, то следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на АС - Търговище, предвид установената в чл. 220 АПК забрана за нови фактически установявания от касационната инстанция. На първо място при новото разглеждане на делото съдът следва да даде указания за попълване на административната преписка чрез приобщаването на Протокол 05-04-60 от 04.11.2019 г. Във връзка с констатациите за неизпълнение на част от дадените с него задължителни предписания, а и с този от 2020 г., съдът следва да даде указания за приобщаване към делото на специални знания с оглед извършване на преценка за изпълнение на предписанията като съобрази и представеното по делото решение на Районен съд Попово, постановено по нахд 193 по описа за 2020 г., за което следва да установи дали е влязло в сила. При това съдът следва да има предвид и правомощието си по чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК. Отделно от това, съдът следва да даде указания за представяне на четлив препис от Заповед А237 от 08.06. (годината не се чете), доколкото от приетия по делото не може да се установи по категоричен начин годината на издаването й, което е относимо към преценка относно материалната компетентност на лицата, съставили протокола, с който са дадени оспорените задължителни предписания. Като пристъпи към постановяване на съдебен акт по същество, съдът следва да направи фактическите си изводи след като извърши анализ на всички относими към спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. При това следва да обоснове защо дава вяра на всички или на част от доказателствата, а на други не и да направи съответните правни изводи. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение