Решение № 7100 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6769/2015 г.

ВАСI отделение14.06.2016 г.докладчик Фани Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2318/6.04.2015 г. на Административен съд - София-град, по административно дело № 2965 по описа за 2013 г. ОСЪЖДА "Е." ЕООД, гр. С., ул. "Д."..№..., ет. ... да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2050/ две хиляди и петдесет/ лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7100 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6769/2015 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е образувано по касационна жалба на "Е." ЕООД, гр. С., ул. "Д."..№..., ет. ... против решение № 2318/6.04.2015 г. на Административен съд - София-град, по административно дело № 2965 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт (РА) № 2021201121/31.05.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-С., в частта потвърдена от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - С. при ЦУ на НАП/сега - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ с Решение № 2807/27.11.2012 г., за установените задължения по ЗДДС във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Б." ЕООД, без издадените в данъчен период м. 06.2009 г., "П. х. 2008" ЕООД и "П. и. 2009" ЕООД, за периодите, потвърдени при административното обжалване м. 02.2009 г., м. 12.2009 г., м. 03.2010 г., м. 04.201 г. и м. 11.2010 г. Изложени са твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, иска се отмяната му, уважаване на жалбата и присъждане на разноски.

Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-С. чрез юрк. М. оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

В хода на ревизията, при оспорена реалност на доставки по фактури, издадени през ревизираните периоди от доставчиците "Б." ЕООД, "П. х. 2008" ЕООД и "П. и. 2009" ЕООД по изпратени искания от проверяващия орган, доставчиците не са представили изисканите им по реда на ДОПК доказателства относно извършване на реални доставки по смисъла на ЗДДС, документирани с издадените фактури, при което ревизиращите органи са приели, че не е изяснено фактическото осъществяване на доставките, тяхното осчетоводяване, извършено плащане между контрахентите, кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците. Установено е от ревизията също така, че всички дружества са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на орган по приходите. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 129 679,29 лв. за периодите м. 02.2009 г., м. 06.2009 г., м. 12.2009 г., м. 03.2010 г., м. 04.2010 г. и м. 11.2010 г. и е определена лихва за забава.

В хода на обжалването пред ДД "ОУИ"-С., жалбата е била частично уважена по отношение на доставки от "Б." ЕООД за д. п. м. 06.2009 г. за отказан данъчен кредит в размер на 56 000 лв. и съответните лихви за забава и в тази част преписката е върната за нова ревизия.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА в потвърдената част.

Съдът е указал доказателствената тежест на жалбоподателя, допуснал е исканата от него експертиза и гласни доказателства, но такива не са ангажирани заради процесуалното му бездействие. Съдът е дал възможност за процесуална активност на жалбоподателя с едно отлагане на делото, но и в проведеното второ съдебно заседание, в отсъствие на жалбоподателя, при непредставени други доказателства, извън тези по административната преписка, съдът е формирал изводите си анализирайки същите и констатациите в РД, РА и решението на решаващия административен орган.

По доставчици и фактури, изводите в обжалваното решение са както следва:

  • от доставчик "Б." ЕООД са издадени: фактура № 126/10.02.2009 г. с данъчна основа 55 500 лв. и начислен ДДС 11 100 лв. с предмет на доставката "логистика и техническа помощ при подготовка на документи за оферта съгласно договор от 1.01.2009 г.", фактура № 143/30.03.2010 г. с предмет "наем на персонал м. 01-03.2010 г.", фактура № 144/29.04.2010 г. с данъчна основа 43 250 лв. и начислен ДДС 8 650 лв. с предмет на доставката "посреднически услуги", фактури № 2...10/5.11.2010 г., 2.. 13/16.11.2010, 2...14/22.11.2010 г., 2.. 17/30.11.2010 г. с предмет на доставката "СМР по договор за оранжерия". Съдът е изследва всички доказателства, свързани с оспорените фактури - договори, като е анализирал клаузите и е направил изводи за липса на доказаност, че договореностите са престирани. Подробни са мотивите във връзка с фактурата с предмет на доставката "логистика и техническа помощ при подготовка на документи за оферта съгласно договор от 1.01.2009 г." Макар да са представени договор и двустранно оформен протокол във връзка с фактурата, недоказан е останал соченият в протоколите конкретен резултат от твърдяното изпълнение на услугите-предоставяне на консултации и осъществяване на логистика при оформяне на документи, изготвена документация и оказвани устни и писмени консултации и презентации за кандидатстване в обявени проекти. Нито от договора, нито от приемо-предавателния протокол става ясно в какво точно и конкретно се изразяват твърдяните като изпълнени услуги от страна на доставчика. Формулировката - предоставяне на консултации и осъществяване на логистика, не внася яснота в съдържанието на услугите. След като към приемо-предавателния протокол не са приложени каквито и да е документи, конкретизиращи съдържанието на изпълненото, нито са събрани други доказателства в тази връзка, изпълнение на фактурираните услуги не е доказано. Допълнителен аргумент е липсата на кадрова обезпеченост у този доставчик за извършване на договорените специфични по естеството си услуги. Същият има регистриран персонал от работници в строителството, не и такъв с квалификация да оказва консултации и логистика при подготовка за участие в процедури по Закона за обществените поръчки. Не е доказано изпълнението на фактурираните услуги в пряка връзка с дейността на жалбоподателя - участие в процедура за обществена поръчка по ЗОП. По отношение на фактура № 143/30.03.2010 г. с предмет "наем на персонал м. 1-03.2010 г." не са представени каквито и да доказателства - обезпечаване на ревизираното дружество със съответно нает персонал. По отношение фактурата с предмет "посреднически услуги" също липсват доказателства за безспорното им индивидуализиране, съответно - предоставяне от издателя на фактурата. По фактурите с предмет "СМР по договор за оранжерия" изпълнение на този договор от страна на ревизираното дружество не е доказано - не е доказано предаване на описаните СМР като услуга от жалбоподателя към собственика на имота срещу възнаграждение. Потвърдено е от съда приетото с ревизията, че по отношение на извършените доставки по фактури № 2.. 10/05.11.2010 г., 2.. 13/16.11.2010, 2.. 14/22.11.2010 г., 2.. 17/30.11.2010 г. с предмет "СМР по договор за оранжерия" е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, според която правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. В конкретния случай процесните СМР са извършени в полза на собственика на имота - фирма, различна от ревизираната, който извод е правилен, независимо от обстоятелството, че жалбоподателят придобива контролния пакет акции в тази фирма, тъй като с извършените от доставчика СМР се увеличава стойността на активите на друго търговско дружество и двете фирми са различни юридически лица, които участват самостоятелно в търговския оборот и притежават отделно имущество. В случая е налице хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, изключваща от правото на приспадане начисления ДДС за услугите в полза на трето лице, доколкото не се установи възмездност на услугата, включително престиране на такава срещу възнаграждение или пък СМР в чуждия имот да са за дейност, част от икономическата дейност на жалбоподателя. Правилно в тази част съдът се е позовал на решение по дело С-118/11 на СЕС.
  • от доставчика "П. х. 2008" ЕООД през периода м. 12.2009 г. е издадена фактура № 1...74/21.12.2009 г. с данъчна основа 24 976,45 лв. и начислен ДДС 4 995,29 лв., с предмет на доставката "винкели, ламарина и оградна мрежа". Относно тази доставка освен фактура и отчетни регистри по ЗДДС не са представени други доказателства и при липса на каквито и да е други доказателства правилно съдът е потвърдил извода на решаващия орган, че единствено издаването на фактура не е достатъчно основание, за да се приеме, че е осъществена доставка и при недоказана реалност на доставката, отказът на данъчен кредит е законосъобразен.
  • от доставчика "П. и. 2009" ЕООД през периода м. 03.2010 г. е издадена фактура № 821/22.03.2010 г. с данъчна основа 30 000 лв. и начислен ДДС 6 000 лв. с предмет на доставката "юридически и счетоводни консултации по договор". И по отношение на тази доставка единственото доказателство е издадената фактура и отчитането й в регистрите по ЗДДС. П. на юридически и счетоводни консултации от доставчика в полза на ревизираното дружество следва да е доказано съответно, с установяване по безспорен начин в какво точно се изразяват услугите, как са доставени и използвани за дейността на ревизираното дружество. Предвид недоказването по безспорен начин на извършени услуги по процесните фактури, РА е законосъобразен в тази част, както правилно е приел съдът.

В касационната жалба не се съдържат конкретни доводи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, нито са ангажирани писмени доказателства за установяване на твърдяните касационни основания, които са само маркирани, без изложени съображения.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият касационен състав намира обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и съответстващо с приложимите материално-правни разпоредби и при изложените по-горе мотиви, следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора на ответната Дирекция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2050 лева за защита пред касационната инстанция от процесуален представител.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

Цитирани разпоредби

1