Решение № 9285 от 29.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4186/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. М. Ъ., чрез процесуален представител адв. Радев, срещу решение 35/24.02.2022 г. по адм. дело 343/2021 г. на Административен съд /АС/ Търговище, с което е отхвърлена жалбата му против решение с рег. 372000-22304/09.11.2021 г. на директора на Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/ - Шумен за отказ за заличаване на лични данни, постановено по заявление вх. 812105- 16/25.05.2021 г. по описа на МВР, подадено от Д. М. Ъ.. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно и иска да се отмени и постанови ново, с което да се отмени оспорената заповед. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на ОД на МВР Шумен, чрез процесуален представител юрк. Иванова, в писмен отговор и писмени бележки оспорва касационната жалба, като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Търговище е решение с рег. 372000-22304/09.11.2021 г. на директора на ОД на МВР - Шумен, с което е отказано заличаването на лични данни на касатора, обработвани в информационните фондове на МВР, въведени в ОД на МВР Шумен. За да се произнесе по спора, съдът е установил, че със заявление с вх. 812105-16 от 25.05.2021 по описа на МВР Д. М. Ъ. е поискал от министъра на вътрешните работи да бъде заличена информацията, съхранявана в информационните фондове на МВР, съдържаща личните му данни, както следва: извършител по заявителски материал /ЗМ/ 1041/14.10.1997 г., досъдебно производство /ДП/ от 03.08.2005 г. на Районно управление /РУ/ - В. Преслав ОД на МВР - гр. Шумен, за деяние по чл. 325, ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/, прокурорска преписка /ПП/ 56/1998 г. на Района прокуратура /РП/ - гр. В. Преслав, дознание 225/1998 г. на Районна следствена служба - гр. В.Преслав; наказателно производство , съдебно дело 324/2005 г., присъда 6 от 11.01.2006 г. на Pайонен съд /РС/ - гр. В.Преслав, деяние по чл. 325 ал. 1 от НК, през 1997 г. в съучастие нарушил грубо обществения ред и унищожил чуждо имущество, споразумение , наложено наказание глоба в размер на 600 лева; и забрана за напускане на РБ на български граждани: наложена 2005 / снета 2006 г. - наложена забрана, принудителна административна мярка /ПАМ/ по ЗБЛД с per. 83564525 от 12.12.2005 г. на Дирекция БДС. Във връзка с подаденото искане е извършено изтриване/заличаване на ПАМ по ЗБЛД забрана за напускане на РБ , наложена 2005 г./снета 2006 г., а в останалата част заявлението е изпратено на директора на ОД на МВР Шумен за произнасяне по компетентност. Във връзка с горното директорът на ОД на МВР Шумен е издал оспореното пред АС Търговище решение, с което е отказал заличаването на лични данни на Ъ., обработвани в информационните фондове на МВР, въведени в ОД на МВР Шумен, като е посочил че случаят не попада в нито едно от основанията за заличаване, посочени в чл. 3 - 5 от Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно - процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер /Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г./. За да постанови обжалваното решение АС Търговище е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаните от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение е неправилно. Безспорно е, че нито едно от посочените в чл. 3 от Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г. основания за изтриване на лични данни от полицейския регистър не е приложимо в разглежданата хипотеза на лице, осъдено с влязла в сила присъда, дори след като е реабилитирано, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето, до смъртта на това лице. Съхранението от полицейските органи на лични данни и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, § 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква в) от нея, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на свеждане на данните до минимум , с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, §1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, §2, буква б) и чл.16, § 2 и 3 от тази Директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Дадените разрешения с цитираното решение на СЕС са напълно относими по спора в настоящото производство. В оспорения пред АС - Търговище административен акт липсва анализ на данните относно личността на жалбоподателя; осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран; няма мотиви дали за целите за защита на националната сигурност се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани. В българското законодателство и по- специално в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед. Съгласно чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности (СЕС) е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. разрешения са безспорно относими към настоящия казус се налага извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва последните да бъдат заличени. Предвид задължението на настоящата инстанция да следи служебно за правилното приложение на материалния закон от административния съд съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, решението следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови ново, с което се отмени оспореното решение на директора на ОД на МВР - Шумен и преписката се върне на органа за ново произнасяне по подаденото от Д. М. Ъ. заявление, при съобразяване с мотивите на настоящото решение и дадените разрешения по въпроса с Решението от 30.01.2024г. по дело С -118/22г. на СЕС. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна, но не следва да бъде уважена поради липса на представени доказателства за направени такива. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 Върховният административен съд, пето отделение