Решение № 5954 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1684/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Славчев в качеството му на председател на Комисията за противодействие на корупцията чрез процесуален представител - юрисконсулт Н. Нейков против Решение 33 от 09.01.2025г. на Административен съд-Разград по адм. дело 213/2024г. С него се отменя Решение РС-46-24-089/05.08.2024г. на Комисия за противодействие на корупцията. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Съображенията са, че от фактическа страна е установено поведението на А. М. К. в качеството му на директор на Общинско предприятие "Социални услуги" гр. Кубрат, което в хипотезата на чл. 58 от ЗПКОНПИ/отм./ осъществява състав на конфликт на интереси. Също така, при установено поведение с насоченост към частен интерес на свързани с него лица, съдът неправилно е приел, че не е налице такова поведение с оглед на резултата и ефекта от действията на К.. Ответникът по касационната жалба, А. К. чрез адвокат Н. Николов взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Съображенията са относно приложението на норми на отменения закон ЗПКОНПИ и квалификацията на действията по неговите състави. По съществото на спора, се споделят изводите на съда, че поведението на К. не е в хипотеза на обслужване на частен интерес. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. М. К. с адрес [населено място], община Кубрат, [улица], [номер] срещу Решение РС-46-24-089/0508.2024г. на Комисията за противодействие на корупцията/КПК/. С него се установява конфликт на интереси по отношение на А. М. К., директор на ОП "Социални услуги" гр. Кубрат и лице , заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 ЗПК, за това, че издал заповед РД-09-08/23.01.2023г. в свой частен интерес и в интерес на свързаното с него лице по смисъла на §1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗПКОНПИ/отм./ и негова съпруга-Е. Ш. К., в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изречение първо, предложение четвърто от ЗПКОНПИ/отм./, наложена е глоба в размер на 5000 лева на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ/отм./, отнето е в полза на държавата сума в размер на 117.89 лева на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ/отм./. Със същото решение е установен конфликт на интереси по отношение на А. М. К., директор на ОП "Социални услуги" гр. Кубрат и лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 ЗПК за това, че издал Заповеди 113/23.12.2020г., РД-09-69/01.11.2021г., РД09-88/04.10.2022г., РД-09-108/02.12.2022г., РД09-38/15.05.2023г. и РД 09-82/18.12.2023г. в частен интерес на свързаното с него лице по смисъла на §1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗПКОНПК/отм./, респективно § 1, т. 9, б. "а" от ДР на ЗПК и негова съпруга- Е. Ш. К. в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изречение първо, предложение шесто от ЗПКОНПИ/отм./ респективно чл. 76, изречение първо, предложение шесто от ЗПК, наложена е глоба в размер на 5000 лева на основание чл. 171, ал. 1 от ЗКОНПИ/отм./, респективно чл. 113, ал. 1 от ЗПК и е отнето в полза на държавата сумата от 614.51 лева на основание чл. 81, ал. 1, от ЗПКОНТПИ/отм./, респективно чл. 99 от ЗПК. Възраженията са за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Установено е, че производството пред КПК е образувано по сигнал, подаден на 22.01.2024г., като в производството пред КПК са били предмет действия на К. в качеството на директор на ОП "Социални услуги" гр. Кубрат, издал заповеди с дати от 2020г., 2021г., 2022г. 2023г. Съдът е приел, че обжалваното решение е валиден административен акт, издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия при наличие на кворум и мнозинство. Приел, че КПК може да установява и преценява действията и актовете преди приемането на ЗПК, като противното би означавало, че на тези лица не може да се търси отговорност преди приемане на ЗПК преди 06.10.2023г., което противоречи на волята на законодателя. Компетентността на органа следва да се преценява към момента на вземане на решението от органа, а действията, съобразно нормативната уредба, действаща към датата на извършването им. Оплакванията в тази връзка приел за неоснователни. При отсъствие на нарушения на административно производствените правила съдът е установил нарушение на материалния закон и преследваната от него цел. Приел за приложими квалификациите на ЗПКОНПИ/отм./ относно дефиницията за конфликт на интереси според чл. 53 и 54 от ЗПКОНПИ/отм./ като по съществото на спора относно спорните актове е приел, че не се постига облага в личен на К. интерес и частен интерес на свързано с него лице. Предвид констатациите извел правен извод за липса на конфликт на интереси в конкретния случай. По отношение на санкциите е приел, че следва да се приложат тези, действали по време на извършването, освен ако последват други, по благоприятни, а именно по чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ/отм./. При установеното от фактическа и правна страна съдът е отменил решението. Решението е правилно като краен резултат. Закона за противодействие на корупцията/ЗПК/ е в сила от 6.10.2023г., и отменя редица текстове от ЗПКОНПИ/отм./ по отношение на състави на конфликт на интереси и санкциите, предвидени при установяване на нарушения. В § 5 от ПЗР на КПК е предвидено, че не приключилите до влизане в сила на този закон проверки и производства пред съда във връзка с отменени разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания, се довършват по досегашния ред от Комисията. Тази разпоредба представлява изключение от действието по правилото на процесуалния закон по заварени правоотношения, за които процедури са приложими нормите на ЗПКОНПИ/отм./ . Разпоредбата означава и това, че по отношение на процедури, открити след влизане в сила на ЗПК от 06.10.2023г. не може да се прилагат материалните и процесуални норми на ЗПКОНПИ/отм./. Означава и това, че за действия и актове извършени преди 06.10.2023г., за които няма открито производство по проверка за установяване на конфликт на интереси и няма висящи производства пред съд, не може да се приложи нито ЗПКОНПИ/отм./ нито ЗПК. Това е така, защото ЗПК като материален закон действа занапред и може да се приложи за действия и актове, извършени след влизането му в сила-06.10.2023г. и се прилагат нормите на ЗПК и са неприложими нормите и институтите на ЗПКОНПИ/отм./. Или, законодателната промяна не санкционира юридически факти-актове и действия преди влизане в сила на ЗПК-06.10.2023г. ако няма образувано производство пред КПКОНПИ преди 06.10.2023г. Поради това, за образувани производства след 06.10.2023г. юридическите факти от състав на конфликт на интереси се преценяват само в хипотезата на нормите от ЗПК и то осъществени след тази дата. Правни квалификации по разпоредбите и на двата закона едновременно или в съчетания на нормите и от двата закона е недопустимо, тъй като се нарушава предвиденото действие материалните и процесуалните норми, изключение за което се допуска само по нормативен ред. В случая не може да се приложи ЗПКОНПИ, нито може да се приложи ЗПК за заповедите преди 06.10.2023г. а по отношение на заповедите след тази дата не може да намери квалификация по двата закона. Особеностите на производствата по ЗПКОНПИ и ЗПК с оглед на предвидените последици в тях, ги характеризира като санкционни, поради което разпоредбите следва да бъдат прилагани точно с оглед установените фактически състави, предвидени изрично в материални норми. Налице е нарушение на материалния закон, което е основание по чл. 146 АПК за отмяна на решението на КПК, както правилно е приел и административния съд като краен резултат, с мотивите на настоящето решение. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 1900 лева, представляващи разноски, възнаграждение за един адвокат, съгласно приложен списък. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение