Решение № 11218 от 1.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4525/2010 г.

Решение № 11218 от 1.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4525/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на СЗОК, чрез пълномощник юрисконсулт Димитрова срещу решение № 3 от 02.02.2010 г., постановено по административно дело № 6398/2009 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена изцяло писмена покана с изх. № 29-02-38 от 09.07.2009 г. на директора на СЗОК за възстановяване на суми, получени без основание, в размер на 86 224 лв. и законоустановена лихва в размер на 4667.54 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд - шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения с чл. 211, ал. 1 от АПК четиринадесетдневен преклузивен срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. За да постанови своето решение съдът е приел, че оспореният административен акт - писмена покана изх. № 29-02-38 от 09.07.2009 г. на директора на СЗОК е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, които налагат неговата отмяна. Така постановеното от АССГ решение е правилно. Правилен е извода на съда, че в административното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от НРД, съгласно която: когато лицето - обект на проверката, оспорва констатациите във финансовия и /или медицинския протокол по реда на ЗЗО, директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на заповедта за прилагане на санкции за извършените нарушения. Правилна е и преценката на първоинстанционния съд, че правното основание за издаване на акта е чл. 233, ал. 2 от НРД за 2006 г., а не чл. 233, ал. 1 от НРД за 2006 г. Сумите, получени без правно основание от жалбоподателя, са получени в резултат на извършени от него нарушения на НРД от 2006 г., за които е предвидено налагане на определени санкции. Неоснователни са твърденията на касатора, че за извършените от изпълнителя на медицинска помощ нарушения не е предвидено налагането на санкции в НРД от 2006 г. Извършването на медицинска дейност от лекар-специалист, невключен като изпълнител по съответната КП в сключения с лечебното заведение индивидуален договор е нарушение на разпоредбите на чл. 26, т. 1 и т. 2 от НРД за 2006 г., по силата на които изпълнителите на медицинска помощ са длъжни да осигуряват договорената медицинска помощ, да изпълняват правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД, както и да предоставят медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на договорената. С лечебното заведение е договорено и същото е длъжно да осигурява болнична медицинска помощ само и единствено с включените в Приложение 1 към индивидуалния договор специалисти по съответните клинични пътеки. Като не е изпълнило това свое задължение лечебното заведение е нарушило чл. 26, т. 1 и т. 2 от НРД от 2006 г., за което нарушение в разпоредбата на чл. 238, ал. 4, б. "б" от НРД за 2006 г. е предвидено налагане на санкция - финансова неустойка в размер на 180 лева, умножена по броя на извършените нарушения. В два от случаите, посочени в писмената покана, отнасящи се за дейността на лечебното заведение през месец ноември 2008 г. като нарушение е посочено "неспазени индикации за хоспитализация". От медицинския протокол се установява, че се касае за прием на пациенти при неспазени индикации за хоспитализация, посочени в съответната клинична пътека. За това нарушение, обаче, също е предвидено налагане на санкция по чл. 238, ал. 4 б. "б", аа) от НРД от 2006 г., съгласно който текст несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ, е налице и в случаите на прием на пациенти при неспазени индикации за хоспитализация, посочени в съответната клинична пътека. От приложеното възражение на Втора МБАЛ-София АД до директора на СЗОК и до Арбитражната комисия се установява, че лицето - обект на проверката е оспорило констатациите на финансовия и на медицинския протокол. Директорът на СЗОК е следвало да издаде писмената покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, едва след влизане в сила на заповедта за прилагане на санкции за извършените нарушения. Издаването на писмената покана при липса на влязла в сила заповед за налагане на санкция съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяна на административния акт. Ето защо като е отменил оспорената в първоинстанционното съдебно производство писмена покана с изх. № 29-02-38 от 09.07.2009 г. на директора на СЗОК за възстановяване на суми, получени без основание АССГ е приложил правилно материалния закон. Настоящата инстанция не споделя единствено извода на първоинстанционния съд, че в административното производство е нарушена и разпоредбата на чл. 234, ал. 1 от НРД за 2006 г., тъй като не са съставени всички необходими протоколи. Видно от приложената административна преписка съставени са финансов и медицински протокол, както и протокол за неоснователно получени суми. Този неправилен извод на административния съд, обаче, не влияе върху правилността на решението като краен резултат. Останалите правни изводи на АССГ се споделят изцяло от Върховния административен съд. В касационното производство не се установиха твърдeните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното съдебно решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на спора основателна е претенцията на ответника по касационната жалба за възстановяване на направените разноски. Същата следва да бъде уважена, но само в размер на 500 лева, тъй като за останалата част от адвокатското възнаграждение в размер на 2800 лева липсват доказателства, че е заплатено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,