Решение № 9856 от 3.11.2022 г. на ВАС, VII о.
ВАССедмо отделение03.11.2022 г.докладчик Юлия Раева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 2490 от 14.04.2022 г. по адм. д. 2391/2021 г. на Административен съд София-град в частта, с която е отменена т. 2 от акт 02.50-22/23.02.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление 2014-2020 г. и в частта, с която е отхвърлена жалбата на Министерството на правосъдието срещу т. 3, 4 и 5 от акт 02.50-22/23.02.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление 2014-2020 г., както и в частта на присъдените разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Министерството на правосъдието срещу т. 2 от акт 02.50-22/23.02.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление 2014-2020 г.
ОТМЕНЯ т. 3, 4 и 5 от акт 02.50-22/23.02.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление 2014-2020 г. и ИЗПРАЩА преписката в тази част на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да заплати разноски на Администрацията на Министерския съвет в размер на 607,76 лв. (шестстотин и седем лева и седемдесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА Администрацията на Министерския съвет да заплати разноски на Министерството на правосъдието в размер на 16,90 лв. (шестнадесет лева и деветдесет стотинки).
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА/п/ ЮЛИЯ РАЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две касационни жалби срещу Решение 2490 от 14.04.2022 г. по адм. д. 2391/2021 г. на Административен съд София-град. Първата е подадена от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Добро управление (ОПДУ) 2014-2020 г., който обжалва решението в частта му, с която се отменя негов акт 02.50-22/23.02.2021 г. в частта на отказа за верификация на сумата от 52 315,20 лева. Втората е подадена от Министерството на правосъдието срещу съдебното решение в частта му, с която се отхвърля жалбата на министерството срещу отказа за верификация на сумите от 20 764,80 лева, 171,35 лева, 428,40 лева и 694,18 лева.
В касационната жалба на административния орган има оплаквания, че решението в обжалваната от него част е неправилно поради нарушение на материалния закон. Изложени са доводи, че бенефициерът е следвало да приложи към искането за плащане документ, издаден от председателя на Държавна агенция Електронно управление (ДАЕУ), но същият не е представен в определения за това срок въпреки удължаването му от административния орган. По този начин е останало потвърдено само частичното съответствие на Единния регистър на вещите лица с приложимите нормативни актове. Иска се отмяна на решението в тази част и решаване на делото по същество, като съдът постанови решение за отхвърляне на жалбата на бенефициера срещу т. 2 от акта. Претендират се разноските по водене на делото.
В касационната жалба на Министерството на правосъдието се оспорват изводите на съда за недопустимост на разходите по т. 1, 3, 4 и 5 от отказа за верификация. Иска се отмяна на решението в тази част и решаване на делото по същество, като съдът отмени т. 1, 3, 4 и 5 от отказа. Претендират се разноските по водене на делото.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.
Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените в жалбата касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество касационната жалба на административния орган е основателна, а на бенефициера частично основателна.
Предмет на обжалване пред административния съд е акт 02.50-22/23.02.2021 г. на ръководителя на УО на ОПДУ в частта, с която е постановен отказ за верификация на разходи в общ размер на 74 373,93 лева по искане за окончателно плащане 6 от 06.11.2020 г., както следва:
- за сумата от 20 764,80 лева по т. 1 от акта на основание чл. 64, ал. 1, пр. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) по бюджетен ред I.2.1 Изграждане на единен регистър на вещите лица (дейност 2) поради започната процедура по администриране на нередност регистриран сигнал за нередност 266 от 16.02.2021 г.;
- за сумата от 52 315,20 лева по т. 2 от акта на основание чл. 64, ал. 1, пр. 1 ЗУСЕФСУ по бюджетен ред I.2.1 Изграждане на единен регистър на вещите лица (дейност 2) поради непредставен в срок документ по чл. 63, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ за пълно съответствие на Единния регистър на вещите лица със Закона за електронното управление и Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги;
- за сумата от 171,35 лева по т. 3 от акта на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ поради надхвърляне на предвидения бюджет по бюджетен ред V.13.1 Разходи за услуги за публичност и визуализация;
- за сумата 428,40 лева по т. 4 от акта на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ по бюджетен ред V.13.1 Разходи за услуги за публичност и визуализация материалите не са разпространени по предназначение съобразно заложените условия във формуляра за кандидатстване;
- за сумата от 694,18 лева по т. 5 от акта по бюджетен ред V.13.1 Разходи за услуги за публичност и визуализация, за които има ограничение съгласно Насоките за кандидатстване за допустим размер от 1 % от общите допустими разходи.
Съдът е отменил акта в частта по т. 2 с мотиви, че ръководителят на УО е постановил отказ, без да изчака изтичането на срока за отстраняване на несъответствията на регистъра, даден от председателя на ДАЕУ. В останалата част е отхвърлил жалбата, като е изложил мотиви, че не са налице основанията по чл. 146 АПК.
I. По касационната жалба на ръководителя на УО на ОПДУ.
Съдът неправилно е дал приоритет на срока за привеждане на регистъра в съответствие, даден от председателя на ДАЕУ, вместо на срока, даден от ръководителя на УО, който ръководи административното производство по верификация. Съгласно чл. 63, ал. 2, изр. 1 ЗУСЕФСУ за представяне на документите и разясненията по ал. 1 управляващият орган определя разумен срок, който не може да бъде по-дълъг от един месец. В случая страните не спорят, че на бенефициера е предоставен максималният допустим от закона срок за представяне на допълнителни документи. Извършена е също така проверка на място. В определения срок, както и при проверката на място бенефициерът не е представил доказателства за пълно съответствие на регистъра. До произнасянето на ръководителя на УО с процесния отказ бенефициерът е представил само документ за частично съответствие на регистъра писмо вх. 02.50-22/#6 от 15.02.2021 г. на председателя на ДАЕУ. Както правилно се посочва в административния акт, няма пречка бенефициерът да подаде ново искане за плащане след снабдяване с изискуемия документ, удостоверяващ пълното съответствие на регистъра с нормативната уредба. В случая се твърди издаването на такъв документ, но след постановяване на процесния отказ, поради което този документ е неотносим към настоящия спор и не следва да се обсъжда.
По изложените съображения съдебното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отменена т. 2 от акт 02.50-22/23.02.2021 г. на ръководителя на УО на ОПДУ и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на жалбата на министерството в тази част.
II. По касационната жалба на Министерството на правосъдието.
Съдебното решение е правилно в частта по т. 1 от отказа. При започната процедура по администриране на нередност е налице соченото от органа основание за отказ по чл. 64, ал. 1, пр. 2 ЗУСЕФСУ. В такъв случай съдът не е длъжен да извършва проверка относно осъществяването на състава на твърдяната от органа нередност, поради които доводите от касационната жалба в тази насока са неотносими и не следва да бъдат обсъждани.
Неправилно е обаче съдебното решение в частта на т. 3, 4 и 5 от отказа. В тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон. Отказът в посочените точки касае една и съща фактура за разходи по един и същи бюджетен ред фактура 0000004400 от 12.06.2020 г. по бюджетен ред V.13.1 Разходи за услуги за публичност и визуализация. За част от разходите по посочената фактура административният орган в т. 3 приема, че надхвърлят предвидения бюджет, а за друга част в т. 4 приема, че закупените с тях материали не са разпространени по предназначение, без да става ясно как е извършил изчислението на сумата в отделните точки и въз основа на какви доказателства. Допълнително за т. 4 касационната инстанция счита за необходимо да отбележи, че тази точка според обстоятелствената част на акта касае разходи по дейност 1 и дейност 2 от проекта. Относно дейност 1 органът е установил, че бенефициерът е раздал 24 бр. материали (химикал и пад): 10 на встъпителна пресконференция и 14 на заключителна пресконференция. Относно дискусията по дейност 1 органът е приел, че няма доказателства, че е проведена, а бенефициерът твърди, че е проведена дистанционно поради пандемичната обстановка. Относно дейност 2 и в частност обученията на 14.05. и 15.05.2019 г. в акта има констатация, че са обучени 36 души от целевата група, 1 обучен от МП не е от целевата група на потребителите. Относно обучението на 26.11.2019 г. органът е приел, че няма доказателства, че е проведено. Като краен резултат органът е посочил, че допустимите разходи са за 60 бр. материали, раздадени на участниците от целевите групи, а останалите разходи в размер на 428,40 лева. са недопустими, т.е. актът съдържа мотиви само в благоприятната си част, а не и в частта, която засяга неблагоприятно правната сфера на бенефициера, в резултат на което са останали неизяснени относимите факти и обстоятелства към отказа на сумата по т. 4. В административния акт не се съдържат данни на кои дати са били мероприятията по дейност 1, в какво се състоят, какви са техните целеви групи, колко участници са предвидени и колко са реално участвали, какви мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19 са били действащи към планираната дата на провеждането на мероприятията и дали тези мерки имат правно значение при преценка на допустимостта на разходите. За дейност 2 са посочени само датите на обученията, като не става ясно дали отказът е мотивиран само въз основа на констатацията за непроведено обучение през месец ноември 2019 г. или органът счита, че и предходните обучения са частично неизпълнени. В действителност актът съдържа мотиви само как е изчислена сумата на допустимите разходи по тази точка това са разходите за 60 бр. химикалки и 60 броя падове, а относно размера на недопустимите разходи не става ясно по какъв начин е изчислен общият им размер, посочен в т. 4 от акта. Неизясняването на горните въпроси от фактическа страна препятства проверката на материалната законосъобразност на акта в тази част, поради което съдът не следва да обсъжда дали соченото от органа правно основание за недопустимост на разходите съответства на материалния закон.
Незаконосъобразността на акта в частта му по т. 3 и 4 води до незаконосъобразност на същия и в частта по т. 5, тъй като стойността на разходите за услуги за публичност и визуализация е обусловен от размера на общите допустими разходи. За т. 5 допълнително следва да се отбележи, че правното основание е непълно посочено, тъй като органът основава изводът си за недопустимост на разходите само на Насоките за кандидатстване, без да конкретизира коя точно хипотеза от ЗУСЕФСУ за недопустимост на разходите е налице.
По горните съображения решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу т. 3, 4 и 5 от акта, е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго за отмяна на акта в частта по т. 3, 4 и 5 и изпращане на преписката на административния орган в същата част за ново произнасяне със горните задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на министерството срещу т. 1 от акта, е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото претенциите и на двете страни за разноски са частично основателни. От Министерството на правосъдието са представени доказателства за разноски за държавна такса в размер на 595 лв. за първата инстанция и 176,47 лв. за касационната инстанция. От административния орган са представени доказателства за платена държавна такса в размер на 595 лв. за касационната инстанция, но при присъждането на разноските съдът ще вземе предвид сумата от 418,52 лв., която е била дължимата държавна такса за подаване на касационна жалба съгласно правилото на чл. 27, ал. 6 ЗУСЕФСУ и размера на материалния интерес от 52 315,20 лв. в частта на касационното обжалване от административния орган. При изчислението на разноските за юрисконсултско възнаграждение, претендирано и от двете страни, съдът ще вземе като основа по 100 лв. на инстанция за всяка от двете страни съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. След пресмятане на дължимите разноски съдът следва да присъди разноски за двете съдебни инстанции в полза на Администрацията на Министерския съвет в размер на 607,76 лв., а в полза на Министерството на правосъдието в размер на 16,90 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,