Решение № 459 от 15.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6753/2015 г.

Решение № 459 от 15.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6753/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 185 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Сдружение "Асоциация на хората с множествена склероза", гр. София, с която се оспорва Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1, от Кодекса на труда (Наредбата) (Издадена от министъра на народното здраве и председателя на ЦС на БПС, обн. ДВ, бр. 33 от 28.04.1987 г., в сила от 1.01.1987 г.). Развити са съображения, че оспореният нормативен административен акт следва да бъде отменен, поради наличие на пряка дискриминация по признак увреждане поради невключване към списъка на болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ, на заболяването "множествена склероза". Отмяната на наредбата, жалбоподателят претендира като ресурс, с който цели да наложи на министъра на здравеопазването изпълнение на вменено му по закон задължение по приемане на нов, съответстващ на настоящите изисквания за закрила на работниците и служителите подзаконов нормативен акт във връзка с предварителната закрила при уволнение. Ответникът по жалбата - министърът на здравеопазването чрез юрисконсулт Денчева изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че с отмяната на оспорения нормативен административен акт няма да се постигне целта, която си е поставил жалбоподателят, а именно включването на заболяването "множествена склероза" в списъка на болестите, които се ползват с особена закрила. Обратното, евентуална отмяна на Наредбата ще наруши и засегне правата на широк кръг лица, които страдат от включените в нея заболявания. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Посочва, че изложените в жалбата доводи за противоречие на оспорената наредба с материалноправния закон и по-конкретно - поради наличие на пряка дискриминация по признак увреждане по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., поради невключване към списъка на болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ, на заболяването "множествена склероза", са неоснователни. Отбелязва, че с оспорения подзаконов нормативен акт се установяват специални мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на признак "увреждане" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., като целта на тези мерки е изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими. Позовава се на съдебна практика по сходни правни казуси. Върховният административен съд, шесто отделение като прецени доказателствата по делото, оплакванията, доводите, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: С определение № 4280/20.04.2015 г. по адм. дело № 3014/2015 г. Върховният административен съд след дадени указания за отстраняване на нередовности по процесуалното представителство на жалбоподателя и неизпълнението им, остави без разглеждане жалбата на Сдружение "Асоциация на хората с множествена склероза" - гр. София срещу Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1, от Кодекса на труда и прекрати производството по делото. С определение № 6566/4.06.2015 г. по адм. дело № 5703/2015 г. Върховният административен съд, петчленен състав отмени посоченото определение и върна делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Прие, че въпреки неизписването в адвокатското пълномощно на имената на физическото лице, което представлява сдружението - жалбоподател това не е порок, който се е отразил на представителната власт и не е повлиял върху редовността на учреденото процесуално представителство. Тези указания са задължителни за настоящия състав на Върховния административен съд съгласно чл. 235, ал. 2 АПК и се съобразяват като отсъствие на процесуална пречка за разглеждане на спора по същество. Във връзка с допустимостта на жалбата са налице и останалите положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване и не са налице процесуални пречки, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество - жалбата е неоснователна. По делото е установено, че Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1, от Кодекса на труда (Наредбата) е издадена от министъра на народното здраве и председателя на ЦС на БПС, обн. ДВ, бр. 33 от 28.04.1987 г. и е в сила от 1.01.1987 г. Наредбата урежда реда, по който се установява предварителната закрила при уволнение на работниците и служителите, страдащи от някоя от изброените в чл. 1, ал. 1 болести - исхемична болест на сърцето; активна форма на туберкулоза; онкологично заболяване; професионално заболяване; психично заболяване; захарна болест. Оспорената наредба е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда (актуална редакция - ДВ, бр. 27 от 1986 г.) в случаите на частична ликвидация, при съкращение в щата или при спиране на работата за повече от 30 дни предприятието може да уволни работници, боледуващи от определени болести, указани в наредба, само с предварително разрешение от окръжната инспекция по охрана на труда за всеки отделен случай и след като вземе мнението на трудово-експертната лекарска комисия. Наредбата се издава от Министерството на народното здраве и от централното ръководство на професионалните съюзи. Не са налице обстоятелства, които да сочат на нарушение на материалноправни разпоредби и за несъответствие с целта на закона при издаването й. Закрилата при уволнение в хипотезите на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е част от мерките, които държавата предприема в изпълнение на нейните задължения по чл. 16 и чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България и поради това е държавна дейност, която се състои в преценка дали уволнението, чието разрешение се иска, ще бъде социално справедливо. Идеята на законодателя е била да се обхванат точно определени болести, които поначало са тежки, заболяването при които е трайно и при които работникът или служителят изпитва поради това затруднения да си намери след уволнението друга подходяща работа. Изброените в чл. 1, ал. 1 от Наредбата болести са имено такива, поради което не са налице основания за отмяната на оспорения акт. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 14 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) не представлява дискриминация специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими. След измененията на Кодекса на труда (ДВ, бр. 100 от 1992 г.) редакцията на разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 е променена и гласи: в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Отпадането на материалната компетентност на създателя на акта - централното ръководство на професионалните съюзи вменява задължение на единствения титуляр с правомощия - министърът на здравеопазването да изпълни дължимите корекции, произтичащи от промени в трудовото законодателство и с цел вменените на държавата задължения по чл. 16 и чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България за гарантиране правото на труд и създаване на условия за осъществяване на правото на труд от лицата с физически и психически увреждания. Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1, от Кодекса на труда е обнародвана в ДВ, бр. 33 от 28.04.1987 г., влязла е сила от 1.01.1987 г. и оттогава не е изменяна. Бездействието на министъра на здравеопазването е с почти тридесетгодишна давност и то би било оправдано, ако налагащите се промени не бяха необходими. Същите касаят не само работниците и служителите, страдащи от заболяването "множествена склероза", но и тези страдащи от други хронично протичащи неврологични заболявания с остатъчен функционален дефицит, както и болните с извършена органна трансплантация, хроничните бъбречни заболявания, изискващи диализно лечение и други (виж проект за Наредба за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1, от Кодекса на труда - стр. 36). Невключването на визираните заболявания и в частност заболяването "множествена склероза" в болестите, при които се ползва закрила в определени хипотези на прекратяване на трудовото правоотношение касае непълнота на оспорения нормативен административен акт и не детерминира неговата незаконосъобразност. Непълнотата може да бъде отстранена по пътя на допълване на разпоредбата на чл. 1 от Наредбата, но не може да бъде отстранена чрез нейната отмяна, в която е уредена съответстваща на КТ и Конституцията на Република България закрила на определени категории работници и служители, страдащи от тежки заболявания, за които е необходима специална закрила при уволнение. Предвид изложеното и на основание чл. 193, ал. 1, пр. последно АПК, проведеното оспорване на Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, издадена от министъра на народното здраве и председателя на ЦС на БПС, следва да се отхвърли като неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение