Решение № 64 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5362/2007 г.

Решение № 64 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5362/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. С. Х. В. е подал касационна жалба срещу решение от 1.11.2006 г. по гр. д. № 974 от 2003 г. на Софийски градски съд, 2"в" въззивно отделение, с което е отменено решение от 3.01.2003 г. по гр. д. № 1* от 2002 г. по описа на Софийския районен съд,39 състав и е уважен предявеният от Е. Д. Т. и Т. Д. И. ревандикационен иск за дворно място с площ от 570 кв. м., съставляващо УПИ *Х-2307 от кв.-44 по плана на гр. С., местността "К", землището на с. Б.. В касационната жалба се позовава на неправилност на решението, като навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, субсумирани в хипотезата на чл. 188, ал. 1 ГПК, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон при преценката на възникването на правото на собственост в полза на ищците по земеделската реституция. Ответниците Е. Д. Т. и Т. Д. И. не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивното решение, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 13.11.2006 г. и е изтекъл на 13.12.2006 г., а жалбата е подадена на 7.12.2006 г.с вх. № 3* от същата дата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Софийски градски съд е уважил предявеният от Е. Д. Т. и Т. Д. И. против касатора С. Х. В. ревандикационен иск за дворно място с площ от 570 кв. м., съставляващо УПИ *Х-2307 от кв.-44 по плана на гр. С., местността "К", землището на с. Б.защото е намерил, че ищците са доказали своето право на собственост по наследство от покойния Д. И. Г. (Д.) у-ние за наследници № от 7.11.1994 г. и земеделска реституция, проведена с решение № 2* от 10.12.1996 г. в реални граници и ответника -, който е в държане на земята като предоставена му за "лично ползване" не може да противопостави правно основание (П. по чл. 114 ГПК в съд. заседание от 25.11.2002 г.). Изводите на Софийския градски съд са правилни. Ищците са наследници на Д. Г. Д. и като такива са заявили реституция по ЗСПЗЗ на внесените от него в ТКЗС земеделски земи. Правилно е възприето, че Д. Г. и неговите братя са придобили имота по наследство, което са декларирали в емлячния регистър от 1935 г. От представеното заключение на в.л. Васил Х. Ц., което като неоспорено и компетентно е било възприето от съда се доказва, че имота е бил заснет в кадастъра от 1954 г. под № 513 и записан в регистъра на н-ци на Д. Между братята Д. по това време е сключен споразумителен протокол, който макар и неоформен като доброволна делба е индиция, че всеки от тях е владял конкретна земя, а спорната е била в терен отреден за Д. Д. Заключението на в.л. кореспондира с представеното копие от кадастъра от 1954 г., който е изработен по аерофотоснимки и с него се установява идентичност между част от заснетият под този планоснимачен номер имот и този които се държи от ответника . Имота е включен в регулация и за него е отреден УПИ *Х-30, а по действащия план като IХ-2307 от кв. 44, гр. С. За имота е била проведена земеделска реституция и с цитираното решение е възстановена собствеността. Въпроса, които се повдига с касационната жалба е за действителността на второто решение на ПК"Б" под № 2* от 10.12.1996 г. на ПК"П", с което се възстановява имота предвид издаденото по-рано решение № 2* от 26.06.1996 г. на същата Комисия. Възражението пред въззивният съд и довода в касационната жалба е за нищожност на административният акт, издаден при наличие на съществуващ такъв и при липса на условията по чл. 14, ал. 7 и ал. 7а ЗСПЗЗ е неоснователен. И в двете решения се възстановява една и съща земя, която се намира в м. "С" и която е заснета в кад. лист № Г* по плана, изработен по аерофотоснимки от 1954 г. С второ решение се индивидуализира имота, който вече е възстановен с първото решение. Всъщност не сме изправени пред фигурата на издаване на два административни акта с противоречиво съдържание, а до завършен фактически състав на реституцията, при която с първото решение е определен начина за възстановяване на земеделската земя, количеството и местността, а при второто решение е извършено нейното конкретизиране. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Ответницата Е. Д. Т. претендира разноски за тази инстанция, които са документирани с квитанция с. А № 0* от 19.01.2009 г. в размер на 150 лв., които с оглед изхода по делото следва да бъдат понесени от касатора. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.