Решение № 9990 от 25.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3931/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/). Образувано е по касационна жалба на "Тандем 1" ЕООД, подадена чрез процесуалния му представител адв. Увалиев, срещу Решение 847 от 08.02.2024 г., постановено по адм. дело 6129/2023 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жабата на дружеството против Решение 32-188909 от 19.05.2023 г. към митническа декларация (МД) с MRN 20BG001008019451R4 от 16.04.2020 г., издадено от Директора на Териториална Дирекция /ТД/ Митница Бургас при Агенция "Митници" и е осъден касаторът за разноски. В касационната жалба са наведени доводи за наличието на отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са съображения, че по делото липсва заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл. 47 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 84, ал.1, т. 1 от ЗМ. Поддържа се, че получената от канадските митнически власти информация за износа на процесното МПС не представлява надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ, доколкото същата не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена последната, т.е. не е установено от ответника на какви доказателства се основава информацията посочена при деклариране на износа, съответно, че действителната договорена стойност и платена цена на стоката е тази посочена при деклариране на износа. Твърди се неправилност на преценката на съда относно обосноваността на съмненията на митническия орган по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, относно липсата на доказателства за извършването на проверките във връзка с методите по чл. 74, § 2 от МКС и досежно прилагането на метода, регламентиран в чл. 74, § 3 от МКС. Претендира се отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени решението на митническия орган и да му се присъдят разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на ТД Митница Бургас, чрез процесуалния си представител юрк. Стойкова, оспорва същата като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмено становище. Иска да бъде оставено в сила обжалваното решение и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за процесуална допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка на наведените в касационната жалба доводи, доказателствата по делото, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, разгледана по съществото, основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е била законосъобразността на Решение 32-188909 от 19.05.2023 г. на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, с което в резултат на извършен последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ е отказано да бъде приета декларираната митническа стойност на стоката по митническа декларация от 16.04.2020 г., на основание методът, визиран в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е определена нова такава в размер на 3 529, 22 лева, в резултат на което е коригирана митническата декларация и са установени суми за досъбиране: мито - 232,92 лева и ДДС 512,43 лева, или общо 745,35 лева за доплащане, ведно с лихвата за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.114 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. Първостепенният съд е установил следната релевантна за спора фактическа обстановка: На 16.04.2020 г. Тандем 1 ЕООД декларира при режим на допускане за свободно обращение лек автомобил, употребяван, катастрофира, марка: Mazda, модел: 3, тип: 3, първа рег.: 01/01/2016 г., цвят: 0, обем: 2000, д-л: няма данни, шаси: 3MZBM1L79GM296250. 3a стоката е посочено: В ел. д. 5/14 Код на държавата на изпращане/износ - Канада В ел.д. 4/1 Условие на доставка - CFR - Стойност и навло; В ел.д. 6/14 ,JKod на стоката код по Комбинираната номенклатура "/ 6/15 Код на стоката код по ТАРИК - 8703 23 90; В ел.д. 4/16 Метод за определяне на стойността - 6 - Стойност, основана на наличните данни - ""авариен метод"" (чл.74, параграф 3 от Кодекса); В ел.д. 4/14 Цена на стоката - 1200.00; В ел.д. 4/10 Валута - BGN. В ел.д. 7/10 Идентификационен номер на контейнера - BMOU6879603. С писмо per. 32-441111/16.12.2022г. на ЦМУ от канадските митнически власти - Canada Border Services Agency е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС. В тази връзка на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническите органи са осъществили последващ контрол след вдигане на стоката с цел проверка на точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация. От предоставената износна декларация от канадската митническа администрация в електронен формат се установява, че декларираната стойност на автомобила от канадския износител е в размер на 2290 CAD. Последвало е изискване на доказателства в потвърждение на декларираната цена от страна на жалбоподателя като техническо състояние на превозното средство към датата на митническото оформяне, снимки на автомобила, отразяващи състоянието му към датата на декларирането му пред митническите органи, както и фактури за ремонтни дейности и всякаква друга информация и документи към автомобила. В отговор Тандем 1 ЕООД е ангажирал допълнителни документи- фактура от 16.01.2020г. и банково извлечение от 28.01.2020г., като след анализа им митническите власти са формирали извод, че посоченото във фактурата плащане Prepayment е частичнo. Със съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 с per. 32- 142739/12.04.2023 г. дружеството жалбоподател е било уведомено за мотивите на предстоящото неблагоприятно за него решение, вкл. и за причините и доказателствата въз основа са възникнали основателните съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение. В отговор Тандем 1 ЕООД е изразило несъгласие във връзка с установения за досъбиране размер на вносно мито и ДДС, като е изложило съображения, че плащането по фактура RA- Е20011613/16.01.2020г. е изцяло авансово и представлявало цялата покупна цена. Мотивирайки се с обстоятелството, че от представените документи се установява, че плащането по процесната фактура е извършено след издаването й, също и че не са представени безспорни доказателства в подкрепа на декларираните данни за стойността на автомобила и условието за плащане по приложената фактура е било посочено като Prepayment, което не съответствало на предоставената допълнителна информация, съгласно която извършеното плащане е след издаване на фактурата, митническите власти са счели, че съмненията им не са отпаднали, не са приели декларираната митническа стойност. Митническият орган е констатирал, че същата е невъзможно да се определи по реда на чл. 70, § 1 от МКС и е пристъпил към определянето й по реда на чл. 74, § 2 от същия кодекс. Изложени са в решението мотиви за това, че във връзка с чл. 74, § 2, б. а) и б. б) от МКС и предвид спецификата на внесената стока е невъзможно откриването на данни за идентични или сходни стоки в националната база данни, с която разполага. Относно метода по б. в) са изложени мотиви, че е неприложим, тъй като липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, а методът по б. г) е неприложим, тъй като не е предоставена информация от вносителя за себестойността на производителя на автомобила. В решението е посочено, че митническата стойност на стоката следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение, въз основа на предоставената информация в рамките на административното сътрудничество таблици с данни и износна декларация от канадските митнически власти, разходи за транспорт до и в рамките на ЕС, към която са прибавени и декларираните по МД стойности на разходите за транспорт. При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл .19, ал. 7 във вр. с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), в административно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за съответствието му с материалния закон, тъй като съмненията на митническия орган относно неправилното деклариране на митническата стойност според него са обосновани от събраните данни. Съдът е възприел и мотивите на органа за неприложимост на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74, § 2 от МКС. Не е ценил оценителския доклад за определяне на пазарна стойност на лекия автомобил, като е изложил мотиви, че е непълен. С оглед на невъзможността за определяне на митническата стойност по методите, регламентирани в чл. 74, § 2 от МКС, същата законосъобразно е определена на основание чл. 74, § 3 от МКС въз основа на представена обобщена информация за износ лекия автомобил- а именно декларираната стойност на лекия автомобил при износа. Като резултат е отхвърлена жалбата на Тандем 1 ЕООД против Решението на Директора на ТД Митница Бургас. Доводите на касатора за неправилност на така постановеното от административния съд решение са за неправилност на преценката на съда относно: липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила; за доказаност на основателни съмнения и неотпадането им след изпълнение на законоустановената процедура по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение; за справяне с доказателствената тежест за установяване изключване в тяхната последователност на методите по чл. 74, § 2 от МКС и относно правилното прилагане на метода, регламентиран в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Настоящият касационен състав възприема така постановеното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Всъщност спорът между страните се концентрира върху отговора на четири въпроса спазени ли са административно производствените правила при издаването на оспорения индивидуален административен акт, обосновали ли са митническите органи основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, доказали ли са изключването на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по някой от методите, дефинирани в чл. 74 § 2 от МКС, като предпоставка за определянето й по метода в чл. 74 § 3 от същия Кодекс и спазили ли са правилата на чл. 144 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения внос на база налични данни на територията на Съюза. В този порядък неоснователен е доводът на касатора за неправилност на първоинстанционното решение в частта му, в която е прието, че в административното производство по издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Несъстоятелно е наведеното от касатора възражение досежно липсата на заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол. Оспореното решение е издадено след извършена последваща /повторна/ проверка на декларацията на вносителя по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, а именно проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията и на придружаващите я документи. В случая, видно от съдържанието на документите по преписката и извършените от митническите органи действия, се обосновава извод, че се касае за последваща проверка по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, при която законодателят не е поставил изискването за издаване на нарочна заповед за възлагане на този вид проверка, изготвянето на доклад с определени реквизити, както и предварително уведомяване на вносителя за предприетата проверка. Следва да се посочи, че жалбоподателят е получил възможност да участва в административното производство, ангажирал е доказателства и правото му на защита не е нарушено. На следващо място безспорно както нееднократно се излага в съдебната практика, а и не се оспорва от никоя от страните в процеса, съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения, дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446). Категорично тежестта за доказване наличието на основателни съмнения, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност, е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от цитираното решение на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). В този порядък настоящият касационен състав преценява като правилен извода на административния съд за наличието на доказателства за основателност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност по разглежданите МД не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Информацията, предоставена от канадската митница е за декларирана в износната МД цена за процесния автомобил, която значително надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактура, както това е анализирано и от първостепенния съд, чиито фактически установявания на практика в тази им част следва тези на митническия орган. Информацията е предоставена въз основа на Споразумението между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област. Според чл. 7 Митническите органи си оказват взаимопомощ при искане или по своя инициатива, като предоставят подходящи сведения, допринасящи за осигуряване на правилното прилагане на митническото законодателство, както и за предотвратяване, разследване и борба с операциите, които го нарушават, а според чл. 11, § 1 Запитаният орган предава съответните сведения на запитващия орган под формата на документи, заверени копия, доклади или електронни версии на такива документи. Едновременно с това се предоставя всяка информация, имаща отношение към тълкуването или използването на тези данни, като съгласно чл. 16, § 3 получената по силата на това споразумение информация може да се използва при съдебни и административни производства. Тук е мястото да се посочи и че действително писмата от Канадските митнически служби са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съответно съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Но не така стоят нещата с т.нар. декларация за износ, която безспорно съставлява частен, а не официален, документ, като отделно не е установено по никакъв начин на какви доказателства се основава информацията посочена в същата, респективно, че това е действителната договорена стойност и платена цена на автомобила, както неправилно е приел първостепенния съд. Или макар и цената, декларирана в декларацията за експорт, да не може да бъде възприета безрезервно, като действително платена или подлежаща на плащане цена по смисъла на чл. 70 от МКС, също така не може да бъде прието и че не обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 от МКС. Или следва не могат да се споделят оплакванията в касационната жалба, че необосновано и неправилно, първостепенният съд е приел, че митническите органи са обосновали, а и доказали, основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. На трето място, принципно правилно първостепенният съд е приел, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74 от него, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.). Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните, предвидени в чл. 74 МКС методи за определяне на митническата стойност, принципно правилно първостепенният съд е приел и че митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В този контекст, с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа, митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от цитираното по-горе решение по делото FAWKES по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Най-сетне задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (виж в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). При данните по делото и по третия формулиран като спорен въпрос между страните в процеса, не могат да се споделят доводите на касатора за необоснованост и неправилност на изводите на първостепенния съд за справяне от страна на митническите органи с така възложената им доказателствена тежест. На първо място ясна и точна е мотивировката в оспореното Решение, че всеки един от методите по чл. 74, § 2, б. а и б.б от МКС е изключен на база надлежна проверка в базата данни, с която разполагат националните митнически органи по смисъла на горецитираната практиката на СЕС, при което е установена невъзможност, по начина, по който се извършва описание на стоките в МД по вноса, в съвкупност с конкретните идентифициращи процесните мотоциклети белези, да бъдат установени данни за осъществен внос на идентични, съответно сходни стоки, по смисъла на легалните определения, дадени в чл. 1, § 1, съответно т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, за да се стигне до правилното прилагане на посочените методите така както е разписана в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Съответно приложението на чл. 74, § 2, б. в и б.г от МКС са изключени също с твърдения, че митническите органи на практика не разполагат и не могат да набавят необходимата им за тяхното приложение информация, вкл. и на ниво ЕС. Или в конкретиката на казуса от страна на административния орган са изложени твърдения за отрицателни факти, поради което и не може да се приеме, че в негова доказателствена тежест е да ги установи. Напротив жалбоподателят, в качеството му на лице, което черпи благоприятни за себе си правни последици от твърдяния от него положителен факт от обективната действителност, по правилото както на чл. 170 от АПК, така и на общото такова на чл. 154 от ГПК, е следвало да докаже, че във въпросната национална база данни е налична информация, която да позволи да бъде приложен някой от методите по чл. 74, § 2 от МКС. Следва да се отбележи, че по делото не се е поддържало твърдение, че митническият орган не е извършил необходимата проверка и анализ на данните, за да е било необходимо доказването на този именно факт от негова страна. На следващо място обаче, следва напълно да бъдат споделени доводите на касатора, относно неправилното приложени на метода по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и относимата към прилагането им практика на СЕС. Според чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен Резервен метод, при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В случая е приложен методът по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение. В изпълнение на задължението за мотивираност на административния акт на митническия орган, припомнено в цитираната по-горе практика на СЕС, административният орган е изпълнил задължението си да изложи в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение (вж. в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 45). Така Директора на ТД "Митница Бургас" излага съображения, че митническата стойност следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с налични данни в Съюза, констатирани в предоставената информация от канадските митнически власти, и като краен резултат за разглеждания употребяван автомобил МОС е определена в размера на посочената продажна стойност в износната декларация, към която са прибавени и разходи за транспорт до РБългария. Или по начина по-който е определена коментираната МОС, всъщност се достига до извода, че митническият орган е приложил не методът по чл. 74, § 3 от МКС, а основният такъв по чл. 70 от Кодекса, но след като вече е отрекъл възможността за неговото прилагане. Следва да се отбележи, че вече бе отхвърлена тезата че ответникът по касация е доказал посочената в износната декларация стойност да е именно договорната стойност за целите на вноса на процесния автомобил, по смисъла на чл. 70 от МКС, при липсата на каквито и да било други събрани доказателства относно това. Както е приемано в съдебната практика касае се за данни, декларирани от декларатор в подадената от него декларация, която в тази си част не представлява официален, а частен документ, и при липсата на предоставен по линията на осъщественото международно сътрудничество било то други подкрепящи декларирането доказателства, било то официален документ, който да удостоверява извършени пред него и от него действия, имащ обвързваща съда доказателствена сила по отношение на удостоверените факти и обстоятелства, няма как да се приеме за доказана тезата на митническия орган (в този смисъл например Решение 2447 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. 5885/2014 г., I о., Решение 4371 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. 8563/2014 г., I о., Решение 1883 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. 14760/2014 г., VIII о. и др.). Отделно от това макар не може да се приеме тезата че в случая е изпълнено разрешението, дадено с Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55, а именно че посочените в експортната декларация продажна стойност, всъщност би могла да бъде приравнена на налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че както е разяснено в същото Решение на СЕС, Митническият кодекс на Общността се основава на система на деклариране, за да се ограничат, доколкото е възможно, митническите формалности и проверки, като същевременно се предотвратят измамите или нередностите, които могат да нанесат вреди на бюджета на Съюза (решение от 9 юли 2020 г., Unipack, C-391/19, EU:C:2020:547, т. 22), и че митническите стойности, определени чрез прилагане на тази разпоредба (чл. 31, § 1 от МКО, на която съответства чл. 74, § 3 от МКС, както бе разяснено по-горе бел.моя), трябва в максимално възможната степен да се основава на по-рано определяни митнически стойности, в който смисъл методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да бъдат описаните в членове 29 30, параграф 2 от Кодекса, но че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи е в съответствие с целите и разпоредбите на член 31, параграф 2 от посочения кодекс. Аналогично и сега действащият Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изисква на първо място При определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности (§ 1), и едва когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, да се използват други подходящи методи (§ 2), при съблюдаване и дефинираните пак там ограничения. Достига се до извода, че във всички случаи, и при определянето на МОС по т.нар. резервен метод по чл. 74, § 3 от МКС, остойностяването преди всичко следва да се основава на по-рано определени митнически стойности при внос на стоки на територията на ЕС, каквито не са използваните данни от износните декларации. В случаи като процесния, в които с оглед специфични характеристики на декларираните стоки, логично е да се приеме за доказано, че е невъзможно да се открие в митническата система по вноса информация за внос на идентични и/или сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, но не може да се приеме, че липсват каквито и да било данни за внос на стоки със сходни параметри (марка, модел, мощност, година на производство, страна на произход, страна на вноса и прочие, вкл. употребяван, катастрофирал, с повреди), които да бъдат използвани за нуждите на прилагане на метода по чл. 74, § 3 от МКС, при съблюдаване правилото за разумна гъвкавост (коригиране на стойността съобразно установените различия в състоянието и/или характеристиките на стоките). Няма пречка, според настоящият касационен състав, за тези нужди да бъдат използвани и експертни знания в съответната област, разбира се при съблюдаване и ограниченията в чл. 144, § 2, б. а до ж от Регламента за изпълнение. Разбира се нищо от това не е сторено в хода на административното производство, в резултат на което не могат да се споделят изводите на първостепенния съд, че административният орган е доказал правилното приложение на метода по чл. 74, § 3 от МКС. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че митническият орган неправилно е приложил методът по на чл. 74 § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което е достатъчно основание за да се възприеме незаконосъобразността на издадения от него административен акт. Като е достигнал до различен правен извод, първостепенният съд е постановил неправилно решение, несъответно на материалноправните норми, което следва да бъде отменено, като спорът се разреши по същество и се отмени оспоренотж Решение на Директора на ТД Митница Бургас като незаконосъобразно. Изходът на спора влече незаконосъобразността на съдебния акт и в частта му за разноските. На касатора се дължат сторените разноски за двете съдебни инстанция, представляващи внесените държавни такси в размер общо на 78 лева, при липсата на доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, Върховният административен съд в състав на осмо отделение