Решение № 1738 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10613/2020 г.

Решение № 1738 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10613/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния му представител юрисконсулт И. Миланова, против решение № 570 от 27.12.2019 г., постановено по адм. дело № 242/2019 г. на Административен съд - Враца, допълнено с решение № 294 от 24.08.2020 г. по същото дело, с което е изменена негова заповед № РД-49-349 от 03.12.2018 г., в частта по раздел втори, т. 1 и т. 2 като е намалена цената на описания имот на 153 513 лева, без ДДС, съответно 184215.60 лева с ДДС, както и режийните разноски на 3070.30 лева, без ДДС, съответно 3684.30 лева с ДДС, изменени са и т. 3 и 4 от раздел втори, като са намалени сумите за ДДС върху дължимите местни данъци и такси и таксата за вписване, от 1725.18 лева на 921. 10 лева, съответно от 57.5 лева на 30.70 лева, отхвърлена е жалбата против заповедта по отношение раздел втори т. 5, с която е определено дължимото възнаграждение за назначената в рамките на административното производство оценителна експертиза, а в изменената част преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба са развити доводи, че оспореното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения за наличието на соченото отменително основание са развити и в писмена защита от 10.06.2020 г., както и в пледоарията на процесуалния представител на касатора в с. з. по същество на 18.01.2021 г. Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде отхвърлена жалбата против заповедта на министъра на земеделието, храните и горите, в оспорената й част за утвърждаване на оценка на процесния имот. Претендира се да бъдат присъдени направените разноски по делото, в условията на алтернативност при отхвърляне на касационната жалба се прави възражение за прекомерност на заплатения от ответната страна адвокатски хонорар. Ответникът - "Екобий 2011" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Враца, оспорва касационната жалба в писмен отговор, изготвен от адв. Д. Георгиев, както и в с. з. по същество чрез пълномощника си адв. Н. Дундов, който представя и писмена защита. Счита, че постановеното съдебно решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и счита, че съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли жалбата против заповедта на министъра на земеделието, храните и горите. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол в производството пред първоинстанционния съд е заповед № РД-49-349 от 03.12.2018 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите, в частта й по раздел втори, т. 1, 2, 3, 4 и 5, с които е определена продажната цена на ПИ № 536009, частна държавна собственост, находящ се в землището на с. Старо село, община Мездра, на който имот съгласно раздел първи от заповедта е определено за купувач дружеството жалбоподател. Съгласно раздел втори т. 1 цената на имота е определена в размер на 287 530 лева без ДДС или 345 036 лева с ДДС, с точка 2, 3 и 4 са определени режийните разноски, дължимия ДДС върху местния данък и такса вписвания, които са функция на продажната цена. С т. 5 е определено дължимото възнаграждение за извършената в рамките на административното производство оценка на имота. Съдът е събрал относимите за спора доказателства и след като ги е обсъдил е приел за установено от фактическа страна, че с решение № 2/6.02.2017 г. на назначената комисия в Регионална дирекция по горите – Берковица е променено предназначението на цитирания поземлен имот, находящ се в горска територия, с площ от 44 373 кв.м, частна държавна собственост, в полза на жалбоподателя поради инвестиционно намерение "Изграждане на МВЕЦ". Определена е цена за промяната на предназначението на имота от 66 337 лева., която е внесена с платежно нареждане от 05.05.2017 г. Дружеството е подало заявление за покупка на имота, поради което е възложено на независим оценител да изготви оценка за справедливата пазарна стойност на същия. Изготвена е оценка от лицензиран оценител - "Цеси консулт" ООД, с дата 18.10.2017 г., При оценяването са използвани два метода – на сравнителните аналози и на приходната стойност. Сравнявайки продажната цена на имоти, находящи се в близост до оценявания имот и сравними по параметри, експертът е дал оценка по първия метод от 94 880 лева. При определяне на оценката по метода на приходната стойност, експертът е приел, че имотът ще бъде застроен в максимално предвидените в приетия за имота ПУП- ПРЗ плътност и интензитет, като е приел разгърната площ на застрояване от 110 932.50 кв.м и е определил стойност от 480 170 лева. Приел е, че при определяне на крайната пазарна цена стойностите от двата метода на изчисляване имат еднаква тежест по 50%, като е определил стойността на 287 530 лева. без ДДС. С писмо рег. № 70-3788/31.08.2018 г. експертът е потвърдил, че оценката важи и към тази дата поради липсата на промяна в динамиката на пазара на подобни недвижими имоти. Административният орган е възприел оценката и е определил същата за заплащане от купувача, съответно върху нейната стойност е начислил дължимия ДДС - 20% или 57506 лева или общо е определил продажна цена от 345 036 лева. Върху тази стойност е определил режийни разноски и акцесорните плащания по т. 2, 3 и 4 от раздел втори. От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза и дадените в с. з. на 28.11.2019 г. пояснения от вещото лице, съдът е приел, че при същите приложени оценителни методи оценката за пазарната стойност на имота е 146 330 лева, по метода на сравнителните аналози, а по приходния метод възлиза на 218 164 лева, при оценяването по втория метод вещото лице е посочило, че дадените максимални параметри на застрояване на имота в изготвения ПУП не могат да се приемат за действително застрояване, тъй като няма изготвен и приет инвестиционен проект, поради което този метод на изчисление е неточен за настоящия случай. При осредняване на стойността на имота вещото е дало съотношение 90%/10% за сравнителния и приходния метод и е определило пазарна цена от 153 513 лева. При тези данни от фактическа страна, съдът е правна е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган, съгласно чл. 79, ал. 2, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), оправомощаващ министъра на земеделието, храните и горите да издава заповеди за продажба на поземлени имоти в горски територии, чието предназначение е променено по реда на този закон и за които дължимата цена е заплатена в срока по чл. 78, ал. 2, на лицето, по чието искане е станала промяната на предназначението. Приел е също така, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административно производствените правила, но същата в обжалваната й част не съответства на материалният закон, по две съображения. Първото е, че стойността на имота, която следва да бъде заплатена, е определена въз основа на експертна оценка, която е изгубила своята валидност. Същата е изготвена с доклад от 23.10.2017 г. с посочена в същия валидност на оценката от шест месеца, изтекла на 23.04.2018 г. С изпратено от оценителя писмо с дата 31.08.2018 г. валидността на оценката е потвърдена, но не е посочено, че се удължава срокът на същата. Оспорената заповед е издадена на 03.12.2018 г., поради което, дори да се приеме, че срокът е удължен с още шест месеца, считано от 23.04.2018 г., то и този срок е изтекъл на 23.10.2018 г. На второ място съдът е посочил, че възприема оценката на съдебно-техническа експертиза, тъй като с нея аргументирано е посочено как е определена същата, в това число и начина на определяне на съотношението на двата оценителни метода, докато в експертната оценка от административния орган, няма аргументи въз основа на какво се приема застрояване в посочените размери, при липса на представен инвестиционен проект. Съдът е приел, че в изготвения ПУП е дадена възможност за застрояване, което не означава, че същото ще бъде извършено в такива параметри, още повече, че се отнася за малка ВЕЦ, при която строителството не е мащабно. По тези съображения, съдът е приел, че атакуваната заповед следва да се измени в раздел втори т. 1 и т. 2, като се намали цената на имота и режийните разноски, съответно на 153 513 лева без ДДС и 184 215.60 лева с ДДС и режийните разноски - 3070.30 лева без ДДС и 3684.30 лева с ДДС, като преписката се изпрати на административния орган за издаване на нов административен акт, в който да бъдат посочени приетите в настоящето решение оценки. След връщане на делото с определение на ВАС № 8665 от 0.07.2020 по адм. дело № 3261/2020 г., за допълване на решението и произнасяне по целия предмет на оспорване, съдът е постановил цитираното по-горе допълнително решение, като е приел, че следва да се измени и т. 3, т. 4 от заповедта, като е намалил сумите за дължимия ДДС върху местния данък, съгласно цената на възмездно придобитото недвижимо имущество и сумата за такса за вписване, съответно на 921 лева и 30.70 лева, в който смисъл е постановил оспорения понастоящем резултат. Отхвърлил е жалбата по отношение т. 5, касаеща възнаграждение за оценителната експертиза. Така постановеното съдебно решение (единство от основно и допълнително решение) е неправилно и следва да бъде отменено. На първо място, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което е съществено по своя характер, тъй като е довело до нарушение на правото на защита на настоящия касатор и се е отразило на изхода на делото, с оглед изводите на съда. Това е така, тъй като видно от протокола от проведеното на 28.11.2019 г. публично заседание по делото, след представянето от експерта на изготвената съдено-техническа експертиза, поддържана в с. з., процесуалният представител на жалбоподателя е оспорил същата по отношение оценката по приложения метод на "Сравнителната стойност", като е поискал назначаването на тройна експертиза. Процесуалният представител на настоящия касатор (ответник в първоинстанционното производство) също е възразила против представените "аналози", тъй като сделките за сравнение са от края на 2019 г., а оценката в рамките на административното производство е потвърдена към дата 31.08.2018 г., съответно заповедта е издадена на 03.12.2018 г. Юрисконсулт Миланова вероятно е възразила и относно "приходния метод" и определената му тежест в общата оценка от 10%, което е видно от записаното в протокола: "има одобрен ПУП, предвиждащ 80% плътност на застрояване, 20% за озеленяване при площ на имота от 44 375 кв. метра, или разлика от 373". Обстоятелството, че е възразено имплицитно се съдържа и се потвърждава и от обясненията на вещото лице, очевидно дадени в отговор на подобно възражение, тъй като в отговора се сочи, че няма инвестиционен проект, съответно че приетото от оценителя в рамките на административното производство е неправилно, тъй като е приел пълно застрояване, без наличие на архитектурен проект, както и неправилно е приета експлоатационна годност от 80 години на обекта. Именно поради липсата на инвестиционен проект с конкретни параметри и визия за развитие, вещото лице е изразило становището си, че това е причината да счете, че методът на "сравнителна стойност" е "най-приложим". След приключване на изслушването на вещото лице, съдът е развил мотивите си, че следва да бъде приета представената съдебно-техническа експертиза, не следва на вещото лице да се поставя допълнителна задача, както и да бъде назначена експертиза с участието на три вещи лица, съответно е постановил определение с три диспозитива, с което е приел заключението на вещото лице, отхвърлил е искането за допускане и изслушване на допълнителна експертиза и за допускане и изслушване на тройна експертиза. Видно от цитираното определение съдът е отговорил на исканията на страните по отношение оспорването на заключението на назначената оценителна експертиза - оставил е без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за назначаване на тройна експертиза, както и е оставил без уважение искане за поставяне на допълнителна задача на експерта, което в протокола не е записано, но вероятно е направено от процесуалния представител на ответника. Тъй като не е поискано поправяне и допълване на протокола от съдебното заседание, настоящата инстанция, за да изгради извода си за оспорване на експертизата и искане за поставяне на допълнителна задача и от процесуалния представител на ответника, се съобрази най-вече с диспозитива на постановеното протоколно определение, по приемането на техническата експертиза и отхвърляне на другите искания. Посоченото нарушение не би било съществено, ако съдът бе обсъдил всички спорни елементи от оценяването на процесния имот и бе изложил мотиви защо приема или не дадена констатация и извод на оценителите, с оглед данните по делото и приложимия закон. Заключението на назначена от съда експертиза, по аргумент от чл. 202 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, не е задължително за съда, като същото следва да бъде обсъдено редом с останалите доказателства по делото. В случая, обсъждане липсва, съдът безкритично е приел заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, без да отговори на възраженията по същата, съответно да прецени и даде обоснован фактически и правно отговор на спорните въпроси. В мотивите на решението са развити само две съображения, които според първоинстанционният съд са опорочили оценката, дадена в рамките на административното производство - изтичане на срока на нейната валидност и че в същата не е аргументирано съотношението 50% /50 % на двата оценителни метода, за разлика от съотношението, дадено от съдебния експерт - 90%/10% на същите два метода - "Сравнителна стойност" и "Приходната стойност". По отношение валидността на оценката, съдът е приел, че същата е изготвена с доклад от 23.10.2017 г. с посочена в същия валидност от шест месеца, т. е. до 23.04.2018 г. Посочил е също така, че с писмо от оценителя валидността на оценката е потвърдена към дата 31.08.2018 г., но тъй като в писмото не е посочено, че срокът на същата се удължава, следва да се приеме, че същият е изтекъл и оценката е невалидна, към момента на издаване на оспорената заповед. Освен това, дори и да се приеме, че срокът е удължен с още шест месеца, то считано от 23.04.2018 г. и този срок е изтекъл - на 23.10.2018 г., а оспорената заповед е издадена на 03.12.2018 г. В последната хипотеза, изводите на съда са необосновани и неточни, тъй като считано от потвърждаване на оценката на 31.08.2018 г., ако по допускането на съда се приеме, че и срокът на валидност от шест месеца също е удължен с писмото, то същият не изтича на 23.10.2018 г., както е прието, а на 28.02.2019 г., следователно оценката е потвърдена и валидна към момента на постановяване на оспорената заповед. Извън цитираната неточност, съдът не е обсъдил, във връзка с възражението за валидността на оценката, относимите въпроси относно липсата на динамика на пазара. Именно липсата на динамика на пазара е мотивирало оценителя в административното производство да приеме, че оценката, изготвена в предходен момент важи и към 31.08.2018 г., съответно положението не е променено и три месеца по-късно когато е издадена и оспорената заповед. Обстоятелството, че липсва динамика на пазара е потвърдено и от вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза. Съдът не е обсъдил доказателствата и не е изложил мотиви и по възражението, което е отразено в съдебния протокол, че по отношение метода на "сравнителната стойност" съдебният експерт е използвал стойности за имоти, предмет на сделки от 2019 г., което е в период след постановяване на оспорения акт, чиято законосъобразност, съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК следва да бъде преценявана към момента на издаването му. Не е обсъдено също така, че в заключението си назначения от съда експерт по отношение метода на "приходна стойност" стойността на имота е изведена, въз основа на паричен доход при отдаване под наем или аренда. Изчисленията са извършени по аналог на терени отдадени под наем съгласно приложение № 1 към Наредбата за разпореждане и управление с имоти общинска собственост на община Мездра - тарифа за отдаване под наем на терени и места за административни и стопански нужди в населени места под 500 бр. жители общинска собственост - за 1 кв.м - стойност от 1.08 лева. С оглед характера на имота, съдът е дължал преценка дали посочената наредба и определената в нея стойност е приложима като аналог, както и дали са приложими като аналог доходи от наем и аренда, при положение че оценявания имот е с начин на трайно ползване - за производство на електрическа енергия и инвестиционно предложение за строеж и експлоатация на мини водно-електрическа централа (МВЕЦ), т. е. развитието му и очакваните приходи (след разработване, разходите за което са приспаднати в оспорената оценка) са коренно различни от приетото от назначеното от съда вещо лице. Не на последно място, съдът безкритично е приел даденото от вещото лице съотношение относно приложението на двата оценителни метода за формиране на крайната оценка, приемайки че същото е мотивирано, а определеното от оценителя съотношение не е мотивирано. Видно от приложената в административната преписка експертна оценка подробно е посочено, защо е прието двата оценителни метода да имат равна тежест в крайната оценка, което прави изводът на съда необоснован. Съдът не е обсъдил и не е дал отговор и на спора относно експлоатационната годност на имота, рефлектираща върху оценката. Възприел е дадената от вещото лице, изготвило съдебната експертиза годност от 30 години, което противоречи на нормата на чл. 42 от Закона за енергетиката, съгласно който текст срокът на лицензиите за производство на електроенергия е 35 години, с възможност за удължаване с още 35 години. Срок за експлоатация на МВЕЦ от 30 години, определен от вещото лице е юридически и житейски нонсенс, което не е обсъдено от съда. Следва да се посочи, че назначеният в рамките на административното производство експерт е независим оценител по смисъла на чл. 5 от Закона за независимите оценители (ЗНО), вписан в публичния регистър на независимите оценители, воден от Камарата на независимите оценители в България (КНОБ), съгласно чл. 22, ал. 3, т. 2 и 3 от ЗНО. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗНО право да упражняват професията на независим оценител имат само лица, които са вписани в регистъра на независимите оценители и са получили сертификат за правоспособност на независим оценител. Назначеният експерт е вписан в регистъра като юридическо лице под № 220, а управителят на дружеството - В. Петков, който е изготвил и подписал оспорената оценка, е вписан и като физическо лице под № 354 като независим оценител. По отношение назначения от съда експерт Н. Дакева в регистъра е отразено, че не е вписана, което означава, че не притежава права за описаните в чл. 6, ал. 1, т. 1-9 правоспособности за оценка. При възлагане на задачата на вещото лице, съдът не е посочил каква е нейната специалност и правоспособност. Предходно назначени две вещи лица са отказали изпълнението на експертизата, поради липса на правоспособност, при което се е стигнало до замяна с вещото лице Н. Дакева, за която съдът не е изпълнил задължението си по чл. 197, ал. 1 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК да посочи образованието и специалността, което пречи и на преценката относно компетентността на назначеното вещо лице, каквато преценка не е извършена и от решаващия съд. При липса на мотиви по посочените елементи от оценката, което препятства и контрола от настоящата инстанция, недопускането на експертен отговор на спорните въпроси, чрез отказ на съда да постави допълнителна задача на вещото лице или да назначи друг експерт или експерти представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизясняване на спора, необоснованост на изводите на съда, съответно до нарушение на правото на защита на настоящия касатор. Решението, ведно с допълващото го решение следва да бъде отменено изцяло, като делото на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да прецени налага ли се назначаване на нова експертиза, като в тази връзка прецени и компетентността на назначения съдебен експерт или следва да се постави допълнителна задача, която да отговори на спорните въпроси. Следва при поставянето на задача на експерта/експертите съдът да прецени приложимостта и характера на Българските стандарти за оценяване, приети от КНОБ по делегацията на чл. 27, ал. 1, т. 5 от ЗНО, в сила от 01.06.2018 г., (по които стандарти е изготвена оценката на съдебния експерт), с оглед датата на изготвяне на първоначалната оценка, към който момент стандартите не са били приети. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК по претенциите за разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, съобразно изхода на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,