Решение № 16849 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3235/2011 г.

Решение № 16849 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3235/2011 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, против решение № 4454 от 29.12.2010 г. постановено по адм. дело № 3880/2010 г. на Административния съд - София-град, I отделение, 13 състав, с което е отменен по жалба на "Найс Вю" ООД - гр. София, ревизионен акт № 2000902929 от 18.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1696/03.12.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, като на дружеството са присъдени и разноски по делото в размер на 2090 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения изложени подробно в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението АССГ и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Найс Вю" ООД - гр. София, против обжалвания ревизионен акт. Ответникът - оспорва жалбата, като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания за отмяна счита, че същата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АССГ в производството по реда на чл. 156 - 161 ДОПК, е отменил по жалба на "Найс Вю" ООД - гр. София, РА № 2000902929 от 18.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1696/03.12.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, с който на дружеството са били определени задължения по ЗДДС за периода от 01.09.2008 г. до 31.12.2008 г. За да постанови това решение съдът е установил следното: Жалбоподателят в първоинстанционното производство е бил регистриран като продуцент в Единния публичен регистър на изпълнителната агенция "Национален филмов център", което обстоятелство е безспорно и се установява и от представеното удостоверение № 01-1024/09.12.2004 г.. Със споразумение за продуциране от 06.09.2008 г. между жалбоподателя "Найс Вю" ООД и "Индипендънт Продъкшънс НВ" е постигнато съгласие между тези две страни "Найс Вю" ООД да бъде продуцент на филма "Лемо", в съответствие със сценария, бюджета, списъка на екипа и списъка на актьорския състав, дадени в приложението към договора. Установено е било в хода на ревизията, че дружеството - жалбоподател като продуцент, е издало на получателя "Индипендънт Продъкшънс" - Белгия, 13 броя фактури за извършените услуги във връзка със сключеното споразумение, като за посочените суми не е бил начислен ДДС . Като основание за неначисляването на ДДС от доставчика е вписана разпоредбата на чл. 21, ал. 3, и чл. 86, ал. 3 ЗДДС. По делото не е бил спорен факта, че е реализирана филмовата продукция и че по процесните фактури са налице действително извършени доставки във връзка със заснемане на филма, но единствено спорът е бил относно това следвало ли е да се начисли ДДС по така издадените фактури. Съдът, предвид така установеното по делото и анализирайки отделните клаузи по споразумението и най-вече т. 12 от същото според което, възложителя ще бъде единствен собственик на всички материални блага (вкл. негативите на филма) и всички нематериални елементи и продукти на филма и по-специално всички права вкл. и авторски такива, както и правата по отношение разпространението на филма в цял свят и с оглед разпоредбата на действащата към този момент норма на чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "а" ЗДДС, е приел, че правилно от страна на жалбоподателя "Найс Вю" ООД, не е начислен по издадените от него фактури ДДС, тъй като съгласно чл. 86, ал. 3 ЗДДС, не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Предвид това, и тъй като не е осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 12 ЗДДС, то за доставчика, какъвто се явява жалбоподателят не е възникнало задължение за начисляване на ДДС, поради което неправилно според съда е начислен такъв с обжалвания РА и като така е отменен същият като незаконосъобразен. Така постановеното решение е правилно. По делото не се спори, че процесните фактури, за които е бил начислен ДДС с обжалвания РА са издадени от "Найс Вю" ООД - гр. София, като доставчик на услуги във връзка с продуциране и заснемане на филмова продукция ЛЕМО, по сключено споразумение с "Индипентънт Продъкшънс"Белгия от 6.09.2008 г. Видно от това споразумение "Найс Вю" ООД като изпълнител се е ангажирал да бъде продуцент на филма "Лемо" при посочените в споразумението условия. Посочено е, че единствено "Найс Вю" ще носи отговорност за разходите, посочени в приложение № 2 и ще спазва във всяко отношение спецификациите от това приложение. В т. 12 от тези условия е посочено още, че единствен собственик на всички материални и нематериални елементи и продукти на филма, както и авторски права и права за разпространение ще бъдат на "Индипентънт Продъкшънс", а съгласно т. 13 "Гаранции за права", в случай че "Найс Вю" стане бенефициентен притежател, на каквито и да било авторски права, произтичащи от услугите оказвани по настоящето споразумение, то той със същото това споразумение дава и прехвърля на "Индипентънт Продъкшънс", настоящото и бъдещо авторско право в неговата цялост и също така със сключеното споразумение прехвърля всички други права, от каквото и да било естество в продукта. Съгласно чл. 72, т. 3 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), права, сродни на авторското, имат: т. 3 продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудио-визуално произведение върху оригинала и копията, получени в резултат на този запис. Предвид така установеното и имайки предвид цитираната норма, правилно съдът е приел за неоснователни доводите изложени от органа по приходите според които "Найс Вю" - ООД, не е носител на авторското право върху филма, поради което не е могъл и да прехвърли това право на "Индипентънт Продъкшънс НВ" - Белгия. В този смисъл неоснователно е позоваването в касационната жалба на разпоредбата на чл. 62 ЗАПСП, според която авторското право върху филма принадлежи на режисьора, сценариста и оператора. Такъв извод не следва от клаузите на сключеното споразумение, а напротив предвид т. 13, именно "Найс Вю" ООД се е задължило да прехвърли всички права вкл. и авторските в тяхната цялост. Освен това в споразумението не се говори за други услуги извън продуцентските, за да се приеме за основателен доводът на органът по приходите, че от фактурите не става ясно за какви услуги са издадени. Изрично във фактурите е посочено, че те касаят заснемането и реализацията на филмовата продукция ЛЕМО, така както е по сключеното споразумение. В подкрепа на този извод е и обсъденото от съда писмо от 25.09.2010 г., издадено от "Индипентънт Продъкшънс НВ" - Белгия, прието неоспорено в производството и видно, от което това белгийско дружество е платило целия ДДС за продукцията "Лемо" в Белгия, през 2008 г. Представени са били и писмени доказателства копия от дневника за покупките на получателя по фактурите /които също не са били оспорени/, и от които е видно, че процесните фактури са били осчетоводени от получателя и по тях заплатено дължимото ДДС в Белгия. Предвид всички тези доказателства правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 21, ал. 3, т. 2, б "а" ЗДДС, според която разпоредба (действаща към процесния период) мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект - мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия: т. 1 получателят е лице, установено извън Общността, или данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът и доставяните услуги са: предоставяне или прехвърляне на права върху лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друго подобно право на индустриалната или интелектуалната собственост, както и прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 3 ЗДДС, според която не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната, то правилно е прието от съда, че не се касае до облагаема доставка по смисъла на чл. 12 ЗДДС, тъй като мястото на изпълнението не е на територията на страната. С оглед на така изложеното не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми на чл. 21, ал. 3, т. 2 и чл. 86, ал. 3 ЗДДС, решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, а именно, че обжалвания РА, е постановен при неправилно приложение и тълкуване на материалния закон, който извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационната жалба, поради което първоинстанционното решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, които съгласно представената фактура възлизат на 2040 лв. и са съобразени с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва ДОУИ да заплати тази сума на "Найс Вю" ООД. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,