Решение № 3994 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3457/2015 г.

Решение № 3994 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3457/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Златко Минчев Златанов срещу решение № 500 от 30.01.2015 г., постановено по административно дело № 4294/2014 г. от Административен съд София -град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 179/11.02.2014 г. на Началник сектор "Моторни превозни средства" при отдел "Пътна полиция" в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена, като му бъдат присъдени и направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Началник сектор "Моторни превозни средства" (МПС) при отдел "Пътна полиция" (ПП) в СДВР не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Обжалваното решение е валидно и допустимо и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е изпълнил задълженията си да укаже на административния орган за задължението му по чл. 152 АПК да представи административната преписка в цялост, а неизпълнението на това задължение от ответника не води до извод за допуснато нарушение от страна на съда. С оспорения пред първоинстанционния съд административен акт, издаден от Началник на 03 сектор МПС- ОПП- СДВР, на Златанов в качеството му на началник на 01 група "Идентификация и технически контрол" на 03 сектор "Моторни превозни средства" към отдел ПП- СДВР е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца на основание чл. 224, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи - отменен (ЗМВР) за това, че на 15.08.2013 г. след като възложил с писмена резолюция на инспектор Маринов да извърши проверка по сигнал с вх. № 1415/14.08.2013 г. по описа на СДВР в периода 15.08.2013 - 21.08.2013 г. не осъществил контрол по пълното и качествено изпълнение на възложената задача, в резултат на което Маринов извършил проверката по сигнала в нарушение на Правилата за организацията на работата в МВР с предложенията и сигналите, утвърдени с МЗ рег. № I-1977/29.07.2011 г. (Правилата), а именно не провел работна среща с тъжителите и не взел допълнителни сведения от тях. С това Златанов проявил небрежност в служебната си дейност, като с бездействието си извършил нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР, за което е ангажирана и дисциплинарната му отговорност. Настоящият състав намира, че правилно и обосновано въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд приема, че заповедта е постановена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Неправилно обаче в решението е прието, че заповедта е постановена при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Действително доколкото за нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на Златанов за органа не съществува задължение да образува същото с надлежна заповед - арг. чл. 230, във вр. с чл. 227, ал. 1, т. т. 2 -10 ЗМВР, но от доказателствата се установява, че същата е образувано по сигнал, постъпил на 26.11.2013 г. От приложената към делото дисциплинарна преписка е видно, че комисия в състав инспекторите М. Василев и Л. Димитров, назначена със Заповед рег. № з-9237/3.12.2013 г. на Директора на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) е извършила проверка по сигнал вх. № Ж-204/26.11.2013 г. Този сигнал, както и заповедта за извършване на проверка по същия не са приложени по делото, въпреки изричните указания, дадени от съда с определение от 8.09.2014 г. В съдебно заседание проведено на 3.11.2014 г. процесуалния представител на ответника, заявява, че не разполагат със Заповед рег. № з-9237/3.12.2013 г. на Директора на "Национална служба полиция", а по отношение на сигнал вх. № 5545/06.08.2013 г. обяснява, че вероятно това е явният номер, след което е входиран с индекс Ж. При тези факти не може да бъде установено дали в случая са налице предпоставките по чл. 231 от ППЗМВР, тъй като не може да се установи с категоричност наличието на данни за извършено дисциплинарно нарушение от страна на Златанов при започване на проверката, както и на наличието на правомощия на комисията, извършила проверката по сигнала. На следващо място при липсата на сигнала, послужил като повод за извършване на проверката и заповедта, с която тя е разпоредена не може да бъде установено дали при издаване на заповедта дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил задължението си да постанови същата след изясняване на фактическите обстоятелства в пълнота. Ето защо настоящият състав намира, че неправилно в обжалваното решение е прието, че при издаване на заповедта не са допуснато съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В случая е нарушение и на предвидените в чл. 229, ал. 2, 3 и 4 ЗМВР правила за издаването й. Страните не спорят относно факта, че по сигнал за корупция на служител в МВР вх. № 483313А4В2 от 3.08.2013 г., с вх. № 5545/6.08.2013 г. е постъпила жалба от Лидия Александрова Александрова, Мирослав Стайков Стойнов и "Библо" ООД, изпратен до ВНД Директор на СДВР с писмо рег. № 4359/8.08.2013 г. Златанов възлага извършване на проверката по случая на инспектор IV степен в ръководената от него група. От писмото се установява, че след получаването му в СДВР на 8.08.2013 г. (вх. № Ж-257/13 г.) работата по него е възложена на г-н Милчев за проверка и отговор и на госпожа Янчева за контрола с резолюция от 09.0.2013 г. Със следваща резолюция от 14.08.2013 г. писмото е възложено на г-н Пертов за изпълнение, като е определен срок 10 дни. С резолюция от 15.08.2013 г. задачата е възложена на касатора - Златанов, като отново е определен срок за работа 10 дни, а на същата дата преписката е възложена на В. В. Маринов. Последният на 21.08.2013 г. е отразил изпълнението си, а на 27.08.2013 г. е поставена резолюция от касатора, от която се установява, че е изготвена справка до Началник ОПП, както и писма до подателя и до инспектората. По преписката е приложена изготвената на 21.08.2013 г. докладна записка от Маринов за извършената проверка и изготвената въз основа на нея на 22.08.2013 г. справка от Златанов. Върху последната е поставена резолюция запознат на 23.08.2013 г. и същата е изпратена на Началник на отдел ПП - СДВР и Началника на 03 сектор МПС с рег. № Я52005/26.08.2013 г. При така установените факти следва извод, че в случая проверката е възложена на множество лица по реда на йерархично заеманите от тях длъжности, а именно: ВНД Директора на СДВР, след което на лица без посочени длъжности - Милчев и Пертов, а последният възлага извършването на същата на Златанов, който от своя страна я възлага на Маринов. От представените по делото Правила за организацията на работата в МВР с предложенията и сигналите, утвърдени със заповед № IIз-1977/29.07.2011 г. на Министъра на вътрешните работи (Правилата) не може да се установи с категоричност, чие е задължението да контролира изпълнението на извършването проверки по получените сигнали. В раздел II, т. 8 е посочено, че ръководителите на структури по чл. 9 ЗМВР и ръководителите на техните териториални звена, управления и служби организират регистрирането, картотекирането, обработването и извършването на проверки по изпратените до тях предложения и сигнали. Съгласно чл. 9 ЗМВР (отм.) към момента получаване на сигнали и извършване на проверката по него основните структури на МВР са: главните дирекции; областните дирекции; дирекция "Вътрешна сигурност"; дирекция "Миграция"; дирекция "Български документи за самоличност"; дирекция "Международни проекти"; дирекция "Национална система 112"; дирекция "Управление на собствеността и социални дейности; дирекция "Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз (АФКОС)" специализираните административни дирекции; Академията на МВР; Медицинският институт на МВР и научноизследователските и научно-приложните институти, като за осъществяване на специфични дейности на МВР се създават специализирани звена. От тази разпоредба и предвид факта, че Златанов не е ръководител на някоя от структурите по чл. 9 ЗМВР, нито на териториално звено на такава, както и на управление или служба следва извод, че същият не е имал задължения по посочената т. 8 от Правилата. Отделно от това съгласно т. 22, Раздел IV от Правилата по нареждане на министър, заместник министрите и главния секретар дирекция КИАД организира извършването на проверки по сигнали. Златанов не е заемал длъжност в тази дирекция, при което отново следва извод, че същият не е имал задължения по организирането и извършването на проверки по сигнали. Такива задължения не се констатират и в представената по делото Специфична длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност. С оглед на това не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че в случая Златанов е извършил нарушение на служебната дисциплина - неизпълнение на служебни задължения. Действително освен задължението си да изпълняват разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове служителите в МВР са длъжни да изпълняват и заповедите и разпорежданията на министъра, заместник министрите, главния секретар и преките си началници. По силата на т. 23.1. от Правилата компетентният орган определя служител, който да извърши проверка, като при необходимост може да бъде назначена комисия. В случая, макар по преписката да не е изяснено с категоричност, кое е лицето и съответно каква длъжност е заемало може да се направи извод, че в случая Златанов е разпоредил на Маринов да извърши проверката по случая в изпълнение на дадено му от негов пряк началник разпореждане. При това възложената от него проверка е приключена от Маринов в 5 дневен срок, като е установил фактите по случая и е изготвил докладна записка, в която те са отразени. В хода на дисциплинарното производство не е установено същите да са неверни или непълни. От така установеното следва, че в конкретния случай Златанов е изпълнил разпореждането - организирал е извършването на възложената му проверка, като задачата е изпълнена в срок, пълно и качествено. В конкретния случай той е имал задължение по силата на писмено разпореждане да организира извършването на проверка в срок до 25.08.2013 г., което е изпълнено на 22.08.2013 г., когато е изготвил справката за установеното при същата. В нея са отразени всички извършени действия на служителите на отдел ПП по регистрацията на автомобила от 3.04.2009 г. до дерегистрацията му на 6.08.2012 г. При така установените факти следва извод, че в случая Маринов е изпълнил задължението си по т. 24. 1 от Правилата да проучи всички поставени въпроси в сигнала. Обстоятелството, че същият не е разговарял с подателите и не е снел допълнителни сведения от тях, каквото задължение е имал по т. 24.2. от Правилата не обосновава извод за извършено нарушение на служебната дисциплина от страна на Златанов. В случая не е установено подателите на сигнала да са разполагали с допълнителни данни, при което служителят извършил проверката в рамките на своята компетентност е извършил преценка, че не е необходимо да разговаря с тях, както и да снема допълнителни писмени обяснения, което от своя страна не е довело до нарушение на задължението му да изясни напълно фактите по случая. С оглед на това следва извод, че в случая Златанов не е допуснал и нарушение при изпълнение на разпореждане на прекия му ръководител. Ето защо като е приел, че в случая Златанов е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения, а именно не осъществяване на контрол по пълното и качествено изпълнение на поставена от него задача първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт. Следва обжалваното решение да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново по съществото на спора, като обжалваната от Златанов заповед бъде отменена, като постановена в нарушение на материалния закон. При този изход на делото и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК следва СДВР да бъде осъдена да заплати на Златанов сума в размер на 480 лв., представляваща направените по делото разноски - хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение