Решение № 7218 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3298/2021 г.

Решение № 7218 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3298/2021 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "МиБМ Експрес" ООД чрез процесуален представител срещу решение № 407 от 25.01.2021 г., постановено по административно дело № 8256/2020 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е изменено решение № ППН 01-481/2018/29.07.2020 г. на Комисията за защита на личните данни, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., като е намален размерът й от посочения размер на 1000 лева. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му, а алтернативно се иска изменението му и налагане на имуществена санкция в предвидения от закона минимален размер. Излага твърдения, че неправилно АССг обсъжда единствено размера на санкцията, без да се произнесе по въпроса за наличието или липса на извършено нарушение. Ответникът по касационната жалба – Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба – В. С. и Б. С. не изпращат представител в съдебно заседание и не вземат становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с приложимия закон, но е намерил, че наложената санкция прекомерна завишена с оглед целта на закона. Решението е правилно. От доказателствата по делото безспорно е установено, че с решение № ППН-01-481/2018/11.01.2019 г. КЗЛД установява, че дружеството – касационен жалбодател е допуснал нарушение в качеството си на администратор на лични данни при обработване на личните данни на В. С. и Б. С.. По жалба на същото дружество с влязло в сила решение № 329 от 15.01.2020 г. по административно дело № 1599/2019 г. АССг отменя това решение единствено в частта относно наложената на основание чл. 58, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 2016/679 санкция, предвид факта, че нарушението е извършена на 25.04.2018 г., в който момент относимите правни разпоредби са били тези по ЗЗЛД, тъй като съгласно чл. 99, т. 2 от цитирания Регламент същия се прилага от 25.05.2018 г. При това доводът, че съдът не е изследвал извършване на нарушение от страна на касационния жалбодател е неоснователен. При установено с влязло в сила съдебно решение извършено нарушение от страна дружеството при обработване на личните данни на С. правилно в обжалваното пред настоящия състав решение е прието, че органът с последващото решение се е произнесъл в рамките на своята компетентност и при спазване на дадените указания. Наложената имуществена санкция с обжалвания пред АССг акт, правилно е приета от съда като такава със завишен размер, при което обосновано и правилно същият, с обжалваното пред настоящия състав решение, намалява размера на същата при съобразяване на вида и тежестта на извършеното нарушение. Санкцията е наложена при правилно приложение на материалния закон – за извършено нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД в приложимата му към момента на извършването му редакция – ДВ бр. 81/2011 г., при което наложената санкция е по чл. 49, ал. 9 ЗЗЛД в същата редакция, предвиждаща налагане на глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв. При определяне на размера й съдът правилно е приел, че с оглед обстоятелството, че в случая нарушението е извършено при обработване на данните на две лица и е намалил размера на наложената с административния акт в размер близък до минималния. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за един юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение