Решение № 15222 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9791/2012 г.

Решение № 15222 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9791/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Съдебно производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Илия Любенов Гунчев, от гр. София, срещу решение № 2935 от 31.05.2012 г. по адм. дело № 2980/2012 г. на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу наложената му със заповед № 1350/421/11 от 10.08.2011 г. на зам.-началника на отдел "Пътна полиция" - СДВР, принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 4 ЗДвП - "Отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство" (СУМПС), поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 с. з. По съображения за наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се претендира касиране на решението. Излагат се съображения, че две от описаните в заповедта за прилагане на ПАМ наказателни постановления (НП) за ангажиране административнонаказателната отговорност на водача за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата не са влезли в законна сила, поради което и съставляват годно основание за отнемане на посочените в съдържанието им контролни точки, респ. не са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ. Ответникът - зам.-началникът на отдел "Пътна полиция" (ОПП) при СДВР, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, но по същество е неоснователна. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество. С атакуваното решение е било установено, че предоставените на Илия Любенов Гунчев контролни точки по чл. 157, ал. 1 ЗДвП са отнети в резултат на влезли в сила осем наказателни постановления (НП) за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, осъществени в периода 11.08.2007 г. - 30.04.2011 г. С оглед изчерпване лимита на контролните точки, касаторът е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 2 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. /Наредбата/, обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.). Няма спор, че касаторът не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност в пряко нарушение на закона, поради което на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на ПАМ "Изземване на СУМПС". Решението е правилно. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП, а според ал. 2 на същия текст, при налагане на наказания за нарушения, посочени в тази наредба, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки и оставащите контролни точки. Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 ЗДвП и Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г.). Въз основа на описаната нормативна рамка, относима към спорното правоотношение, първоинстанционният съд е достигнал до верния правен извод, че са обективирани предвидените по закон материалноправни предпоставки за издаване на обжалвания административен акт. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, наличен и установен пред решаващия съд с приложените към административната преписка писмени доказателства, с чието проявление възниква публичното право на административния орган при условията на обвързана компетентност да приложи ПАМ, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание, с цел да преустанови извършваното правонарушение. Поради това правният извод на АССГ за наличие на законоустановеното основание за прилагане на ПАМ е правилен. Неоснователен е доводът за неправилна преценка на решаващия съд относно съществуването на предпоставки за издаване на процесната заповед, мотивиран с твърдение, че две от общо осемте, описани в акта НП, не са влезли в законна сила. От данните по делото е несъмнено установено, че отразените в заповедта НП са връчени лично на касатора срещу подпис, поради което преценката на АССГ, че същите са породили правни последици е правилна и се споделя от настоящата инстанция. В хода на първоинстанционното производство административният орган е установил наличието на правнозначимите факти, с които мотивира взетото административно решение, като към преписката са представени доказателства за наличие на изискуемите се от закона материалноправни предпоставки за прилагане на ограничителната мярка. Съществуването на описаните в обстоятелствената част на заповедта за прилагане на ПАМ и индивидуализирани с номер и брой на отнетите контролни точки НП е безспорно, а с факта на влизането им в сила, наложените наказания са реализирани. При данните по делото съдът обосновано е счел, че посочените в заповедта НП съставляват годно основание за отнемане на отразените в съдържанието им общо 43 (10+6+3+4+4+7+5+4) контролни точки на касатора. След като в рамките на съдебното производство пред АССГ е проведено пълно и главно доказване на факта на загубена правоспособност на водач на МПС поради изчерпан лимит от контролни точки и бездействие по законовоустановеното задължение за връщане на СУМПС, възприетият правен резултат е правилен (Арг.: чл. 157, ал. 4 ЗДвП). Неоснователно е оплакването на касатора, че НП № 421/2011 г. и НП № 831/2008 г. не са му връчени, поради което и не могат да се приемат за влезли в законна сила. В конкретния казус това твърдение е фактически невярно, т. к. се опровергава от приложените на л. 40 и л. 41 копия на описаните постановления, съдържащи саморъчния му подпис. Независимо от това следва да се посочи, че при липсата на доказателства за отмяна на описаните в заповедта за прилагане на ограничителната мярка НП по реда на чл. 63 ЗАНН или за наличие на висящо съдебно производство по обжалването им, в качеството си на властнически актове, издадени от компетентен изпълнително-разпоредителен орган, същите са породили за адресата си определените наказателноправни последици (Арг.: чл. 6 от Наредбата). Доколкото връчването на постановленията е процесуален способ за уведомяване на дееца за наложените му санкции, то следва да се има предвид, че най-късно към датата на съобщаване на процесната заповед за прилагане на ПАМ, касаторът е известен за съществуването на актове за ангажиране на административнонаказателната му отговорност и е могъл да ги оспори, ако поддържа, че не са му връчени редовно. Законосъобразността на процедурата по връчване е пряко относима към допустимостта на жалбата срещу НП и в съдебно-административно производство по чл. 172, ал. 4 ЗДвП Върховният административен съд не би могъл да изземва компетентността на районния съд, като се произнася по спор между страните относно спазването й, респ. - относно наличието на процесуална предпоставка за провеждане на съдебно производство по Раздел пети, Глава трета ЗАНН. Именно поради това следва да се приеме, че след като в съдържанието на заповедта за прилагане на ПАМ са посочени съответните релевантни за приложението й НП и те са представени към преписката със съответните редовно извършени от страна на административния орган отметки за връчване и/или влизане в сила, направеното официално удостоверяване обвързва настоящата инстанция. От друга страна, с издаването на заповедта, адресатът е узнал за съществуването на описаните НП и е могъл да ги обжалва, позовавайки се на твърдяното нарушение по смисъла на чл. 59, ал. 2, вр. с чл. 58 ЗАНН. Обратната теза би провокирала умишленото бездействие на административнопривлеченото лице, изтичане на абсолютната давност по чл. 82, ал. 3 ЗАНН, а оттам и обективна невъзможност за изземване на СУМС, което не съответства на целта на закона. В този аспект защитната позиция на касатора за липса на материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 171, т. 4 ЗДвП за прилагане на ПАМ е неоснователна. В същия смисъл виж и мотивите на решението, постановено по адм. д. № 11975/12 г. от настоящия съдебен състав. На последно място - неоснователно е оплакването за неправилна преценка относно законосъобразността на приложената ПАМ с оглед неизпълнение на задължението на органа по чл. 5, ал. 3 от Наредба № Iз-139/2002 г., отм., бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г. (погрешно посочена в касационната жалба като Наредба Iз-1959/2007 г.), при действието на която се издадени две от НП. Уведомяването на водача по чл. 5, ал. 3 от Наредба № Iз-139/2002 г. (отм.) за отнемане на повече от 2/3 от предоставените му контролни точки, не е елемент от процедурата по налагане на ограничителната мярка, поради което неизпълнението на това задължение не засяга правото на защита в производството по чл. 171, т. 4 ЗДвП и съответно не съставлява основание за отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ. Съгласно приложимия към спора текст на чл. 7 от Наредба № Iз-1959/2007 г., информация за броя на наличните контролни точки се предоставя след подаване на заявление от водача на МПС и след заплащане на държавна такса. Видно от събраните по делото доказателства, такова заявление не е било подавано от касатора. Следва да се посочи още, че дори при действието на отменената Наредба (до 15.02.2008 г.) задължение по чл. 5, ал. 3 не е съществувало, т. к. към този момент касаторът е имал отнети общо 16 контролни точки (по НП № 124277/2007 г. и № 20063/29.01.2008 г.), т. е. не е бил достигнат изискуемият се праг от 2/3 за възникване на вмененото задължение на службата за отчет на водачите на моторни превозни средства при областната дирекция "Полиция", да изпрати на водача писмено съобщение (Арг.: чл. 5, ал. 3, вр. с ал. 1 от Наредба № Iз-139/2002 г. (отм.). Твърдението в касационната жалба, че решението е постановено при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка не следва да се обсъжда, т. к. непълнотата на доказателства не е касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209 АПК. Отделно от това, разпоредбата на чл. 220 АПК установява забрана за фактически установявания в касационната инстанция, като Върховният административен съд, както вече бе посочено по-горе, преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Административният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал, като при осъществяване на правораздавателната му дейност не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед липсата на релевираните касационни основания, решението следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,