Решение № 5922 от 15.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1372/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Еврофутбол ООД, чрез пълномощника адвокат В. С. срещу Решение 7590 от 05.12.2023 г., постановено по административно дело 5475/2023 г. по описа на Административен съд София- град/АССГ/, с което е обявено за нищожно Решение И-26/21.01.2014 г. на Държавна комисия по хазарта/закрита/, с което се утвърждават Игрални условия и правила за организиране на хазартни игри с игрални автомати на Еврофутбол ООД. По наведени доводи за недопустимост на съдебното решение, като постановено при участието на ненадлежна страна Национална агенция за приходите/НАП/ и без участието на надлежната такава - Изпълнителни директор на НАП, както и за неправилност на решението на основания по чл. 209, т. 3 от АПК се иска обезсилването му, алтернативно - отмяната му. С касационната жалба се представят писмени доказателства. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Б. и адв.С., които поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения. Претендират разноски, представляващи такива да държавна такса за касационното съдебно производство. Ответникът по касационната жалба Прокурор при Софийска градска прокуратура не взема становище по нейната основателност. Не е постъпил отговор по касационната жалба. Ответникът по касационната жалба Национална агенция за приходите, представляван от процесуалния представител юриск. Д. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли касационната инстанция да остави в сила обжалваното съдебно решение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователно на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, като участвала в производството пред първоинстанционен съд, по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която съдебното решение е неблагоприятно. Изцяло основателни и споделени са оплакванията на касационен жалбоподател, че постановеното решение от Административен съд София- град е недопустимо. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е било Решение И-26/21.01.2014 г. на Държавна комисия по хазарта/закрита/, с което се утвърждават Игрални условия и правила за организиране на хазартни игри с игрални автомати на Еврофутбол ООД. Производството пред АССГ е образувано по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу Решения И-26/21.01.2014 г., Р000030-4982/28.04.2017 г. и Р000030-11772/19.10.2017 г. на Държавна комисия по хазарта/закрита/. Производството по делото е разделено и предмет на съдебен контрол по адм. дело е 5475/2023 г. по описа на АССГ е Решение И-26/21.01.2014 г. на Държавна комисия по хазарта/закрита/. С Определение от 30.08.2023 г. административният съд е конституирал страните в производството, както следва: оспорващ - прокурор при Софийска градска прокуратура, ответник Национална агенция за приходите и заинтересована страна Еврофутбол ООД. Със същото определение съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание и е разпределил доказателствената тежест между страните. В открито съдебно заседание, проведено на 31.10.2023 г. процесуалния представител на НАП - юриск. Д. изрично е възразил, че като ответна страна следва да бъде конституиран Изпълнителният директор на НАП с оглед разпоредбата на чл.16 и чл.17 от Закона за хазарта, в сила от 08.08.2020 г. Това възражение е прието за неоснователно от първоинстанционният съд, който е изложил съображения, че надлежен ответник е именно Национална агенция за приходите предвид разпоредбата на §81, ал.4 от ПЗР към ЗИД на Закона за хазарта, съгласно която правоприемник на закритата Държавна комисия по хазарта е НАП. Обжалваното решение е недопустимо. Конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в конкретния случай води до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Административният съд съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК, като ответник по делото е следвало служебно да конституира Изпълнителният директор на НАП, който е компетентният административен орган, оправомощен предвид изричната разпоредба на чл.17, ал.1, т.4 от Закона за хазарта да утвърждава или отказва да утвърди представените от организаторите на хазартни игри правила, изготвени въз основа на условията, изискванията и правилата по ал.3, т.1 4. След като оспореният административен акт е издаден от орган, който понастоящем е закрит/Държавна комисия по хазарта/ на основание чл.153, ал.2 от АПК като ответник по делото се конституира овластеният с компетентността да издава същите актове орган, който в настоящата хипотеза е Изпълнителният директор на НАП. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът следи служебно за допустимостта на съдебното решение. Поради това и с оглед констатираната недопустимост на обжалваното съдебно решение, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК същото следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, с участието на надлежния ответник- Изпълнителния директор на НАП. Поради недопустимостта на съдебното решение настоящият състав не се следва да се произнася по останалите касационни основания. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство. Възлагането им следва да бъде разрешено при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение