Решение № 7956 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2608/2009 г.

Решение № 7956 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2608/2009 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 36, ал. 2 (отм.) от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП) срещу решение № 674 от 24.07.2008 г., постановено по адм. дело № 6162/2007 г. по описа на Административен съд - София град. В нея се навеждат се оплаквания, че атакуваното решение е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Моли се същото да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да се произнесе по същество на спора като отхвърли първоначалната жалба. Ответникът по касационната жалба - "Хилд България" ЕООД, чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Също така, с частна жалба от 20.08.2008 г., подадена на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК оспорва решението на АС - София град в частта относно размера на присъдените разноски при условията на чл. 64, ал. 4 АПК, като претендира същите в пълния им размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Поддържа, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира същата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение АС - София град е отменил заповед № 869/15.11.2007 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 33, ал. 1 и ал. 2 и чл. 38, ал. 1 (отм.) от Закона за защита на потребителите е спряна като заблуждаваща по смисъла на чл. 38, ал. 1 (отм.) от ЗЗП реклама с рекламодател "Хилд България" ЕООД, излъчвана чрез рекламен клип по БНТ, БТВ и Нова телевизия. Административен съд - София град е достигнал до извода, че рекламното изречение "HILD - Доверен партньор за цял живот", което е част от излъчвания клип, не е заблуждаваща реклама по смисъла на чл. 38 (отм.) от ЗЗП и следователно оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен. Обсъжданата реклама е със следното съдържание: Известната българска актриса Стоянка Мутафова и дъщеря й Муки пристигат в къщата на ХИЛД, а Диляна Георгиева - изпълнителен директор на HILD - България ги посреща в един от офисите и между тях се разиграва следният диалог: Стоянка Мутафова: "Тая, мойта умна щерка Е все за ХИЛД ми философства Е ми викам - ето ти Диляна, разправяй се с нея. " В това време Диляна Георгиева се обръща към Муки, за да чуе въпросите й. Муки: ДАко ХИЛД не спази обещанието си, как някой на тази възраст ще тръгне да се занимава с адвокати?". Диляна Георгиева: "Съгласно клауза в подписания договор, ако ХИЛД не изпълнява своите задължения, собствеността върху имота се възстановява на клиента, без той да връща получените до момента суми". Стоянка Мутафова: ДА, доволна ли си сега?". В това време дъщеря й отпива от кафето си и мъжки дикторски глас зад кадър съобщава: за повече информация 0800 19 300 - безплатен телефон за информация. През цялото време на екрана е логото на HILD - Доверен партньор за цял живот и телефонът за информация. Съдът е приел за недоказано твърдението на административния орган, че с процесната реклама жалбоподателят (сега ответник по касация) рекламира услуга, предоставяна от "Хилд Асет България" ЕАД. Като се е позовал на облигационните институти по чл. 101 и чл. 102 от Закона за задължения и договорите, е изтъкнал, че е недопустимо "Хилд България" да прехвърли правата и задълженията си по обсъждания договор без съгласието на другата страна. При тези съображения е приел, че рекламното изречение "HILD - Доверен партньор за цял живот" не е заблуждаващо по смисъла на чл. 38(отм.) от ЗЗП. Първоинстанционният съд е установил вярно фактите по делото и страните не спорят по тях. Предмет на касационно оспорване са правните изводи на решаващия съд относно отсъствието на заблуждаваща реклама по смисъла на чл. 38 (отм.) от ЗЗП, реализирана с обсъждания рекламен клип. Релевираните от касационния жалбоподател оплаквания за пороци на съдебното решение, изразяващи се в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, и необоснованост, се явяват неоснователни. Съгласно нормата на чл. 38, ал. 1 (отм.) от ЗЗП, заблуждаваща е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент. При приложението на цитираната правна норма към разглеждания казус, рекламният текст е част от маркетинга на продукта на "Хилд България" ЕООД и притежава основните характеристики за рекламна дейност. Рекламата цели да представи дружеството и неговата дейност, като допринесе за неговото популяризиране сред определена аудитория - към хора над 65 годишна възраст. В тази връзка следва да се посочи, че без значение за спора дали отговаря на дефиницията за заблуждаваща реклама по чл. 38, ал. 1 от ЗЗП са търговските отношения, развили се във връзка с подготвянето и излъчването й. Независимо от това, обсъждането в решението на първоинстанционния съд на връзката между рекламодателя и лицето в полза, на което се излъчва рекламата, не обуславя извод за неправилност по см. на чл. 209 от АПК, доколкото решаващите мотиви на съда касаят именно въпроса дали рекламата е в състояние да подведе потребителите при икономическия им избор да сключат предлаганата от дружеството сделка. В този контекст трябва да се посочи, че за да е налице фактическият състав на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗП, заблуждаващата реклама следва да води до заблуждаване на лицата относно действителния начин, по който се сключват договорите за прехвърляне правото на собственост на недвижим имот срещу пожизнено плащане със запазено право на ползване, както и уговорените между страните по сделката конкретни условия. Правата и задълженията на страните се регламентират в договори в нотариална форма, като страните са свободни да уредят отношенията си съобразно всеки конкретен случай (видно от приложените по делото нотариални актове). Наличието на образец на договор с определено съдържание не ограничава страните да предвидят други клаузи или да модифицират наличните такива в зависимост от волята си, т. е. приемането на предложените от търговското дружество общи условия зависи единствено от волята на прехвърлителя - собственик на недвижимия имот. С други думи, титулярът разполага с възможността да прецени приема ли условията на договора към момента на подписването, в това число и разглежданата клауза за промяна на съконтрахента. От приложените и коментирани по делото нотариални актове в т. 12 от същите, между страните е уговорено, че вследствие на встъпване на финансираща страна на мястото на "Хилд Асет България" ЕАД, заместващата страна ще поеме изцяло правата и задълженията на дружеството, за което се иска писменото съгласие на прехвърлителя. Титулярите по договорите разполагат с правото да преценят дали евентуално при настъпване на промяна на насрещната страна по договорите, биха приели да ги сключат. По този начин не се формира при потребителите, към които е насочено рекламното изречение "HILD - Доверен партньор за цял живот", заблуда и изопачаване на действителността. Уговарянето на допълнителни условия за сключване на договорите не е провокирано от рекламното послание, както и не съдържа неверни данни, водещи до преувеличаване или премълчаване на последиците от приемане на договорните отношения, така че у потребителите да се формират погрешни представи, които да ги подведат при тяхното икономическо поведение. Рекламното изречение "HILD - Доверен партньор за цял живот", съобразно критериите на чл. 38, ал. 2 от ЗЗП не представлява договорна оферта и следователно няма за цел да съдържа информация относно конкретни разпоредби при сключване на договорите. Ето защо неправилно е отразено в оспорената заповед, че дружеството, в пълно противоречие с рекламираното от него "партньорство за цял живот" може да прехвърли своите права и задължения на трето лице по всяко време без да уведоми потребителя и по този начин да увреди интересите му. Първоинстанционният съд се е мотивирал правилно, че административният орган като е съпоставил цитираното рекламно изречение на санкционираното дружество с отделна договорна клауза, предвидена в приложените по делото нотариални актове за прехвърляне право на собственост на недвижим имот срещу пожизнено плащане със запазено право на ползване, е наложил незаконосъобразна принудителна административна мярка. Ето защо, настоящата инстанция споделя решаващия извод на АС - София град, че излъченият рекламния клип (респективно рекламното изречение) по БНТ, БТВ и Нова телевизия, не е заблуждаваща реклама по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗЗП. Следователно решението, предмет на касационна проверка, е законосъобразно и същото следва да бъде оставено в сила в тази част. По частната жалба на "Хилд България" ЕООД: С решението в частта за разноските съдът е приел, че направените такива от жалбоподателя, сега ответник по касация, в размер на 1324 лв. за адвокатско възнаграждение са прекомерни и следва да бъдат редуцирани до 240 лв. по реда и на основание чл. 64, ал. 4 от ГПК (отм.) във вр с § 2, ал. 1 от ПЗР на действащия ГПК и чл. 144 от АПК. При тези съображения и с оглед изхода на делото е присъдил разноски в размер на 290 лв. - 240 лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв., внесена държавна такса. В частната жалба се излагат доводи, че неправилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ГПК (отм.) и не е присъдил сторените от дружеството разноски в пълен размер по реда и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Частната жалба е основателна. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 143 от АПК не е предвидена възможност съдът служебно или по искане на страните, при преценка за прекомерност на заплатеното от страната, в чиято полза е решен спора, възнаграждение за адвокат да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. По силата на препращата норма на чл. 144 от АПК в тази хипотеза - при преценка на съда, че стойността на изплатеното адвокатско възнаграждение следва да се редуцира с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, при действието на чл. 64, ал. 4 от ГПК, отменен ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., съдът разполагаше с възможността служебно да намали същото. Към момента на постановяване на оспореното решение от АС - София-град, съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 от действащия ГПК ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно, съдът може да присъди по-нисък размер само при наличие на направено такова искане от насрещната страна. Съдът неправилно е приел, че в случая следва да намери приложение правилото на чл. 64, ал. 4 от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК, според който първоинстационните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция. Съдебното производство по оспорването на акта на председателя на КЗП е проведено по реда на АПК, т. е. не се касае за производство от вида на визираните в § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК. При положение, че при решаване на спора по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК следва на намерят приложение разпоредбите на ГПК, то това са правилата на действащия закон. В случая, видно от данните по делото е, че административният орган не е направил искане по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК при евентуална отмяна на оспорения акт, заплатеното от дружеството възнаграждение на процесуалния му представител да бъде намалено. Поради това, съдът незаконосъобразно е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер, а именно - 240 лв. С оглед обстоятелството, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 1324 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие № 0590374/20.02.2008 г. е за процесуално представителство и пред двете инстанции и съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от АПК, спорът следва да се реши по същество. Обжалваното решение в тази част следва да се отмени и вместо него се постанови друго, като се присъдят на ответника в касационното производство направените деловодни разноски в размер на 1324 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции, дължими от КЗП. Водим от горното, Върховният административен съд, седмо отделение,