Решение № 412 от 28.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 638/2012 г.

Решение № 412 от 28.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 638/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба от адв. К. П. като пълномощник на Х. С. А., Ю. С. Ю. и Р. А. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 52 от 4.05.2011 г. на Районен съд - Омуртаг, потвърдено с решение № 68 от 16.05.2012 г. по в. гр. д. № 93/12 г. на Окръжен съд- Търговище. Като основание за отмяна на решението по отношение на тях, молителите Х. С. А. и Р. А. М. се позовават на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като твърдят, че въззивното решението противоречи на влязлото в сила решение № 90 от 6.07.2011 г. по в. гр. д. № 181/2011 г. на Търговищкия окръжен съд. Молителката Ю. С. Ю. поддържа, че не е била страна по делото, а по отношение на нея влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което подлежи на отмяна на основание чл. 304 ГПК. Ответниците по молбата за отмяна М. И. М. и Б. В. М. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 68 от 16.05.2012 г. по в. гр. д. № 93/2012 г. на Окръжен съд - Търговище, е потвърдено решение № 52 от 4.05.2011 г. по гр. д. № 693/2010 г. на Районен съд - Омуртаг, с което Р. А. М. и Х. С. А. са осъдени да предадат на основание чл. 108 ЗС на М. И. М. владението върху 42 кв. м, представляващи част от УПИ- 243 в кв. 49 по плана на [населено място], общ. О., за който са отредени УПИ I-... с площ 1180 кв.м с построената в него жилищна сграда от 70 кв. м и стопанска сграда от 110 кв. м. и УПИ ХIII-... с площ 1100 кв. м. Въззивното решение е постановено при новото разглеждане на делото, след като с решение № 106 от 7.03.2012 г. по гр.д. № 1222/2011 г. на ВКС, I г. о., по молба от Б. В. М. е било отменено на основание чл. 304 ГПК влязлото в сила решение № 90 от 6.07.2011 г. по гр. д. № 181/2011 г. на Търговищкия окръжен съд. С него, след отмяна на решение № 52 от 4.05.2011 г. по гр. д. № 693/2010 г. на Районен съд Омуртаг, е било постановено друго по същество на спора, с което е бил отхвърлен предявеният от М. И. М. против Р. А. М. и Х. С. А. иск за ревандикация. С оглед на изложеното молбата на Р. А. М. и Х. С. А. за отмяна на влязлото в сила решение по в. гр. д. № 93/2012 г. на Окръжен съд- Търговище на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е неоснователна, тъй като липсва друго влязло в сила решение, което му противоречи. След влизането му в сила решението по гр. д. № 181/2011 г. на Окръжен съд - Търговище е отменено по реда на чл. 304 и сл. ГПК, т. е. то вече не съществува в правния мир. След постановяване на отменителното решение на ВКС и възстановяване на висящността на делото пред въззивната инстанция, отмененото решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, което е и целта на института на отмяната на влезлите в сила съдебни решения. Не е налице основание за отмяна по чл. 304 ГПК на влязлото в сила въззивно решение по отношение на молителката Ю. С. Ю.. От данните по делото не се установява същата да има качеството на необходим другар на някоя от страните по делото, нито да е универсален или частен правоприемник на своята майка Р. М.. Обстоятелството, че същата живее в имота, поради което се счита обвързана в житейски план от влязлото в сила решение, с което е уважен искът за ревандикация против нейните близки, не я легитимира да иска отмяна по реда на чл. 304 ГПК. По тези съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът