Решение № 11847 от 20.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Линкофис Дата САС клон България КЧТ, подадена чрез адв. Иванов, срещу решение 3211/12.05.2022 г., постановено по адм. д. 12281/2021 г. от Административен съд София-град. Твърди се неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и ревизионния акт, в условие на евентуалност делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендират се сторените разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" гр. София, чрез юрк. Кирова, моли касационната жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна и необоснована, и първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 859,90 лв. или в съответния размер предвид изменението на Наредба 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява подробно становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. С оспореното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Линкофис Дата САС клон България КЧТ против ревизионен акт Р-22221520006934-091-001/20.07.2021 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП-София, потвърден с Решение 1664/26.10.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП" гр. София, в оспорената част, с която на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 6 от ППЗДДС за данъчни периоди от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. е установен резултат в размер на 0,00 лв. при деклариран данък за възстановяване в размер на 106 398,56 лв., както и за данъчен период м.02.2020 г. е констатирано, че на основание чл. 82, ал.2, т. 3 във вр. с чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е следвало да бъде начислен ДДС в размер на 8 396,38 лв. по фактури, издадени от Adista с VIN [номер]. С РА е начислена лихва за просрочие в размер на 4 598,30 лв. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Отговорил е подробно на възраженията на дружеството. Въз основа на съвкупен анализ на представените по делото писмени доказателства, съдът е обосновал извод, че законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, включени в дневниците за покупки за периода 01.01.2020 г. 31.12.2020 г., тъй като същите представляват вътрешен оборот по смисъла на чл.3, ал. 6 от ППЗДДС, както и клонът не е извършвал облагаеми доставки на територията на страната. По отношение на начисления ДДС в размер на 8 396,38 лв. за данъчен период м.02.2020 г. в решението са изложени мотиви, че ревизираното лице е следвало да начисли ДДС по 2 бр. фактури, издадени от френско дружество, с които са му предоставени услуги, тъй като доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и данъкът е изискуем от получателя на доставката, който в случая е Линкофис Дата САС клон България КЧТ. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Правилно първоинстанционният съд е определил, че спорът по делото е свързан с това, дали клонът има право да приспада ДДС или възстановяването на данъка следва да се извърши на принципиала на клона. Съдът е изяснил фактите, като е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в съвкупността им. Въз основа на цитирания анализ, подробно описан в мотивите на решението, са формулирани обосновани и законосъобразни изводи, че процесните услуги, фактурирани от клона към дружеството майка представляват вътрешен оборот, поради което не са възникнали предпоставките за признаване на данъчен кредит. Съгласно чл. 3, ал. 6 от ППЗДДС, не е доставка на услуга доставката на услуга между лице, установено на територията на държава членка, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и обратното, както и доставката на услуга между клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и клонове или структурни звена в състава на същото лице, установени на територията на друга държава членка, в тези случаи е налице вътрешен оборот. В случая не е спорно между страните, че Линкофис Дата САС клон България КЧТ е клон на Линкофис Дата САС, надлежно учредено и съществуващо съгласно законодателството на Франция, като за ревизирания период, клонът няма реализирани облагаеми доставки на територията на страната, а предоставя услугата виртуален десктоп на дружеството-майка, което от своя страна извършва облагаеми доставки към своите клиенти. Следователно законосъобразно с РА е прието, че в случая е налице вътрешен оборот и за клона не възниква право на приспадане на данъчен кредит, тъй като клонът не извършва облагаеми доставки на територията на страната, а само услуги, предоставени към дружеството-майка, което от своя страна ги използва за целите на облагаемите си доставки от постоянен обект в държава-членка. Именно поради тази причина за принципала на клона, регистриран за целите на ДДС в държава-членка, където осъществява облагаемите си доставки възниква правото да иска възстановяване на ДДС по реда на Наредба Н-9 от 16.12.2009 г., тъй като клонът не извършва самостоятелна икономическа дейност. В този смисъл е и практиката на СЕС по съединени дела С-318/11 и С-319/11, в решението на които е прието, че при извършване от клона на облагаеми доставки на територията на страната, този субект има право на приспадане на право на данъчен кредит за платения ДДС в тази страна, а при неизвършване от клона на облагаеми доставки, то дружеството-майка има право на възстановяване на ДДС. В същото решение е посочено още, че извършените вътрешни операции между клона и дружеството-майка не подлежат на облагане с ДДС. В контекста на изложеното и е разпоредбата на чл. 2, т. 1 от Наредба Н-9/2009 г., която в приложимата редакция гласи, че данък върху добавената стойност се възстановява на данъчно задължено лице, неустановено в страната, което отговаря кумулативно на следните условия: 1. за периода на възстановяване не е имало седалище, адрес на управление или постоянен обект, или при липса на такива - постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, и 2. за периода на възстановяване не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната. Цитираната разпоредба е във връзка с чл.3, б. а от Директива 2008/9/ЕО. За дефиниране на понятието "постоянен обект", Директивата въвежда критерий, който включва две кумулативни условия от една страна наличието на "постоянен обект", а от друга осъществяването от този обект на "търговски сделки". Действително в тази си редакция на чл. 2, т. 1 от Наредба Н-9/2009 г., правилото на чл.3, б. а от Директива 2008/9/ЕО е транспонирано неточно във вътрешното данъчно законодателство, което с редакцията от 2021 г. е коригирано, но при установено противоречие между вътрешното и европейското законодателство няма пречка Директивата да се прилага директно, с оглед на което неоснователно в жалбата се твърди, че предвид редакцията на чл. 2, т. 1 от Наредба Н-9/2009 г. за дружеството-майка не е било налице право да поиска възстановяване на ДДС. В случая дружеството-майка разполага с постоянен обект на територията на държава членка, от който осъществява независимата си търговска дейност и за периода на възстановяване не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната, с оглед на което за него възниква правото да иска възстановяване на ДДС. Разпоредбата на чл. 3, б. а от Директивата има директен ефект и следва да се приложи за регулиране на материалното правоотношение. Клонът не извършва независима икономическа дейност на територията на Р България, не извършва облагаеми доставки и не притежава постоянен обект на територията на страната по смисъла на Директива 2008/9/ЕО, поради което няма право и да приспада ДДС. Правилни са и изводите на съда относно начислен с РА ДДС на основание чл. 82, ал.2, т.3 във вр. чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за данъчен период 02.2020 г. по 2бр. фактури, издадени от Adista с VIN [номер]. Процесните фактури са включени в дневника за продажби на касатора и на основание чл. 82, ал.2, т.3 във вр. чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС последният е следвало да издаде протокол по чл. 117, ал.1, т. 1 от ЗДДС, с който да начисли ДДС, тъй като доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на РБ и данъкът е изискуем от получателя на услугата. Тъй като дружеството не е начислило ДДС, законосъобразно с РА е начислен ДДС в размер на 8 396,38 лв. за данъчен период м.02.2020 г. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в претендирания размер от 3 859,90 лв. на основание Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,