Решение № 7284 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4942/2026 г.
ВАСОсмо отделение29.06.2026 г.докладчик Василка Шаламанова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1609/20.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2391/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас. ОСЪЖДА „Черноморско злато“ АД, ЕИК 102036786, със седалище и адрес на управление Поморие, Промишлена зона, представлявано заедно от Х. Я. Я. и Й. С. Ч., да заплати в полза на Агенция „Митници“ сума в размер на 178,95 евро, представляваща разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА /п/ МАРИЯ ТОДОРОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Черноморско злато“ АД, ЕИК 102036786, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, Промишлена зона, представлявано заедно от Х. Я. Я. и Й. С. Ч., подадена чрез пълномощника адв. Василева, срещу Решение № 1609/20.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2391/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № BG001000-ИВ-27-РВ3/32-250483/15.08.2025 г. на Директора на ТД Митница Бургас, потвърдено с Решение № Р-459/32-333951/30.10.2025 г. на Директора на Агенция „Митници“. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил въведените от дружеството възражения и в нарушение изискването за установяване относимата фактическа обстановка не е допуснал техническа и икономическа съдебни експертизи. Изтъква се, че акцизът е внесен от дружеството в бюджета, като „Черноморско злато“ АД е използвало продукти за освободена от акциз употреба – производствени цели, поради което са изпълнени всички условия за възстановяване. Изтъква се, че независимо от факта, че в издаденото на дружеството УОАКП се съдържа различен код на продукт, се касае за един и същ енергиен продукт – втечнен нефтен газ (LPG). Изразява несъгласие с извода, според който издаденото на 01.04.2025 г. УОАКП има действие само занапред, поради което в полза на дружеството се следва възстановяване на недължимо платен акциз. Позовава се на съдебна практика. Оспорва решението и в частта на присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение, като сочи, че съдът не се е произнесъл по своевременно направено възражение за прекомерност. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което жалбата срещу процесния акт да бъде уважена, като административната преписка бъде върната на компетентния орган за ново произнасяне. Претендира разноски за две съдебни инстанции, а в условията на евентуалност се иска редукция на юрисконсултското възнаграждение на ответника. Ответникът – Директорът на Агенция „Митници“, чрез пълномощника началник отдел „Акцизно право“, в писмен отговор, в съдебно заседание и в писмени бележки, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила първонстанционното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Бургас е било Решение № BG001000-ИВ-27-РВ3/32-250483/15.08.2025 г. на Директора на ТД Митница Бургас, потвърдено с Решение № Р-459/32-333951/30.10.2025 г. на Директора на Агенция „Митници“, с което на „Черноморско злато“ АД, на основание чл. 27, ал. 3 вр. чл. 24б, ал. 8 ЗАДС, е отказано възстановяване на акциз в размер на 84 660,00 лв., ведно с лихви. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел за установено следното от фактическа страна: На 24.10.2023 г. дружеството е подало искане с peг. № 32-603062/24.10.2023 г. за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) при използване на енергийни продукти с търговско наименование „пропан-бутан“ с код по КН 27111297 и „природен газ в газообразно състояние (метан)” с код по КН 27112100 и цел 7 „Дестилерия” - дестилация на виноматериали. С писмо с peг. № 32-617839/03.11.2023 г. заместник-директорът на ТД Митница Бургас е уведомил дружеството за наличие на несъответствия в подаденото искане и е дал указания за отстраняването им. С искане с peг. № 32-634136/16.11.2023 г. дружеството е отстранило пропуските и е представило изисканите му документи. С Решение № 32-673328/13.12.2023 г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас, на „Черноморско злато“ АД е отказано издаване на УОАКП за посочените продукти. Решението е оспорено по съдебен ред, като е отменено с Решение № 5362/17.07.2024 г., постановено по адм. дело № 28/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, и преписката е върната на Директора на ТД Митница Бургас за ново произнасяне по искането на дружеството за издаване на УОАКП по отношение на енергиен продукт с търговско наименование „пропан-бутан“ с код по КН 27111297. Съдебното решение е оставено в сила с Решение № 1640/19.02.2025 г., постановено по адм. дело № 10452/2024 г. по описа на ВАС. На 25.02.2025 г. Директорът на ТД Митница Бургас е издал на дружеството УОАКП № BG001000E0190/25.02.2025 г. за използване на енергиен продукт с търговско наименование „втечнен нефтен газ (LPG)“ и с код по КН 27111297. С искане с peг. № 32-70739/06.03.2025 г. дружеството е пожелало да бъде направена промяна в обстоятелствата, като освен код по КН 27111297, в издаденото УОАКП с № BG001000E0190/25.02.2025 г. бъдат вписани нови кодове по Комбинираната номенклатура а именно: 27111219 (пропан), 27111294 (пропан), 27111391 (бутан), 27111397 (бутан), 27111400 (етилен), 27111400 (пропилен), 27111400 (бутилен), 27111400 (бутадиен), 27111900 (други). На 18.03.2025 г. „Черноморско Злато“ АД е подало искане на основание чл. 24а, ал. 4 ЗАДС с peг. № 32-84547/18.03.2025 г. за издаване на ново УОАКП за използване на следните енергийни продукти: 27111211 (пропан), 27111219 (пропан), 27111294 (пропан), 27111297 (пропан), 27111391 (бутан), 27111397 (бутан), 27111400 (етилен), 27111400 (пропилен), 27111400 (бутилен), 27111400 (бутадиен), 27111900 (други). С Решение № 32-100305/31.03.2025 г. Директорът на ТД Митница Бургас е прекратил на основание чл. 24е, ал. 1, т. 3 ЗАДС във вр. чл. 24в, ал. 2 ЗАДС УОАКП с № ВG001000Е0190/25.02.2025 г. На 01.04.2025 г. на дружеството е издадено УОАКП с № BG001000E0191 по искане с peг. № 32-84547/18.03.2025 г. за използване на енергийни продукти с КН 27111219, 27111294, 27111297, КН 27111211, 27111391, 27111397, 27111400, 27111400, 27111400, 27111900 и 27111400, с цел дестилация на виноматериали. На 15.07.2025 г. „Черноморско Злато“ АД е подало искане с peг. № 32-216421/15.07.2025 г. за възстановяване на недължимо платен акциз в размер на 84 660,00 лв. във връзка с Решение № 32-673328/13.12.2023 г. на Директора на ТД Митница Бургас за отказ за издаване на УОАКП за използване на енергиен продукт с наименование „пропан-бутан“ с код по КН 27111297, отменено по съдебен ред. Във връзка с подаденото искане е извършена проверка за изпълнение на изискванията за възстановяване на акциз по смисъла на чл. 12б, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗАДС, за резултатите от която е съставен Протокол за проверка по прихващане/възстановяване на акциз с № ВС001000-ИВ-27-1-ПП15/12.08.2025 г. Съгласно протокола, при проверката е установено, че към искането си за възстановяване на акциз дружеството е предоставило документи за доставка на енергийни продукти „Втечнен нефтен газ (LPG)“ с кодове по КН 27111294, 27111397 и 27111900, но не и с код по КН 27111297. Установено е, че енергиен продукт „пропан-бутан“ с код по КН 27111297, посочен в УОАКП, не е използван в периода 13.12.2023 г. - 26.02.2025 г., като за периода за който се иска възстановяване на акциз дружеството е използвало енергийни продукти, за които има издадено УОАКП, което поражда действие считано от 01.04.2025 г. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Административният съд е приел, че УОАКП е правното основание, въз основа на което може да се претендира освобождаване от акциз за енергиен продукт с конкретно посочен код по КН. Съответно, в хипотезата на отменен с влязло в сила съдебно решение незаконосъобразен отказ по искане за издаване на УОАКП, отмяната заличава с обратна сила последиците на този акт само по отношение на заявения с искането енергиен продукт с конкретно посочен код по КН, т.е. заличава се правното основание за заплащане на акциза за този код и той става недължимо платен. Следователно, само по отношение на този код възниква основание да се претендира възстановяване на недължимо платен акциз по реда на чл. 27 ЗАДС. Поради това съдът е приел, че административният орган правилно е отказал възстановяване на платен акциз за получени енергийни продукти с кодове по КН 27111294, 27111397 и 27111900, тъй като дружеството не е притежавало УОАКП за така посочените енергийни продукти преди момента на издаване на УОАКП от 01.04.2025 г., което според има действие само за напред. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите спрямо предмета на спора факти и обстоятелства, извършил е дължимия анализ на представените по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон, като е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС освобождават се от облагане с акциз енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Според чл. 24а, ал. 1 ЗАДС освобождаването от облагане с акциз по чл. 22, ал. 2, както и освобождаването от облагане с акциз на енергийните продукти по чл. 24, ал. 2, т. 1 - 5 се прилага само за лице, на което е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Разпоредбата на чл. 24а, ал. 4 ЗАДС предвижда, че за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител се подава искане до директора на териториалната дирекция по местонахождението на обекта, където ще се получават и използват денатурираният по специален метод етилов алкохол или енергийните продукти. Искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител съдържа данни за енергийните продукти, които ще се използват от крайния потребител – търговско наименование и код по КН – чл. 24а, ал. 5, т. 4 ЗАДС. Правилно и обосновано административният съд е приел, че наличието на УОАКП е необходима предпоставка за освобождаване от акциз, като удостоверението има действие занапред при съобразяване разпоредбата на чл. 24б, ал. 8 ЗАДС, която гласи, че правото за прилагане на чл. 24а, ал. 1 възниква от датата на връчване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител, включително в случаите на връчено удостоверение, след отменен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. В конкретния случай е установено, а и не се спори, че за периода 19.12.2023 г. – 21.11.2024 г. от страна на „Черноморско злато“ АД са били използвани енергийни продукти с кодове по КН 27111294, 27111397 и 27111900, по отношение на които има издадено УОАКП от 01.04.2025 г., т.е. към спорните периоди дружеството не е било освободено от заплащане на акциз за посочените продукти. Както вече бе посочено, съобразно приложимите разпоредби на ЗАДС, правото на освобождаване от акциз възниква след издаване на УОАКП за конкретния продукт, посочен със съответното му търговско наименование и код по Комбинираната номенклатура. Поради това неоснователно се поддържа, че правото на възстановяване на акциз се следва в полза на „Черноморско злато“ АД по отношение на продуктите с кодове по КН 27111294, 27111397 и 27111900, доколкото се касае за идентични спрямо продукт с код по КН 27111297, за който е издадено УОАКП № BG001000E0190/25.02.2025 г. Отделно, следва да се посочи, че в подаденото искане от 15.07.2025 г. за възстановяване на недължимо заплатен акциз претенцията е обоснована изцяло с Решение № 32-673328/13.12.2023 г. на Директора на ТД Митница – Бургас, т.е. във връзка с отменения по съдебен ред отказ за издаване на УОАКП за продукт с код по КН 27111297. При извършената проверка в хода на административното производство, обективирана с Протокол № ВС001000-ИВ-27-1-ПП15/12.08.2025 г., е установено обаче, че дружеството не е използвало продукт с код по КН 27111297. Посочената от касатора съдебна практика на ВАС е неотносима спрямо спора, тъй като същата касае неправилно посочени кодове по КН в акцизни и митнически документи, а не продукти с различни кодове, макар и попадащи в една група по отношение искане за възстановяване на акциз. Неоснователно касаторът се позовава и на становище на началника на отдел „Правно-нормативен“ при ТД на Митница Бургас, според което същественият въпрос е дали енергийният продукт се използва с цел осъществяване на производствения процес на заявителя. От една страна, изложеното становище няма задължителна сила, а от друга – същото е издадено по повод искане за добавяне на кодове във вече издадено УОАКП с цел установяване дали използването на съответния енергиен продукт е за производствения процес. Не могат да бъдат споделени и доводите, че първоначалният отказ за издаване на УОАКП е обусловил невъзможност в удостоверението да бъдат вписани всички кодове на енерегийни продукти, като дружеството е разполагало с правна възможност, с оглед текущите си производствени нужди, да подаде заявление по отношение на съответните продукти. Също така, съобразно възражението, че дружеството не е знаело кои точно продукти ще използва, същото е могло да посочи всички, които техническата спецификация на оборудването му позволява, тъй като ЗАДС не съдържа ограничения в тази насока – в закона не е предвиден краен брой продукти, които подлежат на освобождаване. Ирелевантни спрямо предмета на спора се явяват сочените твърдения за допуснати нарушения в хода на първоначалното производство, завършило с издаване на УОАКП № BG001000E0190/25.02.2025 г. във връзка с пробовземането, както и тези за съществени нарушения на съдопроизводствените правила с оглед неназначаването на експертизи, тъй като предмет на съдебен контрол в текущото производство е единствено Решение № BG001000-ИВ-27-РВ3/32-250483/15.08.2025 г. на Директора на ТД Митница Бургас, потвърдено с Решение № Р-459/32-333951/30.10.2025 г. на Директора на Агенция „Митници“. С оглед изложеното, решението на административния съд, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба се съдържа и искане по чл. 176а АПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, което е неоснователно. Правилно – в съответствие с приложимата по време редакция на чл. 161, ал. 1 ДОПК (ДВ, бр. 94 от 2015), съдът е определил размера на юрисконсултското възнаграждение при съобразяване материалния интерес по спора, съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 1 вр. л. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Присъденият в полза на Агенция „Митници“ размер на юрисконсултското възнаграждение съответства и на зададените с Решение по дело С-438/22 на СЕС критерии за справедливост, като е съобразен с фактическата и правна сложност на спора и обема на извършените процесуални действия и предоставена защита. Поради изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в частта му за разноските. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция в полза на ответника по касация се следват разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК (ДВ, бр. 17 от 2026 г.) вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 350,00 лв. Настоящият касационен състав намира, че посоченият размер се явява подходящ и съответства на зададените с Решение по дело С-438/22 на СЕС критерии за справедливост, като е съобразен с фактическата и правна сложност на спора и обема на извършените процесуални действия и предоставена защита. Посочената сума следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като се равнява на 178,95 евро. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
Цитирани разпоредби
29- чл. 168 АПК
- чл. 176 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 220 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 160, ал. 2 ДОПК
- чл. 161, ал. 1 ДОПК
- чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗАДС
- чл. 24, ал. 1 ЗАДС
- чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС
- чл. 24, ал. 2 ЗАДС
- чл. 24, ал. 4 ЗАДС
- чл. 24, ал. 5, т. 4 ЗАДС
- чл. 24, ал. 8 ЗАДС
- чл. 27 ЗАДС
- чл. 27, ал. 3 ЗАДС
- чл. 12, ал. 3
- чл. 12
- чл. 13
- чл. 146
- чл. 160, ал. 7
- чл. 208
- чл. 218
- чл. 22, ал. 2
- чл. 24, ал. 1
- чл. 24, ал. 2, т. 1
- чл. 24
- чл. 37
- чл. 8, ал. 1