Решение № 7464 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9809/2024 г.
ВАСШесто отделение07.07.2025 г.докладчик т Тодор Тодоров
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 13172/29.07.2024 г. по адм. дело 1738/2024 г. на Административен съд София град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Националната електрическа компания, ЕАД Предприятие Язовири и каскади, гр. София срещу констативен акт КА-ПБЗН-КНО-9-1/24.03.2022 г., издаден от инспектор Защита на населението в Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението гр. Кюстендил.
ОСЪЖДА Националната електрическа компания, ЕАД Предприятие Язовири и каскади, гр. София да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 270,00 (двеста и седемдесет) лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА/п/ БОЙКА ТАБАКОВА
Мотиви
Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на инспектор по Защита на населението (ЗН) в Регионална дирекция (РД) Пожарна безопасност и защита на населението (ПБЗН), гр. Кюстендил към Министерството на вътрешните работи (МВР) против решение 13172/29.07.2024 г. по адм. дело 1738/2024 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.87 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно и непълно обсъждане на събраните по делото доказателства и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, Националната електрическа компания, ЕАД Предприятие Язовири и каскади, гр. София, чрез юрисконсулт С. Илиева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение 13172/29.07.2024 г. по адм. дело 1738/2024 г. Административен съд София град е прогласил нищожността на констативен акт КА-ПБЗН-КНО-9-1/24.03.2022 г., издаден от инспектор Защита на населението в Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението гр. Кюстендил. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че оспореният акт следва да бъде прогласен за нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган и има невъзможен адресат. Посочил е, че по делото не са ангажирани доказателства, че към 24.03.2022 г. оспореният констативен акт е издаден от компетентен орган и в пределите на предоставените му материалноправни правомощия. Изтъкнал е, че няма данни, че именно на инспектора, издал акта е възложено да осъществява проверка на язовир Карагьол. Като допълнително основание за нищожността на процесния акт, административният съд е посочил тежко опорочена форма, от която не може да се установи спрямо кого са разпоредени предписанията. Отбелязал е, че Предприятие Язовири и каскади към НЕК ЕАД няма юридическа самостоятелност и не може да е субект спрямо когото да се възлагат задължения и издават административни актове, респективно да се търси отговорност за неизпълнение на такива. Решението е неправилно. Административният съд е сезиран с жалба вх. 4454/02.02.2024 г. срещу констативен акт КА-ПБЗН-КНО-9-1/24.03.2022 г., издаден от инспектор Защита на населението в Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението гр. Кюстендил. Развити са само доводи за нищожност на оспорения акт. Макар и подадена две години след издаването на акта жалбата е процесуално допустима по аргумент от чл.149, ал.5 АПК, съгласно който административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. При проверка валидността на акта, административният съд е допуснал неточности във възприемането на фактите, техния анализ и е приложил неточно материалния закон. Изводите му, че оспореният акт следва да бъде прогласен за нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган и има невъзможен адресат са необосновани. Актът е издаден от компетентен орган на основание чл. 89, ал. 1 ЗЗБ. Приложените по преписката заповеди за оправомощаване - Заповед 8121з-1393/16.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед 8121з-812/17.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед 1983з-103/21.02.2017 г. на главен комисар на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението и Заповед 1152з-48/31.01.2024 г. на комисар Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - Кюстендил, както и приложения списък на обектите (с.49 и сл.), подлежащи на контрол, установяват материалната компетентност на длъжностното лице - инспектор Защита на населението в Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението гр. Кюстендил. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗБ, контролът по спазването на закона се осъществява от министъра на вътрешните работи и от оправомощени от него длъжностни лица, които при изпълнение на своите функции дават предписания чл. 89, ал. 1 ЗЗБ. Задължението за изграждане и поддържане на локални системи за оповестяване за осигуряване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението, е нормативно установено в чл. 35, ал. 3, т. 5 ЗЗБ и е в тежест на юридическите лица и еднолични търговци, собственици и ползватели, осъществяващи дейност в обекти, представляващи строежи по чл.137, ал.1, т.1, буква г или д от Закона за устройство на територията, която представлява опасност за възникване на бедствие и са разработили авариен план на обекта чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗЗБ. Именно в изпълнение на провомощията си да следи за спазване на изискванията на ЗЗБ, длъжностното лице е извършило проверка на обект класифициран от първа степен на потенциална опасност, като с оспорения акт е констатирал неизпълнение на изискването на чл. 35, ал. 3, т. 5 ЗЗБ и на основание чл. 89, ал. 1 от ЗЗБ е дал предписание за отстраняването му. В съответствие с правомощията си по чл. 35, ал. 3, т. 5 ЗЗБ, органът е адресирал акта до "лицата по ал. 1" в случая ЮЛ представило разработен авариен план със съдържанието по чл. 35, ал. 1 ЗЗБ за язовир "Карагьол" приложен към делото. Дали стопанисването на язовир "Карагьол" е предоставено на "НЕК" ЕАД по законоустановения ред или не, е обстоятелство което е ирелевантно за преценката по настоящото дело. Обсъждането на персоналитета на структурата от НЕК ЕАД - Предприятие Язовири и каскади е неиздържано. Независимо, че в определение 2556/08.03.2024 г. съдът е действал процесуално незаконосъобразно, конституирайки като жалбоподател по делото неперсонифицирания субект - Предприятие Язовири и каскади (което би обусловило недопустимост на съдебния акт), той е отстранил този свой пропуск като в последващите си процесуални действия по призоваване на страните и участието на същите в проведените съдебни заседания производството е протекло с надлежните страни и обжалваното съдебно решение не е недопустимо. Актът е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му за контрол по спазване на изискванията на ЗЗБ. Не са налице съществени нарушения на формата до степен, че да мотивират извод за нищожност посочени са фактическите и правни основания за издаване на акта. Последният съдържа ясна разпоредителна част, която съответства на изложените обстоятелства. Ирелевантни за настоящото производство са пороците, обуславящи унищожаемост на оспорения акт във връзка с наведени доводи за нарушения на административнопроизводствените правила, неточно прилагане на материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, тъй като правото за тяхното оспорване е преклудирано. Досежно всички основания по чл.146 АПК, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд не констатира пороци, детерминиращи нищожност. По изложените съображения атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено като неправилно. Делото е изяснено от фактическа страна и предприетото оспорване следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на спора административният орган има право на претендираните разноски, които възлизат на сумата от 270,00 лева, от която 70,00 лева, платена държавна такса за касационната инстанция и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 143, ал.3 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение