Решение № 2760 от 13.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7089/2014 г.

ВАСV отделение13.03.2015 г.докладчик Виолета Главинова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2252/07.04.2014 г. по адм. д. № 10813/2013 г. на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на Валентин Борисов Драганов сумата 500 (петстотин) лева, разноски по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2760 от 13.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7089/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на началника на 02 Районно управление на полицията (РУП) - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) против решение № 2252/07.04.2014 г. по адм. д. № 10813/2013 г. на Административен съд София-град като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответната страна - Валентин Борисов Драганов чрез адв. Пенчев оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение приема, че подадената от надлежна страна в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът отменя заповед рег. № з-618/04.10.2013 г. на началника на 02 РУП при СДВР, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) отменен, във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) отменен, на главен инспектор Валентин Борисов Драганов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. За да наложи дисциплинарно наказание на Драганов, началникът на 02 РУП на СДВР приема, че ответникът по касация не упражнява контрол над подчинените му служители, извършващи проверка по преписка с вх. № 21708/2013 г., образувана по сигнал на гражданин, подаден на 24.06.2013 г., като разпорежда преписката да бъде изпратена в 09 РУП за решаване по компетентност, без да е изяснена фактическата обстановка относно местоизвършване на деянието, посочена в сигнала. Относно незаконосъобразността на оспорената заповед решаващият съд приема, че същата е издадена от компетентен административен орган, но в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, а именно: 1. Не е спазена процедурата по чл. 229 ЗМВР (отм.), преди налагането на дисциплинарното наказание началникът на 02 РУП при СДВР да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения; 2. Не е доказано твърдяното от фактическа страна деяние, поради което съдът приема, че не е налице извършване на дисциплинарното нарушение с оглед фактическите констатации, изложени в мотивите на заповедта. Решението е правилно като е постановено в съответствие с приложимия материален закон, без допуснати съществени процесуални нарушения и е обосновано. Съдът упражнява следващия се съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 АПК, в изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 АПК, като излага подробни правни съображения относно материалната незаконосъобразност на оспорената заповед. По делото пред първата инстанция са допуснати и събрани относимите към спора доказателства, необходими за установяване на фактическата обстановка по делото и за правилното приложение на материалния закон. Законосъобразни са изводите за недоказаност на хипотезата на чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР - неупражняване на контрол над подчинени. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция не са представени доказателства, въз основа на които наказващият орган приема неупражнен контрол на подчинени на Драганов служители във Второ РУП, свързан с движението на преписка с вх. № 21708/2013 г. Обратно, доказателствата сочат за адекватни и своевременни действия от страна на служителя за разглеждане на преписката, като това става и в установените в подзаконовите нормативни актове срокове за решаване. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Крайният правен резултат обуславя основателност на искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, поради което Столична дирекция на вътрешните работи следва да бъде осъдена да заплати на Валентин Борисов Драганов сумата 500 (петстотин) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, Пето отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 227, ал. 1, т. 6 ППЗМВР