Решение № 13113 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5268/2009 г.

Решение № 13113 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5268/2009 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Милчо Иванов Михайлов от с. Капитан Андреево, община Свиленград, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Венелин Карев Челебиев от гр. Хасково, срещу решение № 35 от 9.03.2009 г. по адм. дело № 371/2008 г. на Административен съд - гр. Хасково. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Между страните няма спор по фактите, а всъщност релевантните от тях по въпроса, полагал ли е касационния жалбоподател труд като член на домакинството на член - кооператор, са неправилно установени. Със заявление вх. № 8877 от 21.11.2007 г. Милчо Иванов Михайлов е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при сбор 97 (възраст 63 години и осигурителен стаж, превърнат в трета категория, 34 години 7 месеца и 19 дни) вместо изискуемия сбор от възраст и осигурителен стаж 100. С писмо № 16849-1 от 21.11.2007 г. е уведомен за правото по § 9, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО). С декларация вх. № 16849-2 от същата дата - 21.11.2007 г. - Милчо Иванов Михайлов е изразил съгласие да ползва това право и след утвърждаването на план за разсрочено плащане по § 9, ал. 4, т. 2 ПЗР на КСО, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при РУСО - гр. Хасково е издало разпореждане № 4411158480 от 23.11.2007 г., с което е отпуснало исканата от Милчо Иванов Михайлов лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 21.11.2007 г., на която е утвърден плана за разсрочено плащане (§ 9, ал. 5 ПЗР на КСО). С последващо заявление - вх. № МП-17119 от 8.10.2008 г. - Милчо Иванов Михайлов е поискал да му бъде зачетен като допълнителен незаявен от него с първото заявление трудов стаж по чл. 76, б. "е" от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП - сега отменен) като член на домакинството на член - кооператор в ТКЗС. Към заявлението е приложил удостоверение № 1145 от 1.10.1975 г. на ТКЗС "Кл. Готвалд" - Свиленград, с което се удостоверяват изработените трудодни от член-кооператора Зои Тенева Димитрова от приемането й за член - кооператор (13.08.1959 г.) до 1974 г. включително. За разлика от други сходни случаи (напр. разпореждане № 4509278472-ПР-400 от 26.02.2008 г., разпореждане № 4903028594-ПР-2206, 2207 от 20.10.2008 г.) този път длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО не е извършило дължимата проверка на данните в посоченото удостоверение на ТКЗС - Свиленград, а направо е издало разпореждане № 4411158480-ПР-2261 от 23.10.2008 г., с което е приело, че пенсията на Милчо Иванов Михайлов е била неправилно отпусната при условията на § 9, ал. 3 - 5 ПЗР на КСО и на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО, отменило е разпореждането от 23.11.2007 г., отказало е да отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст, поискана от Милчо Иванов Михайлов със заявлението от 21.11.2007 г. и е отпуснало такава пенсия от датата на второто заявление - 8.10.2008 г. - с което е заявен за първи път трудов стаж (осигурителен по смисъла на § 9, ал. 1 ПЗР на КСО) по чл. 76, б. "е" ППЗП (отм.). Длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е било длъжно да провери данните, заявени от Милчо Иванов Михайлов със заявлението от 8.10.2008 г., като съобрази и указанията по прилагането на чл. 76, б. "е" ППЗП (отм.), дадени с писма № 91-01-16 от 14.01.2005 г. (само по първия от разяснените въпроси) и № 91-01-180 от 31.07.2009 г. на ГД "Пенсии" при Националния осигурителен институт. Такава проверка в случая е била задължителна, защото данните в удостоверение № 1145 от 1.10.1975 г. на ТКЗС "Кл. Готвалд" - Свиленград, сами за себе си, както и съпоставени с данните за доказания от Милчо Иванов Михайлов трудов стаж пораждат редица въпроси. Така например: а) Милчо Иванов Михайлов е навършил 16-годишна възраст на 15.11.1960 г., поради което трудов стаж по чл. 76, б. "е" ППЗП може да му бъде признат след тази дата; б) в удостоверение № 1145 от 1.10.1975 г. е посочено, че отработените за 1960 г. и за 1961 г. трудодни се зачитат за 6 месеца трудов стаж, а няма данни дали този трудов стаж е бил използван от член - кооператора Зои Тенева Димитрова за пенсиониране; в) в справката за осигурителния стаж на Милчо Иванов Михайлов е посочено, че е отбивал редовната си военна служба от 26.10.1964 г. до 26.10.1966 г., след което е работил като тракторист; следователно длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е приело, че посочените в удостоверение № 1145 от 1.10.1975 г. трудодни, над плановия размер от 135 работни дни за 1962 г., за 1963 г. и за 1964 г. до 26.10.1964 г., не са били използвани от член - кооператора Зои Тенева Димитрова за пенсиониране и представляват положен от Милчо Иванов Михайлов трудов стаж като член на домакинството на член - кооператора Зои Тенева Димитрова; за такъв извод обаче липсват първични документи (разплащателни ведомости и пр.), а така също липсва и взаимно споразумение на наследниците на Зои Тенева Димитрова. При липсата на данни по посочените въпроси изводът на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО, че Милчо Иванов Михайлов има трудов стаж по чл. 76, б. "е" ППЗП (отм.) е необоснован. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя изразеното в разпореждането от 23.10.2008 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО, в решение № 48 от 9.12.2008 г. на директора на РУСО - гр. Хасково и в посоченото по-горе решение на Хасковския административен съд, че в случая е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО - неправилно отпусната пенсия. Ако бъде признат достатъчен по размер трудов стаж по чл. 76, б. "е" ППЗП (отм.) пенсията ще бъде валидно отпусната, защото ще са налице предпоставките по чл. 68 КСО - законоустановена възраст и сбор 100 от осигурителен стаж и възраст, но вероятно ще трябва да бъде изменен нейният размер. При установен достатъчен по размер трудов стаж по чл. 76, б. "е" ППЗП (отм.) незаконосъобразно ще бъде само признаването на осигурителен стаж по § 9, ал. 3 ПЗР на КСО и разпореждането от 23.11.2007 г., с което е отпусната пенсията, следва да бъде коригирано в тази му част (и евентуално в частта за размера на пенсията, както се каза по-горе). При вече отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст не може да се говори за несъществуващо право на такава пенсия, щом като при отпускането й лицето е имало право на пенсия поради навършена възраст за пенсиониране и сбор 100 от осигурителен стаж и възраст. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Хасковския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което се отменят решение № 48 от 9.12.2008 г. на директора на РУСО - гр. Хасково и потвърдените с него разпореждания № 4411158480-ПР-2261 от 23.10.2008 г. и 4411158480-Ра-41 от 29.10.2008 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при същото РУСО. На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено на директора на РУСО за решаване по същество на въпросите дали Милчо Иванов Михайлов има (и в какъв размер при утвърдителен отговор) трудов стаж по чл. 76, б. "е" ППЗП (отм.) и как следва да бъде изменено (ако следва да бъде изменено) разпореждането от 23.11.2007 г. за първоначалното определяне на пенсията и нейния размер. Въпреки този изход на касационното дело искането да бъдат присъдени на Милчо Иванов Михайлов разноски за двете съдебни инстанции не може да бъде уважено. Единствените доказателства за такива разноски са два договора за правна помощ, с които са договорени възнаграждения за един адвокат от 150 лв. за защита пред първата съдебна инстанция и 200 лв. за защита в касационното производство, но липсват данни, че така уговорените възнаграждения са били реално заплатени. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,