Решение № 4157 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2546/2021 г.

Решение № 4157 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2546/2021 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на В. Р. от гр. Пазарджик, чрез пълномощника адв. И. П., срещу Решение № 19 от 11.01.2021 г., постановено по административно дело № 402/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на В. Р. срещу Решение № 1012-12-16*1/02.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-12-388/06.12.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО на лицето. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, което касаторът счита за постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевирани са аргументи за допусната от съда неправилна трактовка с оглед съображенията за събраните гласни доказателства, като се твърди, че същите са събрани не за да са установи трудов и осигурителен стаж, което е недопустимо в това производство, а за да се докаже факта на неправилно отразяване от страна на работодателите на тези видове стаж в издадените от тях документи. Подчертава, че предмет на делото е единствено трудовия и осигурителен стаж в "Промишлено и граждански строителство" ЕООД - Пазарджик за периода от 01.05.1976 г. до 01.02.1977 г. и в "Хебъртранспорт" АД - Пазарджик /и неговите правоприемници/ за периодите от 26.11.1908 г. до 01.12.1982 г. и от 11.08.1986 г. до 01.03.1994 г. Искането е да бъде отменено обжалваното решение и присъдени сторените по делото разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, в писмен отговор оспорва касационната жалба изцяло, поддържайки становището, че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира подадената касационна жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. Със заявление, вх. № 2113-12-1278 от 06.08.2019 г., В. Р. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО. По представените към заявлението оригинални документи и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от Регистъра на осигурените лица, пенсионният орган е изчислил общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд 42 г., 09 месеца и 27 дни, от който от втора категория - 12 г., 01 месец и 00 дни и от трета категория труд - 27 г., 08 месеца и 19 дни, индивидуализирани подробно. Към заявлението си лицето не е представило трудова книжка, от която да е видно каква е товароподемността на автомобила, който е управлявало по време на трудовия си стаж за спорния период. Ha 19.09.2019 г. е изпратено Писмо № 2113-12-1278#2 до сектор "Осигурителен архив" към ТП на НОИ- Пазарджик, с което е изискана информация за товароподемността на автомобила, който е управлявал В. Р. за периода от 01.12.1991 г. до 28.02.1994 г., заявен в Образец 13 № 5506-09-1894#1 от 24.09.2015 г. Искането е препратено по компетентност на отдел "Обединен осигурителен архив" - с. Невестино към ТП на НОИ - Кюстендил, където се съхраняват изплащателните ведомости на осигурителя "Ихтибар" АД - гр. Костенец. От получения отговор се установява, че за месец декември 1991 г. има данни, че лицето е заемало длъжност, , шофьор на Шкода-Прицеп Б-20 тона", за месец януари 1992 г. има данни, че е заемало длъжност "шофьор на Шкода", за месец февруари 1992 г. има данни, че е заемало длъжност "шофьор на Шкода Б. Прицеп; а от месец март 1992 г. до месец февруари 1994 г. има данни, че Р. е заемал длъжност "шофьор на Шкода". Съгласно уведомителното писмо, в предадената разплащателна документация не се съдържа информация относно товароподемността на управляваните автомобили и спецификата на полагания от лицето труд. С оглед липсата на категорични данни относно товароподемността на автомобилите, които е управлявал жалбоподателя през процесния период в Ихтибар" АД -, гр. Костенец, е прието, че положеният от него труд не попада в регламентираната хипотеза на чл. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.);. Постановено е Разпореждане № 2140-12-338 от 06.12.2019 г. на длъжностно лице при пенсионното осигуряване, с което е отказано отпускане на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 2 КСО, тъй като лицето няма 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, потвърдено впоследствие с Решение № 1012-12-16*1/02.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ- Пазарджик. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че процесният административен акт, както и потвърдено с него разпореждане, са издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на относимите материалноправни разпоредби. С процесното разпореждане, потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ - Пазарджик от 02.03.2020 г., ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Благоевград е отказал да бъде отпусната на В. Р. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотив, че не отговаря на условията на чл. 69б, ал. 2 КСО. Разпореждането е атакувано по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред горестоящия административен орган. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ - Пазарджик е отхвърлил сезиралата го жалба, като е приел, че изложеното в обжалваното разпореждане на компетентното длъжностно лице е правилно и пенсионният орган е издал законосъобразен административен акт. Решението на Административен съд - Пазарджик, с което жалбата против решението на директора на ТП на НОИ - Пазарджик е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона. Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд, като инстанция по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и обуславящите ги такива е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, и макар и лаконично, но точно е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, като е извел обосновани изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и заключенията на вещите лица по назначената автотехническа и съдебно-икономическа експертизи, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Правилно е кредитирано заключението по автотехническата експертиза, от което се установяват техническите характеристики на товарните автомобили "Шкода", с които е разполагала "Хебъртранспорт" АД и се прави категоричен извод, че е невъзможно установяването с точност на следните обстоятелства: какви транспортни задачи са изпълнявали автомобилите, по какви дестинации и кой точно или какъв автомобил е бил зачислен на жалбоподателя. Съдът правилно е обсъдил и не е кредитирал изцяло заключението по съдебно- икономическата експертиза, от която се установява, че съгласно ведомостите за заплати за периодите 26.11.1980 г. - 01.12.1982 г.; 11.08.1986 г. -01.03.1994 г. и 01.05.1976 г. -01.02.1977 г., Р. е бил в трудови и осигурителни отношения с работодателите "Хебъртранспорт" АД-, гр. Пазарджик, "Ихтибар" АД - гр. Костенец и "Промишлено и гражданско строителство" ЕООД- гр. Пазарджик, с изключение на м. 11.1991 и месеците 07, 08 и 09.1976 г., за които няма данни за лицето. Периодът м. 07-м. 12. /1987 г. се признава за трудов и осигурителен стаж на лицето, съгласно Решение № 1221/13.11.1987 по гр. д. № 1919/1987 г. на РС- Пазарджик. Вещото лице е приело, че ако съдът приеме, че трудовият стаж на лицето е такъв от втора категория, то той би бил 16 г., 2 месеца и 3 дни. Съдът обаче правилно е преценил, че от събраните по делото доказателства не се установява категорично, че жалбоподателят е управлявал автомобил с товароподемност над 12 тона. Напротив, в УП- 13 от 13.05.2015 г. изрично е посочено, че в периода 01.02.1981- 01.09.1981 г. той е управлявал автомобил до 12 тона и са му признати 4 месеца и 01 ден труд трета категория. Относно изискванията за издаване на административния акт, съдът е обсъдил приложимите правни норми, при което е достигнал до обоснования и правилен извод, че не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 146 от АПК, които да представляват основание за отмяна на акта. Производството по отпускане на пенсия се образува въз основа на сезиране от заинтересуваното лице, чрез подаване на заявление до осигурителния орган. Посочването или не на категорията труд от страна на заявителя не рефлектира върху преценката на административния орган. Административният орган в издаденото разпореждане изрично се е произнесъл по заявлението на В. Р., уточнявайки предпоставките и условията на чл. 69б, ал. 2 КСО за отпускане на исканата пенсия и заключавайки, че са налице обстоятелства и писмени доказателства, от които е видно, че не следва да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по този ред. Тези изводи се потвържадават и от заключенията на вещите лица по изготвените по делото съдебно-икономическа и автотехническа експертизи, а преценката на съда за изключване от доказателствения материал показанията на свидетелите е правилна и в унисон с разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО, съгласно която категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. Отделен е въпросът, че по делото не са налични документи, издадени от осигурителя/работодателя, т. е. "писмени доказателства" по смисъла на изречение второ на ал. 10 на чл. 104 от КСО, които да установяват условията на труд и заеманата длъжност. Съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при условие, че са навършили възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете, като имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, като от 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. Видно от данните по делото, безспорно е установено, че към датата на подаване на заявлението В. Р. е бил на възраст [възраст] при изискуема към този момент възраст от 58 години и 2 месеца, т. е. отговарял е на условието за минимално изискуема възраст, но не е притежавал предвидените в нормите на чл. 69б, ал. 2 от КСО 15 години осигурителен стаж от втора категория труд и сбор от стаж и възраст за мъжете 100. Посочените основания следва да са налични в кумулативен порядък и отсъствието дори на едно от тях, както е в процесния случай, препятства придобиването на правото на пенсия, поради което заявителят няма право на ранно пенсиониране при преференциалните условия на тази разпоредба. Предвид горното, настоящият тричленен състав на шесто отделение намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд - Пазарджик е постановил правилно решение. С оглед изложените по-горе съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, неоснователно се явява искането на директора на ТП на НОИ – Пазарджик за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като същият не е представляван от юрисконсулт в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,