Решение № 7384 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14613/2011 г.

Решение № 7384 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14613/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 237 във връзка с чл. 239, т. 2 и 5 от АПК, образувано по искане за отмяна на "Медик д-р Матиас Раф", подадено от пълномощник и процесуален представител адв. Банкова на влязло в сила решение № 4270/25.03.2011 г. по адм. д. 16103/10 г. на Върховен административен съд, пето отделение. С доводи за ненадлежно връчване на съобщението за изготвяне и обжалване на оспореното по съдебен ред решение № 57/14.02.2006 г. на председателя на Патентно ведомство се претендира наличие на основанията за отмяна по т. 5 и т. 2, чл. 239 АПК. Твърди се, че съществено е нарушено правото на защита на молителя в касационното производство, тъй като решението на СГС е обезсилено и производството прекратено, при незачитане обстоятелствата по връчване на съобщението на Патентно ведомство на неустановено лице, различно от пълномощника на "Медик д-р Матиас Раф". В тази връзка се твърди и наличието на основанието по т. 2 - сезиране на прокуратурата за установяване на "престъпно действие" при оформяне на съобщението като надлежно връчено. Ответникът "Еуросток" ЕООД, чрез адв. Божинова излага становище за неоснователност на искането за отмяна, с подробни съображения в писмено възражение. Ответникът Патентно ведомство не ангажира становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени данните по делото, намира молбата за отмяна на влязло в сила решение за процесуално допустима като подадена в срок, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: С решение № 4270/25.03.2011 г. по адм. д. 16103/10 г. на Върховен административен съд, пето отделение е обезсилено подложеното на касационен контрол решение от 22.10.2010 г. по адм. д. № 279/2007 г. на Софийски градски съд, АО, като жалбата на "Медик д-р Матиас Раф" срещу решение № 57/14.02.2006 г. на председателя на Патентно ведомство е оставена без разглеждане и производството е прекратено. Решението е мотивирано с недопустимост на производството, поради просрочие на жалбата и ненадлежно произнасяне по възстановяване на срока от Патентно ведомство по чл. 48 и чл. 50 от ЗМГО във връзка с чл. 40 от ЗАП (отм.) и чл. 39, ал. 2 от ГПК (отм.). Първото основание за отмяна, визирано в искането е това по чл. 239, т. 2 АПК, като молителя се позовава на образувано производство по установяване извършителя на престъпното деяние - оформяне на съобщението с подпис на получател - пълномощника на "Медик д-р Матиас Раф" по преписка № 19344 от 2007 г. Съгласно чл. 239, т. 2 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото, т. е. изисква се съществуването на съдебно установяване на престъпни обстоятелства, произтичащи от действия на страната или неин представител, от чл. на състава на съда или неистинност на показанията на свидетелите или на заключенията на вещите лица, върху които е основан актът, която хипотеза в случая не е налице. Въпреки дадената на молителя възможност и издадено съдебно удостоверение не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията по т. 2, чл. 239 АПК. Освен това дори не се твърди установяването на такива по надлежния съдебен ред. С оглед на това искането за отмяна на това основание се явява неоснователно. Неоснователно е и искането на предявеното второ основание по т. 5, чл. 239 АПК, тъй като твърдяното "невръчване" на молителя на съобщението за изготвяне на оспореното пред СГС решение на Патентно ведомство не се установява по делото, а атакуваното по реда на отмяната решение е мотивирано с ненадлежно възстановяване на срока за обжалване от Патентно ведомство и неподаване от "Медик д-р Матиас Раф" на жалба, дори и в хипотезата на просрочие, с оглед процедурата по чл. 48 и чл. 50 от ЗМГО във връзка с чл. 40 от ЗАП (отм.) и чл. 39, ал. 2 от ГПК (отм.). Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК визира няколко хипотези на отмяна на влязло в сила решение, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав -1. когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или 2.не е била надлежно представлявана, или 3.когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В конкретния случая не е налице нито една от визираните хипотези, поради което искането за отмяна се явява неоснователно. Доводите по молбата за отмяна касаещи съдебната практика досежно производството по възстановяване на срок за обжалване не следва да се обсъждат, тъй като са относими в касационно производство, а не съставляват основание по чл. 239 АПК. Предвид изложеното и тъй като не са налице предпоставките на чл. 239, т. 2 и 5 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение на ВАС молбата за отмяна, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав