Решение № 12696 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11403/2014 г.

Решение № 12696 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11403/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Началника на Митнически пункт (МП) "Пристанище Варна", чрез юрк. Кирилова и от "Гарван" ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Желязкова срещу решение № 1312 от 06.06.2014 г., постановено по адм. дело № 3699/2013 г. по описа на Административния съд - Варна. С обжалваното решение е отменено по жалба на "Гарван" ЕООД, решение към ЕАД № 11BG002005Н0029156 от 29.07.2011 г. на Началника на МП "Пристанище Варна", в частта на установени мита и ДДС за разликите на установеното задължение 7 % мито, 62.9 % мито и 20 %, изчислени върху митническата стойност на стоките над 13 352 щатски долара до 23 250 евро и е отхвърлена жалбата в останалата й част. В касационната жалба на Началника на Митнически пункт (МП) "Пристанище Варна" се обжалва решението, в частта, в която е отменено решение към ЕАД № 11BG002005Н0029156 от 29.07.2011 г., вх. № Г47-241-3 от 03.09.2013 г. на Началника на МП "Пристанище Варна" за установените мита и ДДС за разликите на установеното задължение върху митническата стойност на стоките над 13 352 щатски долара до 23 250 евро. Касаторът твърди, че решението на административния съд е неправилно, и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е определил новата митническа стойност. По делото не са представени доказателства, че декларираната от дружеството митническа стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 29 МК. Представената от износителя износна декларация не следва да се кредитира като доказателство за митническата стойност на стоката. Касаторът иска Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административния съд - Варна в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло жалбата на "Гарван" ЕООД срещу оспореното митническо решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Гарван" ЕООД, гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. Желязкова, е дал становище за неоснователност на касационната жалба. В касационната жалба на "Гарван" ЕООД, гр. Варна се обжалва решението, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решението на МП "Пристанище Варна" към Митница Варна. Посочено е, че с решението административният орган е увеличил митническата стойност на стоката от 13 252 щатски долара на 23 250 евро, а не както е отбелязано в обжалваното решение - 23 250 щатски долара. В тази връзка е подадена молба до първоинстанционния съд за поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ) по реда на чл. 175 АПК. Касаторът твърди, че осъщественият внос не попада в обхвата на Регламент № 791/2011 г. Докладът на ОЛАФ не може да бъде основание за събиране на антидъмпингови мита. Ако същият не е подкрепен с доказателства за конкретното ЕАД, то той не може да доведе до извода, че процесната стока не е с произход Малайзия. Иска спорното решение да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени изцяло решението на началника на МП "Пристанище Варна" към митница Варна, като незаконосъобразно. Ответникът - Началникът на МП "Пристанище Варна", е дал становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а по същество съобрази следното: Предмет на спора пред административния съд е било решение към ЕАД № 11BG002005Н0029156 от 29.07.2011 г. на Началника на МП "Пристанище Варна", с което е изменена кл. № 22 "валута и обща фактурирана стойност" - 23 250 евро; кл. № 33 "Тарифен код" - 7019590010 В999 0000 0000; кл. № 34 "Държава на произход" - CN - Китай; кл. № 36 "Преференции" - 100; кл. № 42 "Цена на стоката" - 23 250; кл. "Митническа стойност" - 45 473.05 (23 250 евро); кл. № 47 "изчисляване на вземанията". С решението си първоинстанционният съд е отменил по жалба на "Гарван" ЕООД, решение към ЕАД № 11BG002005Н0029156 от 29.07.2011 г. на Началника на МП "Пристанище Варна", в частта на установени мита и ДДС за разликите на установеното задължение 7 % мито, 62.9 % мито и 20 %, изчислени върху митническата стойност на стоките над 13 352 щатски долара до 23 250 евро и е отхвърлена жалбата на дружеството в останалата й част. С решение № 1979 от 07.08.2014 г., постановено по адм. дело № 3699/2013 г. по описа на Административния съд - Варна е допусната поправка на ОФГ в обжалваното решение, като в мотивите и в диспозитива на решението вместо 23 250 щатски долара следва да се чете 23 250 евро. С определение № 3250 от 08.08.2014 г., постановено по адм. дело № 3699/2013 г. по описа на Административния съд - Варна, спорното решение е допълнено в частта за разноските като "Гарван" ЕООД е осъдено да заплати на Началника на МП "Пристанище Варна" юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 112.11 лв. От фактическа странa по делото не се спори, че на 29.07.2011 г. на МП "Пристанище Варна" е подадена EАД под посочения номер за поставяне под режим "допускане за свободно обръщение и крайно потребление" на стока 2048 ролки стъклофибърна мрежа с тегло 15 100 кг вложена в контейнер № MSCU7784723, с произход Малайзия. Стоката е декларирана с тарифен код 7019400050. Получател на стоката, съгласно вписването в кл. 8 е "Гарван" ЕООД. Към ЕАД са приложени фактура № LFST112405 от 20.06.2011 г. от YASIM SENDIRIAN BERHAD, Малайзия; коносамент MSCUM7019492 и EF11060022VAR00, сертификат за произход FROM A № KL2011/17694/28062011, опаковъчен лист № LFST112405 от 20.06.2011 г. от YASIM SENDIRIAN BERHAD, Малайзия и декларация за елементи на митническата стойност. На основание чл. 97б "у", § 1 от Регламент № 2454/93 сертификатът за произход FORM А № KL2011/19454 е изпратен за проверка по линия на международното сътрудничество, като с писмо от 31.07.2013 г. е получено копие на финален доклад, ведно с действия и препоръки от Генералния директор на ОЛАФ във връзка с приключило външно разследване за избягване на антидъмпингови мита върху китайски мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Малайзия. Съгласно доклада оценката на доказателства и правната обосновка, представена от ОЛАФ, заключва, че е избегнато плащане на дължими конвенционални и антидъмпингови мита върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с китайски произход, като некоректно е деклариран малоазийски произход. Според този доклад мрежестите тъкани от стъклени влакна, които са обект на антидъмпинговите мита са с размер на отворите повече от 1.8 мм, както на дължина, така и на широчина, и с тегло от 35 гр/кв. м. Тези мрежести тъкани от стъклена влакна са били изнесени от Малайзия за ЕС в рамките на Общата система за преференции. Тези преференциални тарифни мерки са приети едностранно от ЕС. С цел прилагането на тези мерки, стоките, внасяне в ЕС трябва да отговарят на критериите за произход, установени в Регламент /ЕИО/ № 2454/93. Конвенционалните и антидъмпинговите митни сборове върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайска НР (Китай) са заобикаляли чрез неправомерно деклариране на продукта като притежаващ преференциален произход от Малайзия. В хода на разследването е установено, че мрежестите тъкани от стъклени влакна са изпратени от Китай в Малайзия, откъдето след претоварване те отново са изпратени, но към ЕС. Понеже стоките са с произход Китай те подлежат на стандартна митническа ставка от 7 % ad valorem и антидъмпингови мита в размер на 62.9 % в зависимост от производителя на продукта. При съобразяване с това писмо и установеното в доклада митническият орган е извършил повторна проверка на процесния ЕАД и приложените към нея документи, съгласно чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и данните на ОЛАФ, като с обжалваното решение е приел, че са дължими А00 (мито) - 3 183.11 лв.; А30 (антидъмпингово мито) - 28 602.55 лв. и В00 (ДДС) - 15 451.74 лв. Първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, като са спазени изискванията за форма и реквизити на административния акт, респ. правилно са посочените правните основания за осъществяване на последващ контрол. Съдът е отграничил основните спорни моменти: 1. допустимо ли е въз основа на доклад на ОЛАФ да бъде установен произход на стока при наличие на неоспорен във ваза на съдебното производство официален документ сертификат по ОПС за преференциален произход от Малайзия; 2. Изпращането на стоката от пристанище, за което дружеството твърди, че е различно от пристанището на пристигане на стоката в Малайзия достатъчно ли е за да се обоснове извод за произход на стоките от Малайзия; 3. Може ли на основание данни от доклада на ОЛАФ да се установи митническа стойност различна от декларираната от вносителя. По първия спорен въпрос първоинстанционният съд е приел, че доклада на ОЛАФ следва да се третира и в административното и в съдебното производство като допустимо писмено доказателство - официален писмен документ, който има обвързваща материална доказателствена сила. Порди изложеното съдът е приел, че митническият орган правилно е установил, че произходът на стоките е от Китай. По отношение на втория спорен въпрос, съдът е приел, че от становището на Малоазийските власти следва, че при издаването на час от сертификатите, между които е и придружаващият процесната ЕАД сертификат, Малоазийските власти са издавали сертификати при невярна или подвеждаща информация за произхода на стоката. Сертификатът не е подкрепен с доказателства, че стоката действително е произведена в Малайзия. Поради изложеното съдът е приел, че сертификатът е с невярно съдържание и не следва да се кредитира по делото. По третия спорен въпрос, съдът е приел, че митническият орган не е установил правилно митническата стойност на стоката. В настоящия случай следва да се приложи чл. 29 и чл. 30 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, относно създаване на Митническия кодекс на Общността. Съгласно цитираните разпоредби митническата стойност на внесената стока е договорената им стойност. По делото е представена фактура към вносната ЕАД. Цената посочена в доклада на ОЛАФ е обоснована от данните в частни документи представени при извършване на внос в друга държава, поради което не обвързва съда да приеме, че цената посочена в доклада е митническата стойност на стоките при вноса в България. Поради изложеното съдът е приел, че митническият орган не е успял да докаже, че стоките са внесени при занижени цени и е уважил жалбата на "Гарван" ЕООД, като е отменил обжалваният акт в частта на установените мита и ДДС за разликите на установеното задължение върху митническата стойност над 13 352 щатски долара до 23 250 евро. По касационната жалба на Началника на МП "Пристанище Варна": Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение, в частта, в която е отменено по жалба на "Гарван" ЕООД решение към ЕАД № 11BG002005Н0029156 от 29.07.2011 г. на Началника на МП "Пристанище Варна", в частта на установени мита и ДДС за разликите на установеното задължение 7 % мито, 62.9 % мито и 20 %, изчислени върху митническата стойност на стоките над 13 352 щатски долара до 23 250 евро (45 473.05 лв.), е частично правилно. Правилно съдът е приел, че митническата стойност незаконосъобразно е била завишена само на базата на отразената от износителя стойност на стоката. Както се установява от доказателствата по делото, митническите органи не са извършили проверка относно размер на декларираната от дружеството митническа стойност - няма изискван договор за покупко-продажба на стоката, за плащане, осчетоводена стойност на стоките. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е определил новата митническа стойност. Съдът правилно е приел, че в настоящият случай следва да се приложи чл. 29 и чл. 30 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, относно създаване на Митническия кодекс на Общността. Съгласно приложимите разпоредби митническата стойност на внесената стока е договорената им стойност. Износната декларация е частен писмен документ, какъвто е и декларацията за внос на стоката, поради което едната декларация не може да има приоритет пред другата. Към ЕАД има приложена фактура, в която е отразена декларираната от дружеството митническа стойност в размер на 13 352 щатски долара. Позоваването от страна на митническия орган на доклада на ОЛАФ не означава, че докладът служи като достатъчно писмено доказателство за установяване на действителната стойност на процесните стоки. Според съображение 16 от Регламент № 1073/1999 г. докладите на ОЛАФ трябва да имат статут на допустими доказателства в административното и наказателното производство. Допустимостта на доклада в административното производство е изрично призната с чл. 9, § 2 от Регламент № 1073/1999 г., като разпоредбата въвежда изискването при изготвянето на тези доклади да се отчитат и процедурните изисквания, установени в националните законодателства на засегнатите държави - членки, както и да са предмет на оценка по същите правила, като тези, приложими за административните доклади, изготвени от инспектори от националната администрация и имат идентична стойност с тях. Окончателният доклад на OLAF е изготвен от длъжностни лица в резултат на разследване, възложено в правомощията на Комисията и същият има сила на официален документ, който се ползва с удостоверителна сила по отношение на установените с него факти, като доказателствената му сила следва да се преценява съобразно останалите доказателства. По делото е представена само фактурата към вносната ЕАД. Липсва износната фактура. Налице е противоречие в данните за цена на стоката по фактурата, представена при вноса в Общността и тези данни за цена на стоката по износната фактура. Фактурите са частни писмени документи и не обвързват съда с материална доказателствена сила относно цената на стоките. В този смисъл митническият орган е бил длъжен да изрази основателни съмнения относно занижената според него митническа стойност на процесната стока и да предприеме действия по последователно прилагане на методите чл. 29 и сл. от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, което в случая не е сторено. Доказателствената тежест за установяване на този факт е за митническия орган. Неоснователно касаторът се позовава на чл. 181а, § 1 от Регламент № 2454/93, според който митническите органи не следва да определят митническата стойност на внасяните стоки въз основа на метода на договорната стойност, когато не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираната стойност представлява общата платена или подлежащата на изплащане сума, дефинирана в чл. 29 от МК. Цитираната разпоредба се прилага съобразно § 2 на чл. 181а от Регламент 2454/93, според който когато митническите органи имат съмненията, описани в § 1, те могат да изискат допълнителна информация съобразно чл. 178, § 4, съответно когато съмненията продължават, митническите органи са длъжни, преди да вземат окончателно решение, да известят заинтересованото лице в писмен вид, ако то желае, относно основанията за съмненията си, както и да му предоставят възможност за отговор. Окончателното решение и основанията за вземането му се съобщават в писмен вид на въпросното лице. Описаната процедура в настоящия случай не е била спазена. С приложеното писмо изх. № Г 47-241 от 02.08.2013 г. на ТМУ Варна - Агенция Митници дружеството е било уведомено, че ще се пристъпи към издаване на решение на митническия орган за промяна на процесния ЕАД съгласно финален доклад на ОЛАФ, според който е избегнато плащане на конвенционални и антидъмпингови мита, като некоректно е деклариран малоазийски произход на стоката. С писмото е даден двудневен срок за изразяване на становище във връзка с този доклад. Към преписката липсват други доказателства, че митническият орган е изискал от лицето документи и разяснения относно действителната стойност на декларираната за внос стока, поради което не е спазена процедурата, разписана в чл. 181а от Регламент 2454/93. По касационната жалба на "Гарван" ЕООД: Настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е частично основателна. Основният спорен момент пред първоинстанционния съд е бил произходът на внесената с процесния ЕАД стока, респ. дължимост и определяне на такова антидъмпингово мито по размер. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че за спорния внос се дължи антидъмпингово мито по Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 на Съвета от 3 август 2011 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република. В случая по ЕАД № 11BG002005H0029156/20110729 е декларирано допускане за свободно обръщение и крайно потребление на 2048 ролки стъклофибърна мрежа с нето тегло 15 100 кг, вложена в контейнер № MSСU7784723, с получател "Гарван" ЕООД и изпращач "Ясим Сендириан Берхат" - Малайзия. Представен е сертификат за произход от Министерство на международната търговия и промишлеността на Малайзия, че стоките в посочения контейнер са произведени в Малайзия. В ЕАД като валута и обща фактурна стойност е посочена сумата от 13 352 щатски долара и цена на стоката 13 352 щатски долара; в кл. 46 е отразена статистическа стойност на стоката 21 654.55 лева. След влизане в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 за определяне на окончателно антидъмпингово мито е констатирано увеличение на вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 мм от Малайзия /от 20 000 кв. м през 2010 г. на 76 000 000 кв. м за периода м. 4 - 9.2011 г. според т. 39 от мотивите на Регламент за изпълнение (ЕС) № 672/2012 на Съвета/ и намаление на вноса на същата стока от КНР, поради което е издаден Регламент № 1135/2011 г. на Комисията от 9 ноември 2011 г. за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕС) № 791/2011 на Съвета върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР, чрез вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращан от Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Малайзия или не, и за въвеждане на регистрационен режим за този внос. Регламентът влиза в сила на 11.11.2011 г. С него е въведен регистрационен режим за 9 месеца за внос на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 мм с тегло над 35 гр/кв. м, изпращан от Малайзия. След проведеното разследване е приет Регламент за изпълнение (ЕС) № 672/2012 на Съвета от 16 юли 2012 г. за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР, към вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. Регламентът влиза в сила на 25.07.2012 г., като в чл. 1 от него е разширен обхватът на окончателното антидъмпингово мито по Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 мм с тегло над 35 гр/кв. м с произход от КНР върху вноса на такива стоки, класирани в кодове по КН ех70195100 и ех70195900 /кодове по ТАРИК 7019510011 и 7019590011/, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. По чл. 2 от Регламента митото се събира върху регистрирания внос на изпращани от Малайзия мрежести тъкани от стъклени влакна, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. Митническия орган е извършил последваща проверка по чл. 78 МК въз основа на финален доклад на ОЛАФ, като е констатирано, че сертификатът за произход е получен незаконно, тъй като стоките не са произведени в Малайзия, доставени са от КНР в Свободна търговска зона в Малайзия, където не са преработвани, а само са претоварени и са внесени в ЕС с невярно посочен произход. Спорният внос е извършен на 29.07.2011 г., следователно същият е извършен преди влизане в сила на Регламент № 1135/2011 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 672/2012, поради което дружеството не дължи антидъмпингово мито по процесния ЕАД. Противопоставеният на доклада сертификат за произход не следва да бъде ценен като документ с материална доказателствена сила, поради това, че издателят му - Министерство на международната търговия и промишлеността на Малайзия изрично сочи, че той е бил обект на разследването на OLAF, в рамките на което е установено, че стоките не са произведени от износителя, който не разполага с производствени ресурси за този вид стока, и не са с произход Малайзия. По тези съображения, след като преференциалният произход на стоката от Малайзия не се установява, а се потвърждава нейният произход от Китай, следва да бъде начислено конвенционално мито в размер на 7 % вместо 3,5 %, както и дължимото ДДС. В тази част касационната жалба е неоснователна, което налага отмяна на решението на АСВ и отхвърляне жалбата на "Гарван" ЕООД в тази част. В останалата част решението на АСВ следва да се остави в сила. Касаторът "Гарван" ЕООД не е претендирал разноски по делото за настоящата инстанция, поради което такива не следва да му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение